„От живота трябва да се вземе всичко, което той може да даде.“

„Съюзът на демократичните сили“ (СДС), който е създаден през 1989 г., събира представителите на различни дисидентски движения – „Екогласност“, „Клуб за гласност и преустройство“, няколко новородени политически партии и синдикални движения като „Подкрепа“. Професор Желю Желев, лидер на демократичната опозиция (въплътена в коалицията СДС) от самото ѝ начало, е избран за президент на Република България.

В качеството си на политически съветник на президента Желев, а после и на наследника му Петър Стоянов, също избран от СДС, Иван Кръстев се превръща в „експерт – политолог номер едно“ на България. Сред съветниците на Желев откриваме също други експерти политолози като Здравко Попов, Стойко Тонев, Огнян Минчев (бъдещ лидер на ИРМИ), Румен Аврамов (бъдещ член на ЦЛС, който работи в Агенцията за развитие), Мария Пиргова и други. Иван Кръстев обаче се налага като един от най-близките му стратези.

Експертите се появяват по едно и също време с политическите партии, преди всичко със СДС. Желю Желев, който беше председател на „Клуба за гласност и преустройство“, след това стана председател на СДС, а после и президент на България. Около него започнаха да се събират експерти. Трябваше да се подготви проект за Конституция. Тогава се появи и Иван, в кръговете на Желев и на Луджев през 1991–1992 г. Той беше млад, току-що завършил университета и без притеснителна биография, въпреки баща си. Беше съветник на СДС още при Филип Димитров и мисля, че дойде при Луджев като вече приближен на СДС и на Желев. Той беше нещо като медиатор между Желев и Луканов. М.Пиргова.

И така, първите стъпки на Иван Кръстев като експерт, но също и като „медиатор“ са конкретно свързани със СДС и с президентската институция. Неговото сближаване с президента е отчасти следствие на приятелските му връзки с Копринка Червенкова, главен редактор на в-к „Култура“, но също и на връзките му с кръга около вестник „1000 дни“, който събира някои от приятелите от дисидентския период на Желев и подкрепя интересите на президента. Става дума за екип от интелектуалци (Юлиана Методиева, Иван Кулеков, Еми Барух), голямата част от които са университетски преподаватели, колеги на проф. Желев. Връзката между университета като „ресурс“ и раждащите се кръгове на политически експерти на мозъчни тръстове вече ясно изпъква.

Иван Кръстев постепенно се превръща в „един вид входна врата“ за президентския кабинет. По това време той живее с ръководителя на кабинета на Желев Юлия Папазова. През периода на изработване на Новата българска конституция, когато посещава също и срещите, организирани от ЦИД, той е приближен до кръга депутати от „Екогласност“ от парламентарната група на СДС (Красен Станчев, Димитрина Петрова, Красимир Кънев и т.н.). Много свидетели на тази епоха подчертават:

Работата беше още в духа на дисидентството, в неформална атмосфера. Решенията се вземаха в името на демокрацията, по неформален начин и с ентусиазъм.

Като приближен на кръга Желев и на ЦИД, Иван Кръстев организира срещи, участва в конференции и дискусии за прехода и за политическите реформи. Неговата роля на експерт се засилва след установяването в София на български филиал на фондация „Фридрих Науман“. Подпомогнат от връзките си с Либералния интернационал на президента Желев, Иван Кръстев става лидер на фондацията в България, което е и трамплин за създаването на собствения му мозъчен тръст – ЦЛС.

На въпроса защо през 1994 г. основава ЦЛС и откъде започва кариерата му на съветник на фондация „Науман“ Иван Кръстев отговаря директно с разказ за кариерата си на съветник на тази фондация, без да се връща към първите си стъпки на съветник на президента Желев. По този начин подчертава легитимността си „отвън“ и избягва възможността да бъде обвинен в каквато и да била политически пристрастност:

След като се върнах от Оксфорд (той е стипендиант на фондацията на Джордж Сорос в „Сейнт Антъни Колидж“ в Оксфорд, по политически науки), получих предложение от фондация „Фридрих Науман“ и работих при тях като съветник в продължение на една година. Това беше очарователно, за пръв път виждах силата на международните мрежи и как работят мозъчните тръстове в чужбина.

Така той отдава легитимността на позицията си във фондация „Фридрих Науман“ на своя опит в Оксфорд, а не на политическите си връзки. На едно друго място Кръстев споменава и приятелската връзка, която стои зад това предложение:

В края на 1991 г. един много добър наш приятел дойде в България с представителя на фондация „Науман“ – Арно Векбекер.

Спонтанността и приятелският характер при създаването на НПО често се изтъкват, за да притъпят политическия характер на този акт.

