„Не съди човека, а навиците му.“

Оттеглянето на много експерти от мозъчния тръст „майка“ бележи засилването на политизацията, началото на специализацията и на образуването на професионална среда на българските мозъчните тръстове, които през първите години на прехода, а и чак до края на деветдесетте се идентифицират с идеята за скъсването с комунистическото минало.

ЦИД, който през следващите години, а и до днес продължава да играе ролята на координатор на множество общи проекти между мозъчните тръстове, също трябва да възприеме ясна стратегия след първите месеци на ентусиазъм, на избори и на кръгли маси. Преходът навлиза във фаза, която изисква разпределяне на ясно идентифицирани роли в контекста на засилена политически конфронтация между двете български политически партии: СДС и БСП.

ЦИД възприема стратегия, която му запазва мястото на един от най-мощните мозъчните тръстове в следващите години. Голяма част от интервюираните казват, че става дума за „прагматична“ стратегия, импулсирана от силен и влиятелен лидер – Огнян Шентов, който не се колебае да взема парите оттам, където ги има, тоест от чуждестранните, и най-вече от американските донори.

Напуснах ЦИД, защото целите ни започнаха да се разминават. В началото го мислехме като академична единица, способна да дава дипломи и всички останало, като научен институт с хора, които искат да правят нещо различно. Нещата обаче се случиха по различен начин. През 1990–1991 г. ЦИД започна да привлича големи финансови средства. Имах чувството, че това може да са и средства на ЦРУ или на консервативните среди в САЩ. Някои от нас бяха все пак идеологически „леви“, а също така подкрепяхме прозрачността, докато Огнян Шентов беше прагматик. И слава Богу, защото ако зависеше от мен, ЦИД никога нямаше да се превърне в този огромен мозъчен тръст, какъвто е днес… Той е много влиятелен, наема много хора и печели големи проекти… Уважавам това, което ЦИД постигна, благодаря на Господ… Въпрос: Искате да кажете по принцип „Благодаря на Господ“ за България, за българите или конкретно за ЦИД? Не, благодаря на Господ за ЦИД, не за България. Не мога да се сетя за нещо през последните петнадесет години, заради което да кажа „Благодаря на Господ за България“. Напуснах асоциацията, защото не можех да водя война. Огнян вече беше неформалният лидер на групата по времето на студентските ни години във ВИИ „Карл Маркс“. Нямаше никакво съмнение, че той ще е лидерът. А. Тодоров.

Така постепенно ЦИД се професионализира и се структурира като организация, ръководена от вътрешна дисциплина, подчинена на стратегическия избор на нейния лидер. Интересно е да отбележим, че по това време „прагматичният избор“ не е ляв. „Такива бяха времената“ (T.T). Дясната идеология е нещо като метеорологична прогноза. Времето е преобладаващо дясно.

Така някои от напусканията или отдалечаванията от ЦИД са мотивирани от лични идеологически причини (М. Пиргова, Д. Петрова, А. Тодоров и т.н.), други – от възможности за развитие на кариерата в други структури (В. Русанов, Е. Дайнов, И. Кръстев). В контекста на започналия преход и на по-достъпното чуждестранно финансиране някои намират подходящи начини за създаването на нови мозъчни тръстове: Иван Кръстев и Деян Кюранов координират българския филиал на фондацията „Науман“ и след това основават ЦЛС, Огнян Минчев и Евгений Дайнов стават „сини гурута“ на СДС и след това основават ЦСП и ИРМИ, Йонко Грозев прави кариера в Хелзинкския комитет, Валери Русанов основава не правителствената организация ACCESS, която така и не успява да се превърне в признат на мозъчен тръст, Георги Прохаски работи във фондация „Сорос“ и в СДС, а след това основава ЦИИ (Център за икономически изследвания) и т.н. Експертите, които успяват да създадат мозъчни тръстове („децата на ЦИД“) са тези, които избират повече или по-малко експлицитно един политически лагер: този на СДС.

СДС: партията на всички български мозъчни тръстове. Стефан Попов, председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София (българския филиал на фондацията Open Society Institute на Джордж Сорос), твърди:

В България няма леви мозъчни тръстове. Всички икономически мозъчни тръстове са дори по-десни от СДС… Това е така, защото не съществува доверие в БСП, а и в България няма истински леви интелектуалци, докато в Европа, в нормалните страни, разбира се, има леви интелектуалци. А в България – не. Пространството на БСП не е достатъчно реформирано, за да може в него да има мозъчни тръстове.

Несъществуването на мозъчни тръстове, а и на леви интелектуалци, за което говори Стефан Попов, не отразява фактическото състояние на нещата, а доминиращата представа (особено през периода 1996–2001 г.), която идентифицира всички легитимни политически позиции с партиите, идентифицирали се като десни, тоест със СДС. В периода 1990–2001 г. лявата идеология е в легитимационна криза, която не ѝ позволява да създаде собствени мозъчни тръстове.

Едва след 2002 г. институт „Отворено общество“ в София се опитва да си сътрудничи с някои приближени до кръговете на БСП леви интелектуалци, чиито изследователски групи и институти получават легитимиращия етикет мозъчни тръстове.

През първите десет години на прехода средата на мозъчни тръстове в България, въпреки връзките си с финансовите и социалните ресурси на старата номенклатура, а понякога и благодарение на тях, се конституира като среда, близка до СДС. Близостта може да е директна: има примери за преминаване между политическата и експертната кариера, а и много мозъчни тръстове се раждат след победата на СДС на парламентарните избори през 1997 г. В повечето от случаите обаче наблюдаваме индиректно политическо участие: мозъчни тръстове служат за щабове на предизборните кампании или за провеждането на конкретни политически действия, а лидерите на мозъчни тръстове са политически съветници или медиатори. Става въпрос преди всичко за връзка на политическа легитимация, която основава, аргументира и подхранва съществуването на мозъчни тръстове. Елитите на експертите на им са признавани като елити също и заради медийното си присъствие като експерти и поддръжници на реформите, подкрепяни от СДС. Както твърди Иван Кръстев, те се появяват, за да защитят „парадигмата на демократизацията и на модернизацията“, парадигма, която през първите години на българския преход е символична собственост на СДС. Това е и единствената парадигма, поддържана от международните институции, които финансират създаването на мозъчни тръстове.