// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как се формира съвременния човек?

„Ние охотно вярваме на това, което желаем.“

„Културната среда“ (културата) формира физическата и духовната съставка на личността на човека основно в периода от момента на зачатие до встъпването му сред възрастните. На рисунка 10–20 виждате схематично изобразеното въздействие на отделните културни среди (култури) в различните етапи на порастване на човека.

Рис. 10–20

Много важен е самия момент на зачатие. Той се случва не само от механичното сливане на сперматозоидите с яйцеклетката, а на първо място зачатието става при взаимодействие на биополетата на мъжа и жената. Именно биополетата в съответствие с триединството се явяват определящи във формирането на генетиката на човека, а значи във формирането на неговата външност, здраве, способности. И ако те са любящи, желаещи да сътворят нов човек, свое дете, то резултата ще бъде добър. Ако обаче съвкуплението е „механично“, заради получаване на лично удоволствие, а и още в състояние на подпийналост или под наркотично въздействие, без любов, то и резултата ще бъде съответстващ – „на кого си се метнал …“.

По-нататък своето формиращо въздействие оказва и обстановката в семейството, отношението на родителите към детето, приказките на бабите и дядовците. Хубавите, добри приказки – с един резултат. Злите, недобрите – с друг резултат.

Книги, приятели, кино, музика, учители – всичко оказва своето формиращо (управляващо) въздействие на растящия човек. Ако тези въздействия носят хубава, правилна информация – резултатът ще е добър. Ако въздействащата информация е недобра, то и резултатът ще е лош.

При това всеки трябва да разбира и помни, че културата формира личността на човека не от нулата, а това формиране се осъществява на основата на индивидуалната матрица ГОП (генетично обусловен потенциал) на родилия се човек, в която са заложени Свише разнообразни възможности и пред разположености. Такава матрица – това е частната мяра на всеки човек, тази лична „фуния“ със стъпаловидни краища, която в течение на живота му предстои да усвои – да напълни с реално съдържание.

И още трябва винаги да се помни и разбира, че в процеса на формиране на личността много неща са обусловени астрологически, тоест под влияние на космическите ритми върху биосферата на Земята и на всеки човек поотделно.

Според образа на руската матрьошка може да се каже, че „матрицата – фуния“ на всеки човек – това е една от най-малките матрици – матрьошки от всички тези матрьошки, които влизат в най-голямата матрьошка – „матрицата – фуния“ на Общо вселенската Мяра.

Ето че разказаното дотук обяснява на пръв поглед „парадоксални“ случаи, когато в „неблагополучно семейство“, където бащата е пияница, а майката скита, детето пораства и става прекрасен порядъчен и образован човек. Защо е така? А работата е в това, че всичко хубаво, „заложено“ в него Свише, се оказва по-силно от недоброто, което е въздействало върху него в детството. Освен това е възможно в определени трудни и опасни за формирането на личността моменти от живота на подрастващия чрез „импулси Свише“ или чрез „космическите ритми“ да са му давани информация – подсказка: „Не слушай този човек! Не постъпвай така, както те съветва!“ и т.н.

И обратното, във външно благополучно семейство детето пораства и става лош човек (негодяй, престъпник, хулиган и т.н.). Защо? Тук се случва обратното. Генетиката е хубава, въздействието от родителите е добро, само че въздействието от останалото в живота на детето било лошо (улица, приятели, музика и т.н.) и то толкова лошо, че даже „подсказките Свише“ не са могли да го обърнат към това добро.

Двете рисунки поясняват всичко, което бе разказано по-горе. На рисунка 10–21 виждате вече познатите „фунии – матрици“, вложени една в друга.

