// Вие четете...

Управлението

Компютри четат и внушават мисли на хората.

„Ум без разум е беда.“

Нервна манипулация. През 60-те години на XX в. американското посолство в Москва попадна под атаката на микровълнов лъч, насочен към тяхната сграда от Съветите. Целта на този лъч бе да се контролират умовете и действията на хората в посолството. Откритието, че комунистите опитват такава зловеща форма на нервна манипулация, предизвика спешни проучвания в САЩ и последващите действия могат да се научат от разсекретените досиета по Операция „Пандора“. „Пандора“ е реакцията на Щатите срещу разкритите в Москва събития.

През 1961 година Алън Х. Фрей предостави доказателства, че у чуващи, както и у глухи хора, може да се създаде впечатление за звук, ако главата се облъчи с импулсно модулирана електромагнитна енергия с УКВ (ултракъси вълни в метровия диапазон) и ниска енергийна плътност, един вид радиовълна. Преди това е било доказано, че УКВ излъчвания с дължина на вълните, по-малка от 10 см, може да предизвика парене на кожата, което да доведе до тежки изгаряния.

Оттогава работата на Фрей и други учени показа, че същата тази микровълнова енергия е способна да предизвика селективна тахикардия (ускоряване на сърдечния пулс). През 1973 година К. М. Боуин и колектив откриха още доказателства, че мозъчните вълни могат да бъдат потискани или стимулирани със слаби, УКВ излъчвания в дециметровия диапазон.

Изследванията от 50-те години насам неведнъж сочат, че поведението може да бъде модифицирано със слухово-мозъчни стимули, периферно нагряване, променяне на мозъчния ритъм и много други биологични приложения на микровълните. Въпросната енергия се използва в радар, който е в състояние да открие насекомо в радиус от над километър и височина 600 метра. Следователно е възможно радарният тип енергия да бъде използвана като оръжие, насочвано срещу определен човек или група от хора.

Макар използването на електромагнитната (ЕМ) енергия в бионауките да се смята за сравнително нова разработка, биоелектричните изследвания датират още от 1786 година, когато Галвани и Волта спорят за електричеството, стимулиращо жабешките крачета. Но терминът „диатермия“ за нагряването на телесните тъкани от високочестотен ток е измислен чак през 1908 година от Фон Зейнек – пионерът в използването на преки електроди.

Все пак реален прогрес е постигнат през 20-те години на XX в., когато Кацамали, италиански физик, е открил че може да предизвиква халюцинации в съзнанията на силно податливи субекти и твърди, че е уловил излъчване от мозъка. Неговият труд „Излъчващият мозък“ е преведен през 1965 година от Отдела за чуждестранни технологии във военновъздушна база „Райт-Патерсън“ в САЩ. Холандският физик В. А. Г. ван Евердинген е постигнал още по-голям напредък през 1938–43 година. Той е забелязал, че микровълновото излъчване засяга действието на сърцето на пилешки ембрион по отношение на гликогеновите (вид протеин) му нива.

През 1946 година Дж. Е. Ниръп записва специфичните ефекти върху бактерии, вируси и тъканни култури при излагането им на късоимпулсна ЕМ енергия със заличен топлинен ефект. Тези ранни пионери в биологичните манипулации с ЕМ енергия положиха основите на нова ера от по-задълбочени изследвания. Чак през 1961 година обаче работата на д-р Алън Х. Фрей убеждава научните среди, че радиочестотната (РЧ) енергия всъщност би могла да прави нещо повече от това да загрява тъканни култури.

В досиетата „Пандора“ също се споменава за работа по директното стимулиране на мозъка с електроди. Имало е интерес към откриване на начин за предизвикване на реакция в зависимост от стимулираната област. Уолтър Хес, швейцарски психолог и носител на Нобелова награда, е първият, който опитва да имплантира електрически жици в мозъци на животни, за да отчете електрическата дейност. Той открива, че хипоталамусът и свързаните с него нервни структури, разположени по ръба на мозъчния ствол, лимбична система, контролират емоционалното и агресивното поведение. Там е и центърът на апетита и сексуалността, свързани с обонянието.

У. Пенфийлд, неврохирург, доразвива още откритията на Хес. Той използва електрически ток, за да стимулира мозъчната кора на един от своите пациенти по време на операция, докато главата му е отворена. Резултатите са удивителни. Пациенти с епилепсия можели да преживеят пълни епизоди от миналото си. Усещането било съвсем реално, сякаш събитията отново се повтаряли. Ако мозъкът бил стимулиран два пъти, преживяването се повтаряло от самото начало.

През 1960 година Найдер и Неф използват пряка електрическа стимулация на мозъка (ЕСМ), за да предизвикат слухови усещания у котки с цел укротяване. Двамата изтъкват, че звуците са произведени чрез ЕСМ и същите тези звуци са доказан укротяващ стимул и че качеството на звука се подобрява правопропорционално на дълбочината на електрическо стимулиране на мозъчната кора.

Радиестезия е термин за способността на някои хора да долавят електромагнитна енергия. Според Джеймс Бийл от Центъра за космически полети на НАСА, който изучава това явление, всеки от нас би могъл да я улавя. Той смята, че външната енергия може да окаже силно въздействие върху организма поради факта, че всяка клетка или неврон представляват миниатюрна, но сложна електрическа система.

Според Робърт О. Бекер, хирург-ортопед, занимаващ се с научна работа в Държавния университет в Ню Йорк, всеки неврон има полупроводникови характеристики. По негово мнение gial клетки на нервната система може би действат като течни кристали в резонанс с околните енергийни полета.

Ако това е вярно, нервната система е способна да увеличи милиони пъти електрическия ефект. Бекер е убеден, че мозъкът съдържа една средна област с по-силно правотоково поле от останалата нервна система. Интензитетът и може би полярността на този ток влияят пряко върху съзнанието. Мозъчните вълни на животните са отчели преминаване от будно в коматозно състояние, когато Бекер е поставил магнитно поле под прав ъгъл с мозъчния ствол. След това той е обърнал процеса. С прилагане на прав ток в предния дял на мозъка Бекер е събуждал химично упоени животни.

На 24 април 1961 година Алън Х. Фрей е направил следното смайващо съобщение на събранието на Космическата медицинска асоциация в Чикаго: „Нашите данни до момента показват, че човешката слухова система може да откликва на електромагнитна енергия в поне част от радиочестотния (РЧ) спектър. Нещо повече, тази реакция е мигновена и се получава при слаби честоти, които са доста под необходимите за предизвикване на биологични увреждания.“

Фрей поставял субектите си на над 30 метра разстояние от антенно устройство, което те не можели да виждат. Устройството не издавало никакъв звук. Въпреки това субектите съобщавали, че чуват жужене и почукване всеки път, когато РЧ антената минавала покрай тях. Преценено е, че нивото на усетения шум е 70–80 децибела, а антифоните позволявали на участниците в експеримента да чуват още по-ясно звука. Звуците били еднакви във всички случаи и като че ли винаги идвали иззад главата. Допълнителните изследвания показали, че слепоочията са от най-голямо значение за РЧ звуците. При закриване на слепоочията звукът изчезвал. Нямало никакво съмнение, че реакцията изобщо не зависи от тъпанчетата на ушите.

Открита е нова форма на комуникация с огромно значение за военните: директна комуникация с мозъка посредством радиовълни. През 1961 година експериментите вече били доказали, че ефектът и обхватът на слуховата реакция на РЧ енергията могат да достигнат километри.

При подходящо модулиране на трансмитера РЧ енергията можела да предизвика различни биологични ефекти върху набелязания субект, включително изтръпване, замайване, гадене и повръщане.

Проправен е пътят за заменяне на електрическата стимулация на мозъка (ЕСМ) чрез електроди с РЧ енергия. Вече е възможно с радиовълни да се постигнат същите резултати като с ЕСМ. Това откритие прави създаването на Манджурския кандидат да звучи доста по-реално. Импулсно модулирани предаватели могат да пренасят заложената в сигнала информация. Сигналът може дори да се модулира така, че да предава думи до мозъка.

Заменимият разузнавателен „актив“, програмиран чрез хипноза от разстояние и след това намиращ се в постхипнотично състояние, с тези средства може да бъде активиран, за да изпълнява заповеди, без да се включва съзнанието му. Обектът ще възприема всяка команда, на която се подчини, като своя идея, очевидно произлизаща от собствения му мозък. Може да се дават и „времеви заповеди“, като РЧ програмирането в този случай се използва, за да задейства командата в предварително зададен момент от бъдещето. По подобен начин хипнотичното внушение може да се задейства от дума, картина или друг сигнал.

Известно е, че мозъчните вълни дават данни за обработването на информация в мозъка. У. Р. Ейди смята, че тези данни са цифрово кодирани с помощта на честотната модулация на вълните. Ако е така, не би трябвало да има някакви трудности тези мозъчни вълни да бъдат предадени към друг човек.

Дж. Ф. Шапиц предлага на Външното министерство на САЩ следния експеримент: „Мозъчните вълни след приемане на наркотици с известен психоефект ще бъдат записани на магнитна лента. След това записаните импулси могат да бъдат модулирани в микровълна (или в няколко лъча, ако има повече графики) и предадени към мозъка на не дрогирани субекти. Тяхното умствено състояние ще бъде изучавано чрез събеседване, психологически тестове и записващо устройство. Така ще се определи дали не дрогираните субекти са в същото състояние като дрогираните.“ Той дори предлага да използват подобен метод за предаване на микровълни, за да видят дали не могат да се изпращат и мускулни движения към набелязания субект.

Също така се смята, че съществуват и начини за блокиране издаването на информация. Ако у субекта се предизвика амнезия, ще бъде възможно да се прекъсват, блокират, забавят и отново възстановяват съзнателните (умствените) му връзки по желание. Социалното и политическо значение на тези методи е крайно обезпокоително. Радиовълновата енергия, използвана в повечето такива експерименти, е била от импулсно модулирани или НВ (носещо-вълнови) микровълни – каквито са при радарите. Всъщност в почти всичките експерименти е използвано радарно оборудване с дължина на вълната 10 см.

Симптомите на микровълново облъчване, каквото е било прилагано в Операция „Пандора“, са силна умора, постоянно или периодично главоболие, раздразнителност, нарушаване на съня, проблеми с паметта, болки в сърдечната област, които се засилват след физически стрес, затруднено дишане, намален апетит, разширяване на сърцето и други сърдечни проблеми. В един доклад на Г. У. Байлс пред Външното министерство на САЩ се казва, че с радар е възможно да се предизвика инфаркт от разстояние, тъй като радарът излъчва същата импулсно модулирана вълнова енергия, която Фрей е използвал в някои от своите експерименти върху изолирани жабешки сърца.

През 1974 година Лоурънс Пинео, неврофизиолог и електронен инженер от Станфордския научен институт в Мелано Парк, Калифорния, разработва компютърна система, способна да чете човешки мисли, като със специфични команди съпоставя мозъчните вълни на субекти от енцефалограмите. Днес, посредством ЕСМ радиотехники, вече е възможен и обратният процес. Идеята за компютри, които четат мислите, вече не е научна фантастика. Майор Ед Деймс от „Пси-Тех“ казва през април 1995 година в предаването „Другата страна“ на Ен Би Си следното: „Американското правителство има електронно устройство, което може да внушава мисли на хората.“ И отказва да коментира повече.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар