„Който лесно вярва, лесно загива.“

Взимайки под внимание влиянието на обществото, което води до отричане на реалността, а също така, какво е било казано за по-широкото понятие на несъзнателното, стигаме до ново разбиране на връзката съзнание – несъзнателно. Мислейки, че той бодърства, средния човек в реалността е полузаспал. Под това понятие “полузаспал” се подразбира, че неговият контакт с реалността е избирателен. Голяма част от това, което той счита за реалност, външна или вътрешна, представлява набор от измислици и умствени конструкции. Той осъзнава реалността точно толкова, колкото е необходимо за неговото социално функциониране и по такъв начин той се нуждае от коопериране с неговите приятели. Той осъзнава материалната и обществената реалност по своите нужди, за да й откликва и манипулира. Той си дава сметка за реалността до толкова, доколкото това се изисква от целите на оцеляването. В спящо състояние, външната реалност не се осъзнава, но нейното възприемане отново се показва, ако има нужда от това. В случай на безумие няма пълно съзнание за външната реалност и то не се появява дори и в най-императивните потребности.

Съзнанието на възрастния човек в по-голямата си част е “фалшиво съзнание”, което се състои от измислици и илюзии, тоест реалността не се осъзнава. По тази причина ние различаваме актуално и потенциално съзнание на личността. В актуалното се осъзнават главно измислиците, а в потенциалното може да възникне осъзнаване на тези реалности, които лежат зад измислиците. От тези предпоставки следва, че в несъзнателното може да се отбележи още един аспект. Доколкото съзнанието представлява само незначителна част от социално формирания опит, а несъзнателното изразява богатството и дълбочината на универсалния човек в потиснати състояния, доколкото „Аз-а”, като вторична, социална личност е отделен от „Аз-а”, като цялостна човешка личност. Аз съм чужд на самия себе си и на всеки друг непознат на мен човек. Аз съм откъснат от широките области на човешкия опит, аз оставам само фрагменти на човека, усещащ само малка част от това, което е реално за мен и което е реално за другите.

Досега ставаше въпрос само за изкривяващата функция на потискането, но от друга страна последната, която не води до изкривяване, а към това, че опита става нереален и се явява функция на интелектуализацията и церебралността. Сякаш виждам нещо, но виждам само дума, сякаш чувствам, но всъщност само си мисля че чувствам. Интелектуализиращата, церебрална личност, тази отчуждена личност, живееща в платоновата алегорична пещера, тя вижда само сенки и ги бърка с непосредствената реалност. Процесът на церебралност е строго свързан с неопределеността на езика при който с думите се заменя пълнотата на опита и в същото време протича процес на отчуждение. Пълният опит съществува актуално само в момента на изразяването му. Церебралността е получила такова голямо разпространение в съвременната култура, че не би могло да се сравнява с което и да е друго историческо време.

С нарастването на ролята на интелектуалното познание, достиженията на науката и техниката, увеличаването на грамотността и образоваността, думите все повече заменят опита, но индивида съвсем не си дава сметка за това. Той предполага, сякаш вижда, чувства, но всъщност няма друг опит, освен паметта и мисленето. Когато човек мисли, че разбира реалността, а тя се долавя само чрез неговия церебрален „Аз”, тогава цялостния човек с неговите очи, ръце, сърце, стомах, всъщност не улавя нищо. Той даже не участва в опита, който счита за свой.

Всъщност има ли „съзнателно” и „несъзнателно”?

Какво се случва в процеса на превръщане на несъзнателното в съзнателно? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да го формулираме по друг начин. Няма такива неща като “съзнателно” и “несъзнателно”. Има нива на осъзнаване и на не осъзнаване. Въпросът тогава ще звучи така, какво се случва, когато осъзная предишното не осъзнато? Общия отговор на този въпрос е следния: Всяка стъпка от този процес е насочена към разбиране на фиктивния, нереален характер на нашето “нормално” съзнание. Да осъзнаеш нещо несъзнателно, да разшириш по този начин съзнанието, означава съприкосновение, както с интелектуалното, така и с афективното, с реалността, с истината. Разширението на съзнанието означава пробуждане, сваляне на завесата, изход от пещерата, пренасяне на светлина в тъмнината.

Става ли тук дума за същия опит, който дзен будистите наричат “просветление”? Каква е природата на осъзнаването, прозрението, интуицията (инсайта) и познанието, които водят до трансформация на безсъзнателното в съзнателно, тоест към пробуждане.

Несъмнено в първите години на психоаналитичните изследвания Фройд разделя традиционните рационалистични убеждения, вярата в това, че познанието се явява интелектуално, теоретично. Той предполага, че е достатъчно да се обясни на пациента от аналитика причината за някои процеси, да му се разкаже за това, което е открил в неговото несъзнателно.

Откриването на несъзнателното не е интелектуален акт, а афективен опит, който едва се поддава, ако изобщо се поддава на предаване чрез думи. Мисленето, спекулирането могат да предшестват подобен акт на разкриване, но самият този акт винаги се явява цялостно преживяване. За такъв опит са характерни спонтанността и случайността, които изпитва цялостната личност. Очите изведнъж се отварят, самият човек и свят се появяват в друга светлина, виждат се в дългосрочна перспектива. Обикновено, такъв опит е предшестван от немалка тревога, а след нея възниква ново чувство за сила и увереност в себе си. Процесът на откриване на несъзнателното може да се опише, като серия от актове на разширяване на опита, които се съпровождат от дълбоки преживявания и трансцедират теоретичното, интелектуално познание.

Важността на подобно опитно познание се заключава в това, че то излиза отвъд пределите на това познание и осъзнаване, когато субект – интелекта наблюдава самия себе си, възприема себе си в качеството на обект. По този начин се осъществява излизането отвъд рамките на западната рационалистична концепция за познанието.

Процеса на разширяване на опита, съпроводен от дълбоки преживявания премахва границата между съзнателното и не съзнателното, тоест неосъзнатото преди се превръща в съзнателно сега.