„Няма правило без изключение.“

Интензивното усвояване на континенталния шелф и склона на Световния океан, в това число и на сурови и малко изучени по-рано райони на океана и свързаното с това разширяване на зоните и повишаване на интензивността на мореплаването е довело към ожесточаване на изискванията и появяването на нови подходи за отчитане на хидрометеорологичните условия на плаване.

В настоящата публикация е направен опит изхождайки от новите изисквания към безопасността на мореплаването и с отчитане на новите знания за природата на Световния океан, да се обоснове състава и формата за представяне на хидрометеорологичната информация, включвана в справочните пособия, използвани при проектиране на кораби и инфраструктурата на морския транспорт, а също така при подготовката към мореплаване в интересите на осигуряване на неговата безопасност.

По нататък ще различаваме оперативното хидрометеорологично осигуряване на безопасността на мореплаването със сведенията за фактическото и прогнозното, за следващите няколко денонощия, състояние на времето, хидрологичните и ледови условия, а също така и за климатичното осигуряване със сведения за хидрометеорологичния и ледовия режими на мореплаването.

Под климатично осигуряване на безопасността на общото мореплаване ще разбираме осигуряване със сведения за климатичните показатели, опасните за мореплаването хидрометеорологични и ледови условия на юридически и физически лица, занимаващи се с:

– проектиране и строителство на морски съдове;

– проектиране на хидротехнически съоръжения, пристанища, пътища за движение, системи за управление на движението и други обекти от инфраструктурата на морския транспорт;

– предварително планиране на морски операции (превоз на товари, риболов, използване на кораби за разузнаване и разработка на минерални ресурси на океана и т.п.);

– предварително планиране на действия по защита на човешкия живот на море;

– предварително планиране на операции по ликвидация на последствията от замърсяване на околната среда, предизвикано от аварии на морски съдове.

В съвременни условия измененията на климата стават очевидни както и нарастването на изискванията към достоверността на климатичната информация, така и към необходимостта от отчитане на климатичните изменения при проектиране на обекти от инфраструктурата на морския транспорт, нормативните срокове за експлоатация на които се изчисляват в десетилетия.

Климатичното осигуряване на безопасността на общото мореплаване се отнася към групата на информационните методи за осигуряване на безопасността на мореплаването и предполага определянето на състава на опасните за мореплаването хидрометеорологични условия.

Изхождайки от изискванията и духа на нормативните документи в областта на мореплаването под хидрометеорологична и ледова опасност за мореплаването ще разбираме хидрометеорологични елементи (обекти, процеси, явления), величина (наличие, интензивност) или съчетание от които води или създава реална предпоставка за:

– аварии на кораби, загуба на техните мореходни качества;

– гибел на членове от екипажа;

– замърсяване на околната среда вследствие на аварии на кораба;

– нарушаване на нормалния режим на експлоатация и свръх нормативно натоварване на обектите от инфраструктурата на морския транспорт, в това число и системите за навигационно оборудване.

Към обосноваване на състава и критериите на опасаните хидрометеорологични явления може да се подходи по различен начин. Така, например, може:

– да се ограничи състава на хидрометеорологичната информация, съдържаща се в традиционните пособия за плаване (лоция, хидрометеорологични карти, атласи за океанографските параметри и т.н.);

– да се обобщава механизма на влияние на средата на мореплаването;

– да се обобщи своевременно изискванията към състава на информацията необходима за проектиране на кораби и обекти на морската инфраструктура на морския транспорт, пътищата за движение и т.п.

Първия подход е основан на използването на исторически сформирали се и не обновяващи се последните 50 години изисквания към състава на справочните хидрометеорологични пособия не се явяват като диалектически. Анализът на някои пособия по хидрометеорологичния режим е показал редица недостатъци, в частност:

– състава на показателите за хидрометеорологичния и ледови режим не съответства на изискванията на съвременните нормативни документи (в една или в друга степен това е характерно за всички пособия);

– значителна част от информацията няма отношение към безопасността на мореплаването (характерно за атласите на океанографски параметри и хидрометеорологични карти);

– използването предварително и не винаги правилно избрани пространствени мащаби и периоди на обобщена информация, твърдата регламентация за формите на представената информация, което без отчитане на степента на осветеност на морските акватории и без отчитане на пространствената изменчивост на хидрометеорологичните полета води към появяването на фиктивна пространствена структура на показателите за режима (характерно за хидрометеорологичните карти, атласи за океанографски параметри, атласи за опасни явления).

Не обръщайки внимание на посочените недостатъци, очевидно е, традиционния състав за климатична информация трябва да се разглежда като базова, доколкото в известна степен в нея са акумулирани натрупани по-рано опит за мореплаването. Пособията не са предназначени за осигуряване на безопасността на мореплаването.