Установяването на германската фондация „Фридрих Науман“ в България има за цел да подпомогне създаването на българска политическа партия, подобна на и съюзена с германската либерална партия FDP, подкрепена от фондацията. Създаването на партията „Нов избор“ от Димитър Луджев, на която Иван Кръстев е един от основните съветници, е опит за създаването именно на такава партия. Този опит обаче не успява.

Иван се опитваше да образува либерална партия в България с двадесетина депутата от СДС. Идеята беше да се създаде либерална партия „Нов избор“ на Димитър Луджев. Написаха се купища програми и експертни анализи. Там бяха и хора от вестника „1000 дни“: президентът подкрепяше тази идея. Срещахме се пред фондация „Фридрих Науман“, но също и пред кино „Петър Берон“, в Центъра на Луджев: аз, Огнян Минчев, Иван Кръстев и други. Изработвахме програмата на бъдещата либерална партия. Дискутирахме как да упражним влияние върху правителството на Филип Димитров, а после и върху това на Любен Беров…

Знаеш, че германците са много предпазливи. Този офис беше за България и за българите. След това те се преместиха в Любляна. Арно видя, че в България нещата още не са узрели, за да се направи либерална партия, подобна на FDP. Беше голям симпатяга. Тогава Иван се обърна за пари към американците. Фондацията на Джордж Сорос вече се беше установила със стипендии и специализации. Европа не искаше да дава пари… какво политическо късогледство само, те непрекъснато искаха финансови доклади, фактури, бумаги…

Когато говори за първите стъпки на кариерата си, Иван Кръстев предпочита да си спомня не за някое конкретно политическо действие, а за ентусиазма на група приятели, запленена от идеята за гражданското общество:

Тъй като фондацията нямаше политически партньор, който да ѝ подхожда, германците предпочетоха да действат повече като фактор за гражданско образование, с педагогически функции, в името на либералните идеи. Те нямаха намерение да работят с класически политически партньор, какъвто беше случаят с фондация „Фридрих Еберт“, която работеше със социалдемократическата партия на Дертлиев, или пък с фондация „Конрад Аденауер“, която подкрепяше СДС.

Около фондация „Науман“ гравитират също и други експерти, бъдещи лидери или членове на мозъчни тръстове: Деян Кюранов е един от основните български нейни съветници заедно с Иван Кръстев. Той следва Иван Кръстев при създаването на ЦЛС през 1994. Към кръга на фондацията се присъединява и Красен Станчев, който, както и Деян Кюранов, е участвал в дисидентското движение „Екогласност“. Той е съветник на фондация „Науман“ (1992–1993) и депутат от СДС (1990–1991), но също и председател на Комитета за опазване на околната среда, който изработва закон за околната среда през 1991 г. В началото на съществуването си (1992–1993), когато е създаден като група за икономически анализи на капиталовия пазар в България, неговият ИПИ е приютен в сградата на фондация „Науман“. Около тази група експерти и приятели гравитира и Евгений Дайнов, който се е върнал от специализацията си в „Сейнт Антъни Колидж“ в Оксфорд. През 1994 г. той основава ЦСП (Център за социални практики), който се превръща в генерален щаб на либералната партия „Нов избор“ на Димитър Луджев, депутат от Коалицията на демократичните сили на СДС. Офисът на неговата НПО ЦСП се превръща в място за срещи на експерти и на приятели, които гравитират около ЦИД, президента Желев и политическите кръгове на СДС. Той също се намира в центъра на столицата:

Ходехме при Генчо на улица „Веслец“, зад Централна баня. Беше един апартамент от шейсетте, 90 квадрата, почти без мебели. Наричахме го Центъра на Евгений, но не си спомням точно името на НПО-то. Черпеше ни вино и пиехме до среднощ. Красен беше там постоянно; хората, които идваха при Иван, във фондация „Науман“, и при Генчо, бяха почти същите: Йонко Грозев, Бойко Димитрачков, днес той е шеф на БТК, от един и същи клас в английската гимназия с Иван, Милена Димитрова, журналистка, Гергана Жулева, Греди Асса, художник, Копринка Червенкова и Юлия Папазова, Юлиана Методиева, главен редактор на президентския вестник на Желю „1000 дни“, чиито страници бяха списвани от Генчо, Иван, Деян… Аз също участвах. При Генчо анализирахме случващите се събития: СДС това, БСП онова.

„Юлия Папазова, съпруга на Дончо Папазов, е един от създателите на Русенския комитет. Шеф на кабинета на президента Желев. Когато Иван Кръстев става един от съветниците на президента Желев, те се влюбват. Влиянието на Иван в президентската институция е било малко или много благодарение на жената, с която е живял няколко години…“

Гергана Жулева, съпруга на Красен Станчев, днес директор на не правителствената организация Център за гражданска информация.

Доминиращият мотив на спомените за фондация „Науман“ и за кръговете, гравитиращи около нея, е този за приятелската група: неформално обединение на експерти, занимаващо се с един либерален проект, приближено до президента и до част от СДС. Дейностите на фондацията се състоят най-вече в организирането на дискусии и на конференции, в превеждането и публикуването на теоретични политически произведения на германски автори, в издаването на български политологични анализи. Паралелно с политическите термини като лобинг, медиация, подготвяне на политически програми, свидетелствата за епохата вече налагат и термина проект („те правеха проекти“) е ключова дума, в която може да се резюмира най-съществената част от дейността на фондацията, без да е нужно да се обяснява конкретното съдържание на тези проекти. Като че ли самата дума „проект“ съдържа достатъчно обяснение (легитимация).

В разказите за фондацията се появява също и терминът пътуване. Лидерът Иван Кръстев урежда с донорите пътувания (конференции, специализации) в чужбина, които после разпределя сред групата лица от кръга на фондация „Науман“: „сред либерали“. Пътуването може да бъде сравнено с рядък и много привлекателен продукт за времето си, чрез който „шефът“ потвърждава позицията си на благодетел на групата. Пътуването е също и фактор за сближаване и признаване.

Организирахме неофициални или полуофициални срещи във фондация „Науман“. Често вечер, на чаша вино. След пътуването в Германия, на езерото Констанс, се събрахме „либерали“: политолози, социолози, журналисти, всички млади хора, но не случайни – хора, заемащи определена позиция и имащи известно влияние, които в голямата си част бяха участвали в пътуването, организирано от Иван Кръстев в Германия. Той трябваше на събира „българите“ за различни инициативи. Канеха ни практически всяка седмица. Без предварително заявена тема, дискутирахме и анализирахме различни неща: политически теми или лични клюки. Бяхме приятелски кръг. Ето така, разположени в кръг, хрускайки солети, пиейки вино и приказвайки. Някои се отделяха от другите, двама по двама, за да говорят… Ето какво си спомням съвсем бегло.

Някои разкази почти създават впечатлението за едно все още „идеално“ време, времето на прохождането, в което политика и приятелство се смесват без конфликти. Фондация „Науман“ се явява място за срещи със стари приятели, приятни сбирки в центъра на града, на които можеш да отидеш без покана. Описанието на мястото – апартаментът, нает от тази фондация – засилва впечатлението за неофициалността и задружността на първите стъпки, контрастиращи с по-луксозните и импозантни офиси на днешните мозъчни тръстове. Все пак и тогава нещата се случват в центъра на столицата, в близост до политическите институции, на няколко крачки от Парламента и Президентството.

Беше приятно да отидем да пием по кафе до „Кристал“, в центъра на София, близо до всичко. Постоянно отворени врати. Харесваше ми присъствието на Деян. Чувствах се добре приета. Да не се спирам. Научавах всички политически клюки, новините от Президентството… Влизаш в стар апартамент, озоваваш се в сумрачен вход, през който достигаш до хол със стар дървен проскърцващ под. В средата на помещението – малка масичка. Освен това – още три стаи, малка кухничка и баня – тоалетна. В кухнята можеш да си правиш чай и кафе. Всички и особено най-близките гости си приготвят сами чая или кафето. (М.П., политически съветник на Любен Беров).

Този откъс предава гордостта на човека, че е бил сред „най-личните гости“, които имат право да си направят сами кафето, тоест „да са в кухнята“ на фондацията, а и да участват директно в делата на полиса, тоест в кухнята на политическите събития:

Често се срещахме с Иван, за да разговаряме за парламентарното и правителственото мнозинство: кога ще падне правителството и пр. Говорехме за всичко, защото той имаше влияние над парламентарната група на Луджев, която можеше да събори правителството: това беше групата, чиито няколко гласа липсваха на СДС, за да събори Беров. Те искаха това да стане, защото според тях правителството поддържа БСП.

Свидетелствата за кръга на фондация „Науман“ излъчват безконфликтен тон. Консенсуалният и харизматичен аспект на личността на Иван Кръстев, подчертан в по-голямата част от разказите за него, се допълва от спомена за една епоха, близка до ентусиазма на дисидентските години и на кръговете, които политиката и възможностите още не са разделили. Все пак се разбира, че дейността на фондацията се подчинява на двойна логика: политическа логика, свързана с конюнктурата в страната, и логика на външното финансиране на НПО, които по това време „започват да никнат като гъби след дъжд“. Политическата логика на фондацията и на дейностите на бъдещите лидери на мозъчните тръстове обаче преобладава. Тя се засилва още повече в епохата на „сините гурута на демокрацията“.