// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Легенда за Екатерина II Велика.

„Само чудото няма край.“

Екатерина II Велика (на руски Екатерина II Великая), родена София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя се възкачва на руския престол на 33 годишна възраст, в резултат на дворцов преврат, извършен на 28 юни 1762 г. Измайловският и Семьоновският гвардейски полк подкрепят възторжено новата владетелка, която е провъзгласена за самодържавна императрица в Казанския събор в Петербург.

Въпреки многото легенди за нейната необикновена личност неоспорими са няколко факта, че е най-дълго управлявалата Руската империя личност – цели 34 години, и че е била много похотлива. Знае се, че всичките й любовници са били и съветници в политиката й. Но до последния момент Екатерина не загубва самостоятелността във взимането на решенията си. С изключителната си женска интуиция тя променя облика на Русия завинаги. Превръща страната, която управлява, във велика сила и непреодолим фактор за останалите европейски държави. Разширява територията на империята във всички посоки и строи дворци, които бележат величието на Русия.

В края на петата поредна Руско-турска война от 1768-1774 година, предприета от великата руска императрица Екатерина Втора на 21 юли 1774 година е сключен договора между Русия и Османската империя в Кючюк Кайнарджа в Добруджа, близо до Дунав край Силистра. От името на Русия подписва граф Пьотр Румянцов. Подготовката на договора, уточняването на текста му, превода и подписването му траят около шест месеца. Граф Румянцов лично води цялата дипломатическа операция.

Легендата разказва, че Екатерина Велика по това време е безумно влюбена в него и ревнувайки го лудо пристига в Кайнарджа в свита на група придворни дами и престоява известен период от време там.

Тя пристига с цел да го проследи дали й изневерява, но много скоро не издържа и му разкрива анонимността си. Няколко седмици императрицата и графът изживяват своята любов в Кайнарджа инкогнито, за която местните жители още разказват за техните „любовни гнезда.”

Легенда за Църквата „Св. Василий Блажени”. Църквата „Св. Василий Блажени” на Червения площад в Москва е главния храм на руската столица. Ето защо, за много хора в света, той е символ на Русия. В момента храма е филиал на Държавния исторически музей, а от 1990 г. той присъства в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки, че е известна на всички със сегашното си име, тази легендарна сграда официално се нарича „Покров Богородичен”. На 1 октомври 1552 г. – празника Покров на Пресвета Богородица, руски войски, водени от цар Иван Грозни започват атака срещу Казан и превземат Казанското ханство. В чест на победата царят нарежда да се построи храм, наречен на самия празник. Строителството му започнало през 1555 и продължило до 1561 година.

По-рано, на същото място се издигала църквата „Света Троица”, в която на 2 август 1551 г. бил погребан отшелника Василий Блажени, откъдето идва и неофициалното име на храма.

Още в ранна възраст той напуснал дома си и се скитал из столицата. Отдаден на Бога, Василий имал дарбата да пророкува и с предсказанията си се прочул в цяла Русия. Иван Грозни също го тачел и посещавал. Според легендата самия чудотворец събирал пари за храма и преди смъртта си той ги дал на царя. След построяване на Покровския храм, лобното място на светеца се оказало близо до една от стените му и през 1588 г. тленните му останки били преместени в параклис, построен и осветен в негова чест.

Не е напълно сигурно кой е бил главният архитект на църквата, но се предполага, тя да е дело на Постник Яковлев. Друг мит гласи, че като видял църквата, Иван Грозни наредил да ослепят майстора й, за да не може да построи никога друга такава, която да се мери по красота с неговата, но историците единодушно заявяват, че това е само градски фолклор.

Има и трета легенда, свързана с изящната красота на „Св. Василий Блажени”, в която се разказва, че когато зърнал църквата Наполеон бил толкова впечатлен от нея, че поискал да я демонтира и отнесе със себе си в Париж. Тъй като това било невъзможно, когато изтеглял армията си от Москва той наредил да я сринат до основи. Войници натъпкали храма с барут, запалили фитилите и тогава се случило чудо. Завалял дъжд, който бил много краткотраен, но толкова проливен, че предотвратил експлозията.

В историята на храма са вписани не един случай, в който той успява да оцелее въпреки всички промени в Русия и опитите да бъде разрушен. Един от тях е в началото на ХХ век, когато за малко да стане жертва на болшевиките и техния атеизъм. През 1918 г. комунистите убиват свещеника, конфискуват имуществото на християнската светиня, претопяват камбаните и я заключват. По-късно през 30-те години на същия век, близкия съратник на Сталин – Лазар Каганович, който отговарял и за преустройството на Червения площад предложил църквата да бъде разрушена, за да има повече място за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля идеята, но след известно време все пак разрешил тя да бъде съборена. Унищожението на храма трябвало да се извърши от Пьотр Барановски – архитект и поклонник на руската култура, но той категорично отказал и даже заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата пред храма. Така той предотвратил желанието на руския диктатор, който го пратил в затвора с пет годишна присъда.

В архитектурно отношение божията обител представлява съвкупност от осем параклиса, наредени около един – девети и всички обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. Върху всеки от тях има купол, обагрен в ярки цветове. Според специалисти замисъла на строежа почива на дълбок религиозен символизъм, свързан с идеята за Новия Йерусалим и по точно описаното в Откровенията на Йоан – Небесното Царство. Осемте кули разположени около централната църква образуват осмовърха звезда, а числото 8 има дълбок религиозен смисъл и се свързва с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмият ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.

Днес храмът е музей и е отворен за обществеността всеки ден без вторник. Неговите посетители могат да се изкачат по вита стълба и да се полюбуват на иконостаса, в който се намират икони от 16-19 век. Стените са украсени с картини с маслени бои и стенописи от същия период. Според много хора необикновената красота на „Св. Василий Блажени” не трябва да се използва само като паметник на руската архитектура, но и като православна светиня. Те смятат, че възобновяването на богослужения в църквата би и дала втори живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар