От космоса се вижда, че нашата планета е на половина покрита с облаци, но те я закриват неравномерно, над някои области са в големи количества и изглеждат плътни и гъсти, но над други са разхвърлени на малки групи, а над трети почти никога не се появяват. Гъсти и плътни облаци могат да се наблюдават над циклоните, където има кръгово, възходящо движение на въздуха и могат да съществуват атмосферни фронтове. Разкъсана облачност може да се наблюдава над повърхност, която се огрява от слънчевите лъчи и е отдалечена на значително разстояние от центъра на циклон или е в периферията на антициклон, където няма активен атмосферен фронт. Над централните части на антициклоните и техните гребени обикновено облаци не се появяват. Тук се наблюдава низходящо движение на въздуха, неговото нагряване и изсушаване. Ако се следи за разположението на облачните масиви и тяхното преместване, може да се разчете времето в което те ще се появят над определена местност. Ако се наблюдава развитието на циклоните и антициклоните, атмосферните фронтове и другите синоптични обекти може да се оцени, къде е възможно възникване на облаци и къде не е. Разбира се, че за да бъде правилно преценена възможността за възникване на облаци е необходимо да се отчитат и други фактори, влияещи на процесите за възникването на облачност: изменение свойствата на въздуха при неговото взаимодействие със земната повърхност, изпарение от повърхността на водата и сушата, влияние на релефа, денонощния ход на температурата и влажността на въздуха, осветеност на отделни участъци на земната повърхност от слънчевите лъчи и още много други. Трябва да се следи не само появата на облаци, но и тяхното количество, което се определя в балове, тоест в десета част закрита от небосвода, както и за тяхната форма, височина, долната и горна граница.