„Интелигентността е потенциал, а мисленето е умение за използване на този потенциал.“

Дивергентното мислене върви ръка за ръка с радостта, оптимизма и вътрешното усещане за благополучие. Добрите взаимоотношения, добрата почивка и свободата от натиск, тревожност и стрес са много добри условия за дивергентно мислене.

Когато ежедневието е натоварено, а ние сме под високо напрежение, пренебрегваме много от тези ценни измерения. Следователно можем да заключим, че този тип мислене се ражда и от определена нагласа към живота: свободна, весела, не конформистка, отворена към нови преживявания.

Какво е линейно мислене? Линейното мислене, наричано още вертикално мислене, е метод за решаване на проблеми, често използван от човешкия ум. Този начин за справяне с интелектуалното предизвикателство изисква няколко условия.

Първо, разбира се, трябва да изберем стимула, по който ще разсъждаваме. Освен това ще бъдем аналитични по отношение на променливите на въпросния проблем. И накрая, друга от основните характеристики на линейното мислене е, че то е последователно. Тази схема се основава на съзнателния и рационален подход относно стимула, върху който човек работи.

Терминът линейно или вертикално мислене се появява по повод на противопоставянето на тази концепция на страничното мислене. Трябва да се прави разлика между линейно и критично мислене, тъй като макар да имат прилики, линейното мислене предполага, че човекът използва метода, за да намери решение на проблема.

Когато прилагаме този начин на разсъждение, ние автоматично избираме съответната информация за процеса на разрешаване, пренебрегвайки всичко, което не е полезно за нас. Целта е да се намери отговорът, който съотвества най-задоволително, след като последователността на мисълта е извършена и проблемът е анализиран.

Какво е практическото приложение на линейното мислене? Очевидно е, че възможностите на човешката мисъл са безкрайни, следователно, прилагането на един от нейните методи също ще бъде, по дефиниция.

Как да се научим да използваме линейно мислене. Авторът Пол Слоун разработи известен метод за развиване и оптимизиране на линейното мислене на децата. Системата е същата като тази на ситуационните пъзели. Това е поредица от упражнения, в които винаги се поставя проблем и след това поредица от решения.

Въпросът е, че някои от тези решения ще бъдат невъзможни, други ще бъдат възможни и едно по-специално ще бъде най-правилното от всички. Всички те се показват на детето и то трябва да реши кой да избере. Това упражнение има двойна функция.

От една страна, участникът развива умението си, не само в линейното мислене, но и в страничното. Освен това оценителят, който може да бъде учител или друг професионалист, може да провери по графичен и прост начин кой е преобладаващият тип мислене при детето. Тези тестове са предназначени да се използват с деца от 4-годишна възраст, тъй като именно с възрастта те откриват, че не всички мисли винаги са верни и когато започват да използват индукция в своите разсъждения.

Следователно именно тогава им е позволено да извършват последователен мисловен процес, както е необходимо за линейното мислене. Според Слоун, прилагането на този вид упражнения от най-ранна възраст помага на зрелите методи на мислене, То осигурява както емоционална, така и социална стабилност на детето, помага му да намали своята агресивност и има положително въздействие върху академичния му живот.

Видове линейно мислене (и техните характеристики). Вече знаем характеристиките на този психичен процес и начина, по който той може да бъде стимулиран. Сега ще се опитаме да открием разликите между различните видове линейно мислене, които можем да намерим.

Видяхме, че всяко линейно мислене изисква процес на анализ, за да се установят поредица от стъпки в процедурата, при които не могат да се допускат грешки. Но в тази рамка откриваме следните типове.

1. Естествено мислене.

Първият тип линейно мислене е естественото мислене. Този начин на разсъждение се характеризира с това, че се появява спонтанно. Това е импулсивен начин на мислене и следователно по време на него не се използва никакъв вид операция.

2. Логическо мислене.

Следващата модалност, която намираме, е логическото мислене. Този линеен начин на мислене установява последователност от разсъждения, при която индивидът се сблъсква с разединителни въпроси, в който той трябва да отговори утвърдително или отрицателно на всеки възникващ въпрос, с цел намиране на логично решение на повдигнатия проблем.

3. Математическо мислене.

И накрая, имаме математическо мислене. То е по-сложна форма на линейно мислене и, за разлика от естественото мислене, то основава цялата си операция върху използването на математически елементи като правила, символи и дори различни алгоритми.

Как да се измери линейното мислене. Всички видове линейно мислене, които сме виждали, се развиват у хората по време на училище, непрекъснато, тъй като това е моментът, в който хората се научават да разсъждават логично.

Разбира се, не всички хора използват еднакво линейно мислене. Вече коментирахме съществуването на други начини на разсъждение, като например странично мислене. За да може да оценим до каква степен човек използва този начин на мислене ще прегледаме някои от тестовете, които са създадени за тази цел.

1. Индикатор тип Myers-Briggs.

Тестът Майерс-Бригс или MBTI, изучава начина, по който индивидът получава стимули от заобикалящата го среда и взема съответните решения въз основа на тях. За да постигне тази цел, той използва четири оси, които след това се комбинират помежду си, като се получава мрежа с различни възможности, която показва в кой от тях точно се намира субектът, който е извършил теста.

Осите, които MBTI използва и чрез които можем да заключим до каква степен се използва линейно мислене, са, първо, екстраверсия и интроверсия, след това интуиция и усещане, на трето място, усещане и мислене и накрая, възприемане или преценка. Оста, която би имала най-голяма тежест за разглеждания въпрос, е тази на интуицията-усещане. Субектите, които имат по-висок резултат в усещането, ще имат по-голяма вероятност да използват вертикално мислене.

2. Стилове на учене и мислене.

Друг много полезен инструмент за оценка на силата, с която човек използва линейно мислене, е този на учене и стилове на мислене, наричани още SO-LAT. Чрез резултатите от споменатия тест оценителят може да получи информация за това дали използваните от субекта процеси са цялостни или аналитични.

Всъщност тези от аналитичен тип биха ни позволили да заключим, че индивидът е по-отдаден на използването на линейни мисловни процеси в сравнение с други модалности.

3. Линеен и нелинеен стил на мислене.

Тестовете, които видяхме досега, служат за да дадат известна представа за използването на линейното мислене, но те не са изрично проектирани инструменти за тази задача. Така група изследователи, водени от Чарлз Ванс, решиха през 2007 г. да създадат тест, който да оцени точно този въпрос. Ето как те са проектирали профила на LNTSP или линеен или нелинеен стил на мислене.

Този инструмент е въпросник по скалата на Ликерт, съставен от 74 елемента, благодарение на което оценителите могат да получат резултати, които показват степента, до която субектът е по-склонен да използва линейно мислене или ако, напротив, има по-голяма склонност да се възползва от ресурсите, предлагани от нелинейното мислене, като страничната.

Линейно мислене срещу странично мислене.

Няколко пъти споменахме страничното мислене, което би било различен начин на разсъждение от този, който характеризира линейното мислене. Страничното мислене, от друга страна, въвежда творчески компонент в системата за разсъждения, който се разчупва с твърдостта на схемата. Това е начин на мислене, който не винаги се основава на логика, но изисква въображение и създаване на умствени сценарии в търсене на решение.

Терминът странично мислене, подобно на линейното мислене, идва от публикациите на гореспоменатия автор Едуард де Боно. Това е концепция, която е спечелила огромна популярност, въпреки че е получила и някои критики. Някои от недоброжелателите на този подход потвърждават, че той не е научна концепция, а псевдонаучна.

Във всеки случай това би бил другият край на континуума между линейно и нелинейно мислене, ос, в която се движат всички човешки същества, въпреки че всеки от тях има по-голяма тенденция да се намира обичайно в определена точка на споменатия континуум.

„По делата им ще ги познаете.“