// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как се променяла културата? Част 1

„Един човек не прави танц, едно цвете не прави вебец.“

В хода на историческото развитие културата се е изменяла. Хората усъвършенствали жилищата, дрехите, храната, ритуалите на общуване и т.н. Някои неща оставали непроменени, а някои съвсем изчезвали и се появявали съвършено нови, които по рано ги нямало у тях. Ето този процес на отхвърляне на предишното и прехода към нещо ново в живота на обществото на хората, този процес имал определена скорост на изменение, имал честота на изменение или темпо на изменение. Тези „темпове“ можели да бъдат както много бързи, така и много бавни.

Ако темпото (честотата) на изменение на параметрите на културата били ниски, то генотипът на популацията е бил принуден да се равнява по най-стабилните параметри на културата. Това се отнася за храненето, дрехите, жилището, традициите, ритуалите и т.н. Това намерило отражение в усвояването на възможностите на матрицата.

Ако генотипът успявал да се приначини към текущите изменения, то той оцелявал, а ако не съумявал – умирал. В най-подробна форма ще разгледаме това в следващите публикации, в които ще бъде разказано за Закона на Времето – за новото информационно състояние, в което е попаднало човечеството от средата на 20 век.

Ще направим три извода.

1. Развитието на културата влияе на възпроизводството на поколенията на човечеството.

Животните са заключени (зависими) по възпроизводство само по природно -географски фактор.

Човек е заключен (зависи) по своему за възпроизводство на поколения от културата по следните признаци:

– национален; – съсловен; – класов; – елитарен; – мафиотски и т.н.

Замислете се, защо в Русия (България) рязко падна раждаемостта именно при руснаците? Ръководителите на страната даже бяха принудени да приемат програма за „събиране на народа“.

2. Натрапената чужда култура предизвиква у народа съпротивление:

а) в културните традиции на неговата социална организация (обичаи, система на управление, отношения в семейството и между хората и т.н. …).

б) в съвкупната матрица на ГОП (генетично обусловения потенциал) с възможностите и пред разположеностите на народа.

в) в не социалните фактори – това е въздействието на Бога. Можете да си спомните предсказанията на много руски светци за това, че Русия ще спаси цялото човечество.

3. Изхождайки от първите два извода следва трети: „Културният обмен“ рядко е внасял ново съдържание в живота на народите. Това го доказва живота на ескимосите, индианците и др. Затова изкореняването на неудобните за глобализаторите култури в историята на човечеството винаги е съпровождано с геноцид:

– наркотичен; – икономически; – „държавни програми“ („регулиране на семейството“, „усъвършенстване на здравеопазването“, „усъвършенстване на пенсионното осигуряване“, „реформи в системата на образованието“ и т.н.).

Културата на народите на цивилизацията в Русия не устройва глобализаторите по понятни вече за читателя причини. Затова по отношение на нас се осъществява геноцид „по пълна програма“. Да се противостои на това с митинги и шествия е безполезно. Да се противостои на това е възможно чрез разбиране на същността на протичащите процеси, чрез познаване на необходимите методи и форми на противодействие и умения за осъществяването им на практика. Всичко това се дава в КОБ (концепция за обществена безопасност) и в програмата на КПЕ.

При разглеждането на дадената тема също така е целесъобразно да се обърне внимание на трудовете на Ю. Д. Петухов, в които изложените възгледи съвпадат с основните положения в КОБ. При това те не само съвпадат, но и развиват тези възгледи, насищайки ги с по-богатия си материал. Разбира се, най-добре е да се прочетат тези трудове на Ю. Д. Петухов. А сега ще се ограничим с конспектен анализ за изложение на главното в тях в съответствие с разглеждания въпрос:

1. Официалната наука смята, че появата на трите основни човешки раси произлиза от три достатъчно отделени един от друг хоминиди или техните по-развити потомци. Такова мнение е погрешно, както и вероятността за това, че в необичайно кратък срок (от 5 до 20 хил. години) в различни места на земното кълбо едновременно са могли да се поддадат на външно въздействие и в резултат на генна мутация да придобият разум едновременно три вида хоминиди, а след това да се превърнат, самостоятелно, в европеиди, негроиди и монголоиди – такава вероятност е толкова малка, че няма как да се говори за нея сериозно. Връщайки се към по-рано описания образ, това е подобно на урагана, който би повдигнал от земята разрушените детайли и би сглобил във въздуха не един, а наведнъж три самолета с три типа и три цвята.

2. Опирайки се на неоспоримите факти, Петухов прави извод и доказателствено твърди, че в тези същите десет хилядолетия на съвместно съществуване на двата подвида реално е ставало не толкова изтребване от кроманьонците на своите предшественици, колкото повсеместно смесване на кроманьонците с неандерталците. Този процес е протичал не навсякъде и също така не с еднаква интензивност, за което говорят находките на антрополозите. Следва да се отбележи, че кръстосването на човека и висша маймуна не дава потомство, тъй като ДНК им са сходни на 99%, но този 1% (!) разлика прави невъзможна появата на дете. А различните подвидове Хомо (неандерталци и кроманьонци) давали при кръстосване напълно здраво жизнеспособно потомство. Това може да се смята за едно от проявленията на Свръх еволюцията, осъществявана под управлението на Бога. Цялото разнообразие на съществуващите днешни раси, под раси, народи, племена и тяхното едновременно единство в човешкия род може да се обясни само с едно – смесването на единната първо раса, първо народ (кроманьонците) с различните типове архантропи (не андерталоидите) в много хилядолетния процес на разселване на тази първо раса, първо народ по планетата.

3. Съвременната академична наука дори чисто в географски план не е в състояние да даде определен отговор откъде са се взели тези или онези народи и постоянно зацикля на твърдението, че едни „дошли“ от Мала Азия, други „излезли“ от Скандинавия и т.н. Но никога не отговаря откъде са се взели те в своята изходна точка. Народите не „влизат“ и не „излизат“. Абсолютно изключен е варианта, че практически едновременно, в течение на хилядолетие или две в десет – дванадесет различни локални места в Европа от нищото са се само развили до достатъчно ниво десет или дванадесет народа – нито аборигените в Австралия, нито „човекоядците“ в нищо не са „влезли“ и отникъде „не са излезли“. Народите не са излизали от някакви географски места. Народите и народностите са се „отлюспили“ във вид на синове и дъщери на племена от народа – баща.

Можем да добавим, че Земята е била заселена с „пришълци от Космоса“ (разбирайте математическите закономерности на Вселената), долетели на Вайтмар – голям космически кораб, в който в червата (разбирай във вътрешността) имало 144 Вайтмани – Вимани (Трипура Вимана и Шаруна Вимана). В книгите Махабхарата и Рамаяна се разказва за тях и за събитията, станали на територията на днешен Сибир; има още РикВеда, Ависта, Яджур-Веда, СамаВеда, Веда-нт-ас-утра; ОтхарваВеда, „Арктическата Родина на Ведите“ от 1993 г. и др. – малки космически кораби – та от къде идва думата „ватман“? – може би сега е по-понятно. Те долетели от Ингард – Земя на нашата планета – Мидгард – Земя.

4. Първичната прародина на Хомо сапиес сапиенс (човека разумен) се намира в Близкия Изток и в Месопотамия. Ю.Д. Петухов показва и доказва това с множество археологически данни. Преди 30–40 хилядолетия, когато в резултат на насочена генна мутация се появили първите Хомо сапиенс сапиенс нямало и помен от никакви протосемити, нито от някакви техни племенни образувания. Последните изследвания показват, че държавите на Древния Изток били създадени от други народи дълго преди появата на протосемити. Тоест да се разглежда Близкия Изток като земята, изначално заселена с малка предно азиатска под раса – това е ненаучно и некоректно. Затова предубежденията на скептиците – „библеистите“ и техните последователи трябва да бъдат игнорирани.

Що се отнася до Хиперборея или Полярната прародина, за съществуването на които някои бездоказателно разсъждават, то следва да се отбележи, че преди европеида – кроманьонец стояли толкова хилядолетия, че той не само успешно успял да засели при полярните области, опоетизирани във Ведите и Авеста, извършвайки оттам многократни „излизания“, но и се разселили по цялата ойкумен, включваща Европа, цяла Азия, Америка и Австралия.

Първият череп на съвременния европеид и съответно череп с характерно неандерталско негроидни черти е намерен в раннопалеолитните слоеве на територията на Палестина в пещерата Табул и Схул в планината Кармел недалеч от днешна Хайфа. В Европа по това време европеидът – кроманьонец още не е съществувал. Неговите победни шествия се насочили към нас от земята на днешна Сирия, Ливан, Израел, Палестина и Иран.

След време в пограничните с тези региони на разселване на Хомо сапиенс сапиенс, започнало кръстосване с други подвидове. В подобни смешения вземали участие не само неандерталците, но и други архаични подвидове. С това и само с това може да се обясни необичайно широката палитра на днешните етноси (народи).

Следва да се отбележи, а читателят трябва да знае това, че думата „етнос“ от гръцкото „ethnos“ в превод на руски означава „народ“. Няма да изследваме кога, кой и защо е привнесъл в руския език тази не руска дума, създавайки с това главоблъсканица в разбирането. Когато някой си „авторитет на науката“ говори например за „народите и етносите“ на нашата страна (или на целия свят), то в нормалните хора, незапознати с тази словесна главоблъсканица, възниква естествения въпрос, какво е това „народ“ и какво е това „етнос“. В речника на чуждите думи под „етнос“ се разбира също така „племе“, „народност“, „мафия“, което въобще не е едно и също. В руската наука има множество такива словесни главоблъсканици, но най-главното е, те да са „красиви и непонятни“. Що се отнася до думата „етнос“ засега ще се наложи да я приемем, просто за да намерим разбиране у привикналите с нея хора. След това пояснение се връщаме към излагания въпрос.

Ю.Д. Петухов много подробно описва и доказва фактологически този процес на кръстосване.

5. Поведението на двата подвида Хомо (кроманьонци и неандерталци) съществено се отличавало, различавал се и техния манталитет. И за едните, и за другите било свойствено да се грижат за немощните и болните членове на обществото (до определено време при неандерталците) и да погребват умрелите. На место обитанията на неандерталския човек в огромни количества са намерени останки на индивиди от подвида им, които били насилствено умъртвени, с раздробени черепи и разбити „мозъчни“ кости, което еднозначно говори за широкото разпространение на канибализма сред неандерталците. Тази вътрешна особеност на подвида запазила извънредно силен характер в продължение на много десетки хилядолетия. Вече по-късно изследователите многократно са се сблъсквали и се сблъскват и досега с канибализма сред африканските, полинезийските негроидни племена и в малка степен с прекалености на канибализма в отделни монголоидни народи и народности (в частност, ритуалното изяждане на човешки дроб от японските самураи, ритуалното изяждане на човешки сърца при някои северноамерикански индианци и т.н.).

Все пак е трудно да не забележим и да не свържем в едно известните факти по тази тема.

Данните на антропологията показват, че най-голямо число подвидови признаци на Хомо сапиенс неандерталенсис са се съхранили в негроидната и монголоидната раси (черепната кутия е удължена по отношение на лицето – по-ниското, широко лице, ниския и често полегат лоб / чело, сплеснатия нос с широките ноздри, издадената напред долна челюст, скосената назад под брадичка, масивния костяк, особеностите на строежа на тялото и т.н.).

В европеидната раса практически не се забелязва наличие на подобни признаци, с изключение на вторични признаци у представители на средиземноморските подраси на европеидната раса, но те частично имат по-късен произход.

Това позволява да се направят изводи за това, че неандерталския човек не е изчезнал безследно, а се е разтворил в множество народи от древността и съвременността, придавайки на индивидите им силен живец, издръжливост, вътрешна сила, огромен заряд енергия и способност за водене на борба за оцеляване в сурови условия. Както е известно, мозъкът на неандерталеца е надхвърлял по своя обем мозъка на кроманьонеца със 100 кубически сантиметра (Д. Ламберт „Доисторическия човек“. Кембридж). Абстрактното мислене у европейския неандерталец било развито по-добре, отколкото у кроманьонца, а образното – по-зле. И ние виждаме тази характерна особеност у много западноевропейски народи (вторични европеиди), което еднозначно говори за участие в тяхната етногенеза на неандерталците в Европа.

На изходящите европеиди в този смисъл им провървяло в по-малка степен. Те се оказали преки и непосредствени потомци на вида Хомо сапиенс сапиенс, кроманьонци, тоест кроманьонците като такива. Самото название „кроманьонец“ е малко условно и не много удачно, дадено на Хомо сапиенс сапиенс по останките, за пръв път намерени в пещерата Кро-Маньон във Франция. Типичният кроманьонец практически е неразличим от типичния европеид.

От това, разбира се, не следва, че общението с Хомо неандерталенсис съвсем не се е отразило на европеидния Хомо сапиенс сапиенс. В частност, на територията на днешна Югославия при река Ветерница било намерено светилище на неандерталците, в което те се покланяли на мечка – както е известно, култа към мечката – господар, Волоса – Велеса е един от главните култове на европеидите – бореали и индоевропейците.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар