„Малко е да искаш, трябва и да умееш.“

През 1982 година на третата Конференция на ООН по морско право в Женева е приета Конвенция, с положенията от която се установява списъкът с морските граници, с целевото назначение за акваториите на крайбрежните държави: териториални води; прилежаща зона; изключителна икономическа зона и външна граница на континенталния шелф (ВГКШ). Първите три граници са метрически и се определят относно единни базови параметри – изходни линии (линия на най-големия отлив на брега), на отдалечение от 12 морски мили, 24 морски мили и 200 морски мили, съответно.

Съгласно изискванията на Конвенцията външната граница на континенталния шелф юридически се определя от крайбрежните държави, която се простира на повече от 200 морски мили от изходната линия, мористо от границата на изключителната икономическа зона. Базов параметър за тази граница се явява подножието на континенталния склон (ПКС) „в неговата основа” (ОКС), относно което на континенталното подножие или в абисалната равнина се определят фиксирани точки от ВГКШ на крайбрежните държави: в точките „където дебелината на утаечните породи съставлява поне 1% от най-краткото разстояние от такава точка до подножието на континенталния склон; или … в точките .., отстоящи не по-далече от 60 морски мили от ПКС”. Основните положения за определенията на ВГКШ на крайбрежните държави са разгледани в параграф 76 от Конвенцията, а научните и техническите аспекти за решаването на този проблем са представени в документите на Комисията на ООН по морско право.

Ще разгледаме предметно изискванията на Конвенцията и критериите на базовите параметри на ВГКШ.

Геоморфологически критерии.

Анализът на изискванията на Конвенцията е показал, че в основата на определението за ВГКШ е положен релефа на дъното като най-чувствителния индикатор на геологическите процеси в дълбочинните слоеве на литосферата, тяхното пряко и непосредствено отразяване на повърхността на Земята. Действително, от целия комплекс на многоцелевите изследвания на океана релефа на дъното се явява единственото обективно поле, получено с преки и непосредствени измервания на дълбочините, в резултат на което, такива изследвания и картографирането на различните форми на подводния релеф по резултатите от геоморфологичния и морфометричния анализ на батиметричните данни се провежда обективно.

Вероятно, по силата на по-горе указаните причини в основата на делимитацията на акваториите в Конвенцията са заложени геоморфологични критерии, необходими за определяне положението на самата континентална окрайнина и базовите параметри на ВГКШ, които и „ .. установяват свръзката между континенталния шелф като юридическо понятие и континенталната окрайнина като геоморфологическо понятие”. За определяне на ВГКШ в Конвенцията се използва термина „континентална окрайнина” в неговия геоморфологически смисъл, и на това основание за решаване на юридическите въпроси е приет геоморфологически състав на континенталната окрайнина и морфологическите граници на нейните елементи: континентален шелф, континентален склон и континентално подножия, което и съставя пункт 3 от параграф 76 на Конвенцията.

Заедно с това, анализа на изискванията на Конвенцията е показал, че съществуват някои различия между юридическите понятия за външната граница на подводната окрайнина на материка, съответстваща на външната граница на континенталния шелф, и геоморфологическото понятие за външна граница на континенталната окрайнина, което, както това ще бъде показано по-нататък, няма принципиално значение за изследванията и реализацията на проблемите по ВГКШ.

Ще разгледаме съотношението на геоморфологическите представи за континенталната окрайнина и юридическото понятие за континентален шелф, представени в Конвенцията.

Понятие за юридически континентален шелф на крайбрежните държави е представено в пункт 1, параграф 76 от Конвенцията, в съответствие с което „Континентален шелф … включва в себе си морското дъно и недрата на подводните райони … на цялото протежение на естественото продължение от неговата сухопътна територия до външната граница на подводната окрайнина на материка или на разстояние 200 морски мили от изходните линии … когато външната граница на подводната окрайнина на материка не се простира на такова разстояние”.

В съответствие с това определение зоните на юрисдикция на крайбрежните държави (юридически континентален шелф – ВГКШ) се простира до външната граница на подводната окрайнина на материка, която от позициите на геоморфологията трябва да включват всички геоморфологически елементи на континенталната окрайнина. По такъв начин, юридическото представяне на континенталния шелф не трябва да изключва нито един от елементите на геоморфологичната континентална окрайнина, а да се базира на последния, което и се потвърждава от пункт 3 от същия параграф: „Подводната окрайнина на материка включва намиращото се под водата продължение на континенталния масив от крайбрежната държава и се състои от повърхността и недрата на шелфа, склона и подема”.

Определението за състава на „подводната окрайнина на материка” съвпада с общоизвестното геоморфологично представление за пасивни континентални окрайнини, състоящи се от шелфа, склона и континенталното подножие, което съответства на пункт 6.2.2. от Ръководството на Комисията от 1999 г. На указания в Конвенцията „подем” в геоморфологията отговаря на континенталното подножие на пасивните континентални окрайнини, долната граница на която е разположена на контакта с абисалната равнина (дъното на океана на големи дълбочини), и за избягване на различни тълкования при определяне на базовите параметри на ВГКШ – границите на континенталния склон с континенталното подножие (подножието на континенталния склон), този геоморфологически термин в Конвенцията е бил заменен с термина „подем”.

Представения в Конвенцията състав на континентална окрайнина се отнася към Атлантическия (пасивен) тип, морфологическите граници, чиито елементи са необходими за определяне на базовите параметри и резултиращи във ВГКШ, и съответства на веждата на шелфа, на подножието на континенталния склон на границата с континенталното подножие и границата на континенталното подножие с абислната равнина. Особено внимание в Конвенцията е отделено на континенталното подножие, чиито изключване от състава на континенталната окрайнина „ … е несъвместимо както с приетото научно определение, така и с понятието за естествено продължение на част от сушата”.

В съответствие с представените от Гардинер континенталното подножие се явява елемент от релефа на континенталната окрайнина, която (и по нататък в абисалната равнина) се определя като резултиращи точки от ВГКШ, мористо от ПКС в зависимост от мощността на утаечното покритие. В релефа на континенталното подножие, представено с утаечното покритие на континенталната окрайнина, наложена едновременно на склона и абисалната равнина, и разположена в областта на максимална акумулация на утайки с образуване на различен порядък акумулативни форми, значително влияещи на положението на базовите параметри на ВГКШ – ПКС (последните зависят от регионалния режим на седиментация в акваторията).

При морфологическото картографиране на състава на континенталната окрайнина и плановото положение на указаните морфологически граници се изобразяват със структурни линии на релефа еднозначно, извън зависимостите от изменението на батиметрическото ниво по простирането на структурните линии, което позволява предметно разглеждане на въпросите от морската геоморфология, инженерната геология и да се решат много приложни задачи, в това число и въпросите за делимитацията на морските пространства.

В последствие приемаме общоизвестните, признати от специалистите по геоморфологични термини и понятия за пасивните континентални окрайнини в качеството на концептуална основа изследванията и определенията за ВГКШ на крайбрежните държави, Конвенцията така или иначе установява, че „ … морското дъно до външната граница е подводната окрайнина на материка” и „ … има предел на действие на националната юрисдикция над континенталния шелф”.

Освен това Конвенцията постановява, че външната граница на подводната окрайнина на материка трябва да съответства на ВГКШ, за изключение на ограничителните критерии за тази граница, представени в пункт 5 параграф 76. Но в положенията на пункт 4(а) параграф 76 „за целите на настоящата Конвенция ..” се установяват правила, съгласно които се определя външната граница на подводната окрайнина на материка, съответстваща на ВГКШ. „За целите на настоящата Конвенция … външната граница на подводната окрайнина на материка” се определя относно и мористо от границата на геоморфологичните елементи на континенталната окрайнина – подножието на континенталния склон: на отдалечение от 60 морски мили или точка, където дебелината на утаечните породи е в крайна сметка 1% от най-краткото разстояние от тази точка до ПКС.

Представените в Конвенцията критерии за границата на континенталната окрайнина, съответстваща на юридическата граница на ВГКШ, показват, че съществуват различни тълкования в понятията геоморфологическа и юридическа външна граница за континентални окрайнини. Геоморфологическата континентална окрайнина от пасивен тип, както беше представено по-горе, се състои от шелф, склон и континентално подножие до границата на последната от абисалната равнина. Юридическата континентална окрайнина включва геоморфологичните елементи на континенталната окрайнина, но нейната външна граница (ВГКШ) е в съответствие с пункт 4(а) параграф 76 от Конвенцията и може да бъде установена относно базовия геоморфологичен (и хидрографския) параметър – ПКС по протежението на континенталното подножие до абисалната равнина, включвайки последното.

В този случай различията в положението на външните граници на юридическата и геоморфологическата континентална окрайнина ще зависят от морфометрическите характеристики на континенталните окрайнини (ъгълът на наклона на дъното), режима на седиментация на района, изследвани и изисквани от правилата на Конвенцията, установени външни граници на окрайнината на материка. Но независимо от определенията за положението на външните граници на континенталните окрайнини (геоморфологическата и юридическата) границата на елементите на окрайнините (в това число и базовия параметър ВГКШ – ПКС) се явява обща и се определя еднозначно по геоморфологически критерии, които „.. установяват връзката между континенталния шелф като юридическо понятие и континенталната окрайнина като геоморфологическо понятие”.

На необходимостта от геоморфологически и морфометрически анализ на батиметрическите данни за определяне на границите по елементите на континенталната окрайнина (в това число и базовите юридически параметри – ПКС) се указва и се препоръчва от Ръководството на Комисията от 1999 г.. В съответствие с пункт 5.1.3 от това ръководство за определяне на зоната на основата на континенталния склон (ОКС) е необходима разработка на математическа методика, основана на базата на батиметрическите данни с последващ геоморфологически анализ на получените резултати.

При това в съответствие с пункт 5.4.5 от Ръководството по геоморфологически анализ следва да се разбира анализът на изменението на морфометрическите характеристики на морфологическите граници на елементите на континенталната окрайнина – в направление от абислната равнина към върха на склона. Положението на точките от ПКС може да бъде получено по резултатите от математическия анализ на базата от батиметрически данни в ОКС. Пункт 5.4.7 от Ръководството на Комисията „визуалното възприемане на батиметрическите данни” за определяне на ОКС е изключено. По препоръките на пункт 5.4.6 от Ръководството ОКС е необходимо да се определи „ … на основата на морфологическите и батиметричните данни …”, а в съответствие с пункт 5.2.1 – за определяне на ПКС „ .. ще се използва само батиметрична информация”.

По този начин, при предметния анализ изискванията на Конвенцията еднозначно предопределят направлението на изследванията за решаване на проблема ВГКШ на крайбрежните държави в Арктическия басейн, най-важен от които се явява геоморфологическия анализ на резултатите от хидрографските изследвания по обосноваването и определянето на положението на континенталната окрайнина от позициите на общо известните геоморфологически представи за континентална окрайнина, в това число и батиметрическото положение на нейните граници.

Второто направление предвижда разработка на комплекс от методики, за математически и геоморфологичен анализ на резултатите от хидрографските изследвания за определяне на ОКС, базовия параметър (ПКС) и ограничителния критерии за ВГКШ (изобатата 2500 м + 100 морски мили) на континенталната окрайнина с отчитане на регионалната специфика на релефа, режима на седиментация в акваторията, като цяло, и в основанието на континенталния склон.