Втория подходът е основан на обобщен механизъм за влиянието на средата на мореплаването, който се представя като доста перспективен и обоснован. В литературата са известни няколко работи в областта на хидрометеорологичното осигуряване на корабоводенето, в които в една или друга степен са обобщени сведения за влияние на хидрометеорологичните условия на мореходните качества на корабите. За съжаление във всички известни работи оценката за влиянието се ограничава до оценяване влиянието на вятъра, вълнението, течението и леда на скоростта и газенето на корабите. В добро състояние се намират методите за оценка на влиянието на състоянието на средата за проектирането на обектите на инфраструктурата на морския транспорт. Трудността за реализацията на този подход е предизвикана от комплексността и често от посредствеността, както и от многофакторното влияние на средата на мореходните свойства на корабите и като цяло на безопасността на мореплаването.

Третия подход се явява формален, тъй като обобщава съществуващите нормативни изисквания към състава на информацията и критериите за опасните явления, не винаги е възможно да се убедим в тяхната обоснованост и да се признае тяхната пълнота. Заедно с това именно този подход има юридическа сила.

При обосноваване на състава на информацията е необходимо да се отчита съвременната степен на изученост на океана. Например, до появяването на космическите средства за наблюдения на океана океанолозите не са вярвали в съществуването в океана на вълните – убийци (гигантски, аномални вълни, наричани още блуждаещи вълни). Традиционните методи за наблюдение на вълнението по принцип не са позволявали да се наблюдават тези единични вълни в океана. И до този момент няма удовлетворително климатично описание на тези вълни за мореплавателите. Не бива да се изключва появяването на някакви опасни природни фактори и за в бъдеще. В практиката на мореплаването възникват опасности, самото съществуване на които е трудно или даже е невъзможно да се предположи предварително. Например, счита се, че сондажната платформа “Petromar Y” е потънала при провеждане на подводни работи вследствие на което пробивната глава е попаднала на полоса, запълнена с природен газ под високо налягане, който е избил във водата. Плътността на морската среда рязко се понижила, платформата е загубила плавучест и е потънала, такова обяснение между другото се нуждае от потвърждение.

Критериите за опасни за мореплаването хидрометеорологични явления, освен от особеностите от природен характер зависят и от типа на кораба, рода на морската операция, способите за закрепване на превозвания товар, използваните буксири, наличието на лоцман на борда, особеностите на навигационното оборудване, пътя на движение и редица други фактори.

Ограниченията по хидрометеорологични и ледови условия за плавателните съдове са по райони. Допълнително има ограничения за отделни транспортни операции (буксировка, транспорт на товари и т.н.), по експлоатацията на отделни видове корабни системи, изпълнението на отделни видове действия при спасителни операции и други определяни от Морската администрация.

Проектирането на хидротехническите съоръжения, в това число пристанища, пристани, корабни маршрути в съответствие с действащите строителни норми и правила, предполагащи отчитане на натоварването на тези съоръжения от вятъра, вълнението, снега, леда, теченията, цунами, земетресения, а също така и температурните въздействия. При това съгласно действащите норми трябва да се отчита продължителността на натоварването, тяхното съчетание. Важно е да се отбележи, че в качеството на нормативни значение при проектиране се използват максималните значения на хидрометеорологичните елементи, които са възможни поне един път за няколко години (от 1 до 100 години) – в зависимост от класа на строящия се обект.

Критерии за опасни хидрометеорологични условия за акваториите на пристанищата, външните рейдове на пристанищата, а също така подходите към каналите се установяват от Морска администрация в съответствие с Кодекса на търговското корабоплаване и Общите правила за плаване и заставане на котва.

В качеството на пример в таблица 1 са причислени критериите за опасните хидрометеорологични явления, установени в постановление на Морска администрация.

Както се вижда, критичните значения са само за скоростта на вятъра при осигуряване на едни или други морски операции даже за едно пристанище са в пределите на 8-10 м/с.

Указаните обстоятелства, много факторност на влиянието на хидрометеорологичните условия на мореплаването обуславят не възможността за установяване на универсални критерии за опасни хидрометеорологични условия за мореплаване.

Критерии за опасни хидрометеорологични условия.

Таблица 1.

Ще отбележим, че определянето на критериите за опасностите на хидрометеорологичните условия е необходимо преди всичко за оперативното хидрометеорологично осигуряване. За целите на изработката на изискванията към климатичното осигуряване на безопасността на мореплаването достатъчно е да се ограничим с определянето на изискванията към състава на хидрометеорологичните елементи (облачност, процеси, явления) и състава на климатичните показатели.