Рис. 10–21

Най-голямата „фуния – матрица“ (Общо вселенската Мяра) въздейства на „фунията -матрица“ на развитие на биосферата на Земята, която на свой ред въздейства на „фунията – матрица“ на развитие на цялото човечество, а тя, на свой ред, въздейства на „фунията – матрица“ на живота и развитието на всеки отделен човек. Тази последната „фуния – матрица“ по своята същност е „жизнения път“ на конкретния човек. И този „жизнен път“ не се явява еднозначен, а се явява много вариантен. Мнението за това, че „съдбата не може да се променя“, е погрешно. Хайде да си спомним какво е това „фуния – матрица“ (яма – матрица). Това е „многомерна вероятностна матрица на възможните състояния на материята“ (в разглеждания случай – „възможните състояния на човека“). Да, пред начертанието на човека съществува. Но Бог не е дървосекач, че тъпо и упорито да се сдобива с набелязаното. Бог е любов. И той никого не насилва и не заставя да правим нещо насила. Ако нещо се изменя в хода на живота у човека от набелязаното по-рано, значи трябва да се внася и корекция. В този смисъл и „съдбата“ на човека не трябва да се разглежда в някакъв еднозначен (един) смисъл, а нея трябва да я разглеждаме като много вариантен сценарий на всички събития.

От това следва, че тези „ями – матрици“ непосредствено въздействат и на процеса на усвояване от човека на неговия ГОП – генетично обусловен потенциал за развитие (при това не забравяйте, че освен тази индивидуална „матрица“ на процеса въздейства и колективната „матрица“ на цялото човечество, тоест „културата“ на обществото).

На рисунка 10–22 виждате човечето с неговата „генетика“ и този ГОП, който човек трябва да усвои за целия си живот (замислете се над словосъчетанията: “пълноценен живот“, „познал живота в пълна мяра“), тоест усвоил това, което в него е било заложено Свише.

На рисунката вие виждате също така две графики, илюстриращи процеса на усвояване на ГОП. На първата графика кривата отначало расте (това е периода на детството и юношеството), след това практически не се изменя (това е периода на „зрялостта“ на човека, неговата активна работа в обществото) и накрая кривата върви надолу (старостта и смъртта). Тази графика изобразява процеса на усвояване на ГОП в минало и сегашно време.

Рис. 10–22

На втората графика кривата през цялото време върви нагоре и после рязко се обръща. Тази графика илюстрира процеса на усвояване на ГОП на човека на бъдещето. Тоест до края на своите земни дни човек е длъжен да работи за усвояване на потенциала и отива на другия свят не дрипав и немощен, а усвоил в пълна мяра това, което му е било предложено Свише. Но по силата на жизнените обстоятелства, които възникват основно не по вина на самия човек, а по вина (по-точно – „под въздействието“) на заобикалящите го хора (веднага след раждането – родителите, роднините, а по-нататък другарите, познатите и т.н.) на човек не му дават да усвои своя ГОП. Първо „в пелените“ крещят на малкия „не плачи!“, което нарушава някои току-що формиращи се асоциативни свръзки в мозъка. След като „се справят“ с ненужния навик, същите хора се намесват и в Естествения и заложен Свише процес на неговото физическо развитие; по-нататък не му предоставят да прочете необходимите книги, в резултат на което подрастващият няма да знае това, което ще му е нужно за само усъвършенстване; след това заглушават вътрешния му глас със спиртни напитки или други наркотици, което довежда до прекъсване у него на каналната му връзка с Бога; след което го омотават в информация от някаква идеология, религия, секс, която насажда начин на живот, противоестествен на човешката природата, в резултат на което човек въобще прекратява даже в малка степен да усвоява това, което му е заложено Свише. А първопричината на всичко разказано дотук за „съдбата на човека“ се крие в несправедливата сатанинска концепция за управление на цялото човечество.

От това сега можем окончателно да разберем защо на евреите е било наложено обрязване на крайната плът на момченцата на 8-я ден, за което бе разказано в глава 6. Обърнете внимание – именно на 8-я ден, а не по-късно. Там, в глава 6, се говореше и за генетичната програма, която се залага в генетиката на човека, вследствие на която човек е длъжен да усвоява своя ГОП. И тази генетична програма отрежда мощни, напълно определени интервали от време („оттук дотук“) за усвояване на нещо за цялото развитие на човека. Това потвърждава и руската пословица, така също приведена в глава 6: „Не си се научил като Иванчо – като Иван Иванич няма да се научиш!“. Въобще, на това място се препоръчва на читателите отново да препрочетат и преосмислят глава 6.

От всичко разгледано дотук за ГОП следват два много важни извода:

1. Формирането на способност у човека трябва да е своевременно.

От тази кратка формулировка следва необходимостта за преразглеждане на цялата образователна система и възпитание на децата, подрастващите, юношите и девойките, започвайки даже от момента на зачатие (и даже преди този момент) чрез ограмотяване на съвременните родители с необходимите знания по този въпрос. Как стои въпроса с пренаталното обучение, с обстановката в яслите, детските градини, училищата и висшите учебни заведения? – това не е нужно да се разказва. Това се отнася и за цялата така наричана „култура“ на нашето общество, оказваща на децата огромно въздействие.

2. Ако в средата на обитание няма необходимите условия за усвояване на ГОП във всеки необходим период, то това води до изкривено усвояване на генетично обусловения потенциал за развитие на организма с всички произтичащи от това последствия за всеки отделен човек.

Какво означава „среда на обитание“ за човека? Освен биосферата, тоест „природната среда“, има и общество, в което човек живее, взаимоотношения с хората, жизнен опит, система на образование, система на здравеопазване, икономика, политическо и държавно устройство и още много, много друго, което може да се нарече с думата „култура“ или, както по-рано определихме, цялото натрупване от човечеството на „социална“ (предавана негенетично) информация.

От гледна точка на управлението (за управление ще говорим в „Тайните за управлението“) човек – това е обекта на управлението, а „културата“ („средата на обитание“) – това е субекта на управлението.

Няма нужда да доказваме, че практически всичко съставляващо съвременната култура, всички нейни, ако може така да се каже, „елементи“, насаждани на нашия народ, не способстват за усвояване наличното ГОП от всеки гражданин на страната. По тази причина се получава деградация на нашето общество, което сега се признава от всички. Тоест фактически съвременната „култура“ се явява некултурна и води до „срив на ГОП в развитието на човека“. Замислете се, вече две поколения подрастващи пораснаха и влязоха в живота за годините на „перестройката“ и „реформите“. А какви са тези поколения? Тях можем да ги наречем „подрангови“. Натрапените им от съвременната „култура“ лъжливи житейски идеали доведоха до ограбване на юношеството им, до множество прекършени съдби и до още по-голям брой на тези, които са загубили здравето си. Ако така върви занапред, то ще се получи „самоунищожение на нацията“ и много учени и политици вече говорят за него. Но именно такава цел, достигана именно с такъв процес на „самоунищожение“ се залага по отношение на нас от „световното задкулисие“.

При това, откъде въобще се взе тази безскрупулна „световна култура“? Тя сама ли се „създаде“? Не! Тя е създадена специално и нейната основа лежи в дълбока древност. Документът, в който са изложени основите на тази култура, това е … Библията. Затова цялата култура на западното общество може да се нарече „библейска култура“.

Възниква въпроса: какво да се прави? Отговора е пределно прост: трябва да се смени тази „култура“, която не съответства на замисъла на Бога и не отговаря на Неговите изисквания за усвояване от всеки човек на заложения в него ГОП. А с какво да се замени? Трябва да се заменя с такава „култура“, каквато е „матрицата – фуния“ на живота на човешкото общество, която би съответствала на замисъла Свише и би отговаряла на изискванията за усвояване от човека на неговия ГОП. За това, как това да се постигне и какво трябва да се прави, ще говорим в по-нататък.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар