„Дръж барута сух и ще бъдеш непобедим.“

Военна доктрина превръща отбраната на страната ни в „разграден двор”. През 1995 г. в състава на въоръжените сили има 10 елемента, две години по-късно те стават седем, а след още две години през 1999 г. те вече са само четири. През април 1999 г. е приета военна доктрина, която определя лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. Военната доктрина е приета с гласовете на СДС, Народен съюз и ОНС. 38-ото Народно събрание гласува военните формирования извън състава на МО да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Това са основно Гранични войски, Строителни войски, Инженерни войски, Ж.П. войски. Последва и промяна на „Закона за отбраната и въоръжените сили”, която предвижда от юли 2000 г. във състава на Въоръжените сили на Република България да бъдат включени освен Българската армия и НРС, и НСО.

Приетата набързо военната доктрина има доста слаби страни:

– извеждане на преден план на глобализиращи, общи заплахи и рискове, които по конституция и закон са вменени като задължение на органите за вътрешна сигурност; – липса на оценки за непосредствените заплахи и рискове за България;

– липса на аргументирани възгледи за ролята на собствените възможности за военно строителство и военни гаранции за сигурността на страната.

Какво представлява този набързо стъкмен доклад от хора, които са тотално незаинтересовани от съдбата на България по възможно най-важните въпроси за националната сигурност? Или, както казва премиерът Иван Костов:

„Единственият начин да се създадат боеспособни въоръжени сили е заложен в тази военна доктрина. Нямаме пари да обучаваме войниците и да купуваме съвременно оръжие. Не можем да си позволим забавяне на реформата, тъй като само след 10 години демографската характеристика няма да ни позволи да поддържаме такъв набор войници, какъвто имаме сега.“

По това време тогавашният лидер на БСП Първанов заявява:

„С приемането на тази военна доктрина България завърши Първата световна война. Нъойският мирен договор, заобикалян от редица правителства като това на Александър Стамболийски, сега ще бъде приложен. България с минималната си армия става разграден двор. Сигурно това ще рапортуват управляващите на срещата на НАТО във Вашингтон. С поредица от решения преди приемането на доктрината бяха закрити гарнизони, предстои закриването и на други в 100-километровата гранична зона, закрити са командни пунктове и полигони. В армията бяха проведени мероприятия, които обезглавиха офицерския корпус и унищожиха военната наука. Сринат е военно промишленият комплекс. Във военната доктрина не се вижда ясна мотивировка на какво се базира свеждането на армията под 45 000 души“. Но по-късно когато същият вече е президент на България и Главно командващ на ВС, не направи нищо за да спре унищожението на ВС и БА.

Ликвидация или „реформа”? Президентът Петър Стоянов декларира в САЩ, че сме готови да се откажем от националния си суверенитет. Колко струва на страната ни това ръкостискане на президента Петър Стоянов с генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсан?

Народното събрание и правителството на Иван Костов фиксират числеността на Българската армия, като е разпоредено това да стане с План за организационното изграждане на въоръжените сили. На 31 август 1999 г. с новия План 2004 се замества План 2010 г. Този главен инструмент на „реформата“ е копиран от така наречения доклад „Кифенаар“, на името на американския запасен генерал Хенри Кифенаар, водещ експертна група, посетила България.

Тогавашният американски военен министър Уилям Коен нарича доклада „пътна карта на българската военна реформа“. Според този доклад и според „План 2004″ числеността на Българската армия се регламентира на равнище 45 000 души. Има обаче данни и за втори „доклад Кифенаар“, в който числеността на армията ни е 27 000 души. Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г.

До 2004 г. трябваше да бъдат съкратени около 10 500 офицери, 12 500 сержанти, 18 500 войници и 20 000 военни служители. Какво трябваше да остане: – 700 танка и 1900 реактивни и модерни противотанкови системи; в артилерията: – 1050 оръдия; във флота: – 13 кораба и катера; в авиацията: – 90 самолета, включително и щурмовите, както и самолетите СУ-25 и СУ– 22, но със силно ограничен брой.

В Силите за бързо реагиране трябваше да бъдат включени 3 общовойскови бригади, по една изтребителна и щурмова авиоескадрила, бойни и транспортни вертолети и 6 транспортни самолета, всичките 13 кораба и 4 брегови ракетни установки и 2 вертолета от флота.

По-късно платихме скъпо предателството, превърнало армията ни в чуждестранен легион. При атаката срещу българската база в Кербала, Ирак на 27 декември 2003 г. загинаха петима български военнослужещи и бяха ранени 50. Къде беше българския президент и главно командващ на ВС да си припомни, че те са предназначени да опазят страната ни от външни врагове, да осигуряват националната ни сигурност и т.н.

Година след приемането на Военната доктрина и „План 2004″ е направено предложение със закон да се промени числото 45 000 на 65 000. Комисията по национална сигурност не приема предложението, парламентът също. Малко по-късно числеността на Българската армия е прецизирана в дискусионния проект на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Авторите предоставят на обществото документ, който не бяга от формулата 45000 + 5000. Те разпределят резерва на постоянен с 50-хиляден състав и на мобилизационен с 20 хиляди души. Така в перспектива 2010-2015 г. мирновременният и резервният състав на въоръжените сили се прогнозира да е общо 120 хиляди души.

Какво става на практика с „реформата”? При едно от посещенията си в САЩ за получаване на наставления и заповеди от новия ни по-голям брат бившият български президент Петър Стоянов заявява: „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет“. Допълва го министър-председателят Иван Костов: „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес“.

През 1999 г. се закрива Видинският гарнизон, а 9 бригади и 50 по-малки подразделения се реорганизират. Предислоцирани са 164 танка, 1300 камиона и джипа, 1800 цистерни и коли и 8700 тона боеприпаси. За реформата в Сухопътни войски са отделени 13,5 млрд. лв., а 1,5 млрд. лв. за ремонт на техниката. За нуждите на Сухопътни войски са построени 9 нови обекта, за които са отпуснати 5,7 млрд. лв. Странното е, че според г-н Костов няма пари.

През 2000 г. Народното събрание намалява срока на наборната военна служба съответно на 9 и на 6 месеца. Текстът влиза в сила от 1 октомври 2001 г. През март 2000 г. правителството предлага кандидатите за кадрови войници да не са по-възрастни от 25 години. По предложение на Христо Бисеров депутатите гласуват горна граница за кандидатстване 30-годишна възраст. По-този начин, с това свое предложение орязва възможността за по-многочислена армия.

В периода 2000-2001 г. са закрити инженерните полкове и понтонни батальони на подчинение на армейските корпуси и Сухопътните войски, които имат възможности за изпълнение на целия спектър от задачи по инженерното осигуряване на войските. Закриват се и Строителни войски, с което възможностите още повече намаляват.

По-рано беше споменато името на псевдо българина и министър на отбраната на Република България – „другаря“ Бойко Ноев. На 6 април 2001 г. със закон, приет от 38-ото Народно събрание се ратифицира споразумение между Република България и Организацията на Северно атлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО през територията на България. Това е още една крачка към тъй бленуваното подлагане на НАТО.

Защо беше унищожен ракетния щит на България? До сега видяхме „приноса“ на правителството на Иван Костов за ликвидацията на националната ни сигурност, а сега идва ред да видим стореното по времето на управлението на Симеон, или как Симеон в мирно време и без външен враг на границите ни разгромиха ракетния щит на родината.

„Царските“ министри на екологията и отбраната Долорес Арсенова и Николай Свинаров, както и ексшефът на Генщаба ген. Никола Колев положиха много усилия за справяне със задачата по унищожаването на ракетите СС-23.

 През 2001 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскобургготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Соломон Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс СС-23. Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според който, ако запазим ракетите, България няма да бъде приета в НАТО?!

В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано ракетният комплекс СС-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се“.

До присъединяването си към НАТО Българската армия разполага с 50 ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, от които 48 заредени с бойни глави и готови за употреба, както и с неизвестен брой ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км. Освен това с 8 ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, заредени с бойни глави и готови за употреба, при това с общо 24 допълнителни ракети.

В резултат на парламентарното решение са съкратени и унищожени: ракети 9К52 Луна-М, с обсег 70 км; 9К714 „Ока“/Р-400 СС-23 „Spider“ с обсег към 500 км и висока точност; 9Р117 9К72 „Скъд“/Р-300 „Елбрус“ SS с обсег около 1300 км, но с по–ниска точност, както и установки плюс десетки ракети, вариант Скъд Б.

През август 2002 г. в завод „Ивайло“ във Велико Търново започва нарязването на ракетите носители. Последните от комплексите СС-23, „Скъд“ и „Фрог“ са унищожени на 19.09.2002 г. А на 26 септември на полигона „Змейово“, пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23. В същото време „жълтият“ депутат Станимир Илчев на глас разсъждава – има ли България нужда от ВМС, от подводници и от зенитни оръдия.

Ето какво пише о.р. полк. инж. Тодор Андреев във в. „Нова Зора“ от 4 декември 2007 г.: „Един ден на българите може да се наложи силно да съжаляват, че са позволили на политиците си да им отнемат най-респектиращото всеки агресор оръжие, за което те бяха заплатили с труда си и което гарантираше националната сигурност на държавата ни – оперативно-тактическите ракети СС-23 с възможност да атакуват цели на разстояние 400 км. На потайно място, предателски, безотговорно нашето супер оръжие беше съсечено.”