// Вие четете...

Истината е в избора

Кой е правилния модел на поведение?

„За мъжа се съди по жената, за майката – по децата.“

Взаимоотношения с децата. Творческата фантазия е в сърцевината на всяка добра между личностна връзка. Това е особено силно изразено при взаимоотношенията с децата. Винаги правете нещо неочаквано. Например, ако малкото ви дете капризничи с хленчене, плач и тропане с крака, можете да се престорите, че също хленчите, плачете и тропате с крака. Изпробвано е и ефектът винаги е положителен. Детето обикновено е толкова изненадано от неочакваната ни реакция, че започва да се смее и идва да ни утешава, а ние му показваме и казваме колко високо оценяваме жеста му и колко се радваме, че се разбираме. Докато ни успокои напълно, детето най-често вече е забравило каприза си, а ние внимаваме да не му го припомним.

Освен това, когато видите, че детето ви се готви да заплаче, можете успешно да му преподадете малко от теорията на избора, като му кажете примерно: „Можеш да се разплачеш сега, но това ще ни попречи да се забавляваме, докато… (каквото там има да правите), или по-късно. Кое избираш?“ Така децата научават, че хленченето и плачът са въпрос на личен избор, и то не чак толкова приятен и забавен за тях. Това ще ги накара да се замислят. Така постепенно ще започнат да предпочитат разбирателството вместо налагането на своята воля. При всеки повод можете да преподавате на детето си теорията на избора – още от най-ранна възраст.

Никога не обвързвайте обичта си към детето с изпълняването на каквито и да било условия или спазването на някакъв тип поведение от негова страна. Яснои недвусмислено казвайте и показвайте на детето си, че го обичате независимо как се държи, а когато премине наистина всякакви граници на приемливо поведение, просто въздъхнете и най-невинно, но всъщност откровено, добавете, че понякога не ви е лесно да го обичате. Най-добрият начин, по който бихте могли да покажете на детето си, че го обичате, е като сте винаги готови да говорите открито с него и внимателно да го изслушвате. Ако взаимоотношенията ви са винаги открити и откровени, ще сте в правото си да изказвате мнения и можете свободно да изразявате несъгласие с онова, което прави или се кани да направи детето ви. Но се пазете да не му натяквате отново и отново, че не одобрявате постъпките му – напълно достатъчно е да му го кажете веднъж, най-много два пъти. Нещата се усложняват обаче, когато детето ви иска от вас да го подкрепите в нещо, с което не сте съгласни.

Дъщеря ви примерно иска да се премести да учи в друг колеж, за да е с момчето, в което е влюбена. Вие не сте съгласни. Как да постъпите? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Ако връзката между майката и дъщерята е близка, силна и добра, възникналото несъгласие по един или друг въпрос няма да я прекъсне, но би могло да доведе до известно отдръпване. Нека се върнем към примера с колежа. Тъй като вашето очевидно неодобрение на намеренията на дъщеря ви вече е внесло нотка на отдалечаване помежду ви, от вас зависи – тоест от това какво ще кажете или няма да кажете и как ще го направите – дали то ще се задълбочи или ще бъде преодоляно.

Помислете какво точно искате да кажете на дъщеря си и се запитайте дали то ще ви направи по-близки или ще я отчужди още повече от вас. Кажете й, че независимо от несъгласието помежду ви по този въпрос, в никакъв случай не бихте искали станалото да се отрази на близостта ви една с друга. Помолете я да ви помогне да решите съвместно проблема чрез кръга на компромиса. Използването му във връзката дете/ родител е същото както и при брачните партньори. Добре е още от най-ранна възраст да го разясните на децата си и да им покажете как да си служат с кръга на компромиса във всичките си между личностни връзки. Направете го още преди да са възникнали каквито и да било проблеми между вас, така че по-късно да можете с лекота да го използвате при евентуални проблеми.

В случая с намерението на дъщеря ви да се премести в друг колеж, най-доброто, което бихте могли да направите – независимо с кръг или без кръг на компромиса – е да свалите открито картите си на масата. Кажете й защо не сте съгласни с решението й и й обяснете, че ви е трудно да я подкрепите в това нейно намерение, защото се боите, че може да бъде разочарована и наранена. Но също така недвусмислено й кажете, че за вас връзката ви с нея е далеч по-важна от всичко останало и я попитайте какво според нея бихте могли да направите заедно, за да запазите добрите си взаимоотношения. Ако подходите към въпроса по този начин, намалявате значително опасността дъщеря ви да се хвърли презглава в нещо, което може би ще съсипе живота й. Но нито за момент не забравяйте, че когато става дума за любов никой не може да казва на друг човек как да постъпва. В този случай правилото на теорията на избора е следното: Направете всичко, което е по силите ви, да запазите близостта с детето си. Връзката ви с него е много по-важна от желанието ви да бъдете „прави“.

Когато става дума за взаимоотношения с дете, предлагането на съвет е многократно по-добро и по-ефективно решение, отколкото издаването на заповеди. А още по-удачно е да не прекалявате и със съветите, а просто да се постараете да съхраните възможно най-голяма близост с детето си, без да му се бъркате в живота, така че то да има необходимата сигурност и доверие, че винаги ще бъде разбрано и прието с обич. Когато давате съвет, не го натрапвайте, не го повтаряйте безконечно и не натяквайте. Напълно сигурно е, че детето ще ви е чуло още първия път, дори е почти сигурно, че ще знае какво искате да го посъветвате, още преди да сте го изрекли. И в никакъв случай не се връщайте към миналото, ако това, което е направило, се е оказало неуспешно. Каквото станало – станало, напомнянето за минал провал е разрушително както за връзката с детето ви, така и за неговото самочувствие и увереност в собствените му сили. Това е валидно и за всички други между личностни връзки.

Докато припомнянето на минали успехи е не само препоръчително, но и желателно. Никой от нас, човешките същества, не се уморява да слуша похвали за това, колко добре се е справил с едно или друго.

Още от най-ранна възраст се постарайте да внушите на детето си идеята, че с течение на времето повечето грешки могат да бъдат поправени, както и да му помогнете да се научи да живее с онези от тях, които не могат да бъдат поправени. Много малко грешки или прегрешения са толкова лоши, че никога да не могат да бъдат поправени или „преглътнати“. Но недвусмислено покажете на детето си, че макар да сте готови винаги да му се притечете на помощ, няма да вършите каквото и да било вместо него.

Обичайте беззаветно децата си, но ги оставете да грешат, докато са малки, когато каквато и грешка да допуснат, последиците няма да са толкова тежки, колкото може да се окажат по-късно в живота им, ако не са научени как да изправят самостоятелно грешките си.

Установяването на взаимно доверие е сърцевината на всяка между личностна връзка, градяща се въз основа на теорията на избора. Още от първия миг на появата на детето ви започнете да се държите с него така, че да окуражавате доверието му във вас. Установяването на доверие с детето ви означава да му покажете ясно, че нищо от онова, което то би могло да каже или да направи, не може да ви накара да го отхвърлите и да престанете да го обичате. По-късно, в пубертета, действително ще ви е по-трудно, но при всички положения най-доброто решение на всички между личностни проблеми с децата е никога да не ги отхвърляте. Но това не означава да подкрепяте действия и тип поведение, с които не сте съгласни. Има огромна разлика между това да не отхвърляте и това да не подкрепяте детето си, а трябва да знаете, че децата са особено чувствителни към тази разлика и много бързо схващат позицията ви, ако приближите към разделителната линия между тези два типа отношение.

Както вече обяснихме, родителите са здраво вписани в стойностните светове на своите деца, което означава, че детето или има доверие на своите родители, или иска да им има доверие. Дори да няма доверие на родителите си, детето продължава да ги задържа в своя стойностен свят, защото няма с кого да ги замести. А докато родителите са в стойностния свят на детето, то обикновено иска да им има доверие. Когато не иска повече да има доверие на някой от родителите си, той се превръща в пасивен и страничен член на общността от значими за детето хора, събрани в неговия стойностен свят.

Ако сте в подобно положение, на детето ви може все така да му е приятно да бъде във вашата компания, но то вече ви няма доверие. Единственият начин, по който бихте могли да си възвърнете изгубеното доверие на вашето дете е да отделяте време за разговори с него и да го изслушвате внимателно, тъй като това ще ви помогне малко по малко да се сближите.

Ако мислите, че детето ви няма доверие, и при общуването си с него допуснете някаква грешка, побързайте да си признаете, че сте сбъркали и да му се извините. Сигурно не очаквате от вашето да бъде съвършено, но не забравяйте, че вие самите също не сте съвършени. Признанието, че и вие може да грешите притежава потенциала да гради или да възвръща доверието. Децата имат повече доверие на родители, които не се боят да си признаят грешките, отколкото на такива, които са „винаги прави“ и им е трудно да приемат, че са сбъркали. И нека пак повторим: децата имат огромна нужда да имат доверие на своите родители. В противен случай животът им се струва мъгляво и несигурно място.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар