„Времето разкрива всяка измама.“

Доларът – водеща световна валута. Трябва да отбележим, че е трудно на човек да се повярва, какво множество от авантюристи, картоиграчи-мошеници, измамници и съмнителни типове в продължение на векове са давали насоките на финансовата сфера и политиката в Европа и Съединените щати. Поразително е, че хората от всички нации с удоволствие се впечатляват от разни бляскави манипулатори и позволяват да бъдат заслепявани. Безброй пъти в историята хората са поверявали съдбата си безволево и безкритично на тъмни личности. Щом се замисли човек за настоящето, добива усещането, че нашата потребност да се оставяме да бъдем лъгани и манипулирани като че ли става още по-силна. Но това само между другото.

Във всеки случай Хари Декстър Уайт се налага над Кейнс със своя план. Щатският долар, собственост на няколко банкерски фамилии, става новата водеща световна валута и за в бъдеще нямало да има повече свободни обменни курсове. Веднъж завинаги са определени твърди обменни съотношения. Това означава, че независимо колко голям можел да се окаже след време стопанският растеж на дадена страна, независимо колко напрегнато се трудят нейните граждани, паричната ѝ единица няма да увеличи стойността си в международен план. Обменният курс, който е установен на 22 юли 1944 г. трябвало да остане валиден „во веки веков“.

Остават обаче все още няколко опърничави държави, които не желаят да се откажат напълно от златото като регулиращ фактор. Те са готови на драго сърце да се върнат пак към онзи Златен стандарт, от който са се отрекли заради Първата световна война. По този повод Кейнс написал:

„Знаех, че водещите Централни банки никога не биха пожертвали доброволно тогавашната официална структура на Златния еталон. И пламенно се молех вътре в себе си да не се случи някаква катастрофа, която да се окаже с достатъчно брутална мощ, за да ги отклони от него. Следователно последната надежда се коренеше в едно постепенно развитие, приело „лицето“ на някаква гъвкаво съчленена световна валута, за основа на която да се вземе съществуващия Златен еталон“

На участниците в конференцията било гарантирано, че доларът уж е покрит със зашеметяващите златни резерви на САЩ. Светът повярвал на това, тъй като ФЕД преливал от злато. Съединените щати не само си били присвоили след Първата световна война жълтия метал на победените Германия, Австрия и Япония, но били „отчуждили“ златото и на собственото си население, изземвайки го през 1933 г.

Ценността на всяка валута вече е определяна спрямо долара посредством фиксиран обменен курс. Всяка страна е задължена да купува долари, ако иска да търгува и получава съответно долари, когато продава. Всички важни суровини трябвало занапред да се заплащат в американска валута, независимо къде се осъществявала търговската сделка. В международната търговия станало задължително цените на всички стоки да се обявяват в долари. Ако например Иран продадял на Германия един варел суров петрол, това се извършвало в долари. Щатският долар се превърнал в новото злато. Поради тази причина и до днес цената на диамантите, златото, среброто или петрола се посочва в долари. Като цяло това били условията доларът да стане световна парична единица.

Трудно е да се каже дали политиците или техните пълномощници, добрали се с пазарлъци до въпросните споразумения, в онзи момент са били наясно, че доларите се емитират не от Съединените щати, а от частни банкери. И досега, обаче тази подробност не играе никаква роля. По принцип е без значение дали са действали, водени от некомпетентност, или са били купени. Важни в крайна сметка остават последиците за човечеството! Но е било възможно участниците в конференцията и изобщо да не подпишат договора в този му вид. Авторът на книгата „Светът прави пари“ Георг Цохе засяга темата в своята статия „Виновен е бил доларът, а не алчността“:

„Как е станало така, че доларът е успял да заеме своята особена позиция? Който се захване с проучването на този въпрос обикновено получава същия отговор, около който се е наложило да се обединят през 1944 г. страните от Запада на конференцията в Бретън Уудс. Чрез скрита фалшификация! Държавите-участнички нито са се съгласявали доларът да бъде водеща световна валута, нито подобна точка изобщо е била обсъждана в Бретън Уудс! Събитията са се развили по съвсем различен начин. По време на конференцията, през нощта на 13 срещу 14 юли, Съединените щати тайно пренаписват документите, внасяйки изменения. Когато участниците в нея, представители на 44 различни нации, накрая подписват договора, не подозират, че американците навсякъде в текста „разширили“ понятието „злато“ с добавката „или щатски долари“. По този начин, окачествен по-късно от Великобритания като измама, американският долар става водеща световна валута, а САЩ се превръщат в свръхсила. Тази измама е повече от трагична, тъй като без нея днешната финансова криза нямаше как да възникне. Защото водещият към кризи колосален дисбаланс между САЩ и останалия свят е възможен единствено благодарение на привилегированата роля на долара.“

Наистина, съществуват недвусмислени улики, че американската делегация просто е манипулирала споразуменията. В същото време Втората световна война е продължавала хода си и натискът върху участниците сигурно е бил много голям. И все пак, защо по-късно не са оспорили договореностите? Било ги е страх да не станат за смях ли?

Накрая Съединените щати обещават на всички останали страни, че по всяко време ще приемат доларите им, натрупани от търговия и да ги обменят в злато. Разменният курс е определен на 35 долара за унция високо каратово злато, каквато, следователно, щяла да бъде занапред и неговата цена на световния пазар: 1 унция злато (31,1 грама) щяла с други думи „винаги“ да струва 35 долара. Което означава, че банкерите едновременно са удържали победа и над омразния им жълт метал!

Федерална република Германия се присъединява към системата на твърдите обменни курсове през 1949 г. защото няма друг избор. Ако ръстът на икономиката на дадена страна престане да съответства на фиксирания курс на националната ѝ валута спрямо долара, понеже например била управлявана по-добре от прогнозните очаквания, то тя била задължена да купи допълнително долари, за да се възстанови баланса. Оттук произтича голям ущърб на интересите на държави като Германия, които увеличават своята производителност. В тази връзка е интересно обстоятелството, че не съществуват никакви ограничения за доларовата парична маса. ФЕД просто печатал толкова цветни хартийки, колкото си искал. Изглежда участниците в конференцията са изхождали от предположението, че Съединените щати ще пускат в обръщение само толкова пари, колкото са златните им наличности. Но на Федералния резерв не е било вменено задължението да доказва съществуването на въпросните „неограничени“ резерви от злато. Светът е бил океан от доверие!

Защо бяха създадени Световна банка и Международен валутен фонд? За контрол и налагане на договореностите в Бретън Уудс са създадени институциите Световна банка и Международен валутен фонд (МВФ). За в бъдеще те трябвало да се грижат, установените от американските банкери правила на игра да бъдат спазвани.

МВФ и групировката зад Световната банка, една организация с многобройни дъщерни компании и десетки хиляди служители, са подчинени на лишената от политическа тежест дотогава Организация на обединените нации (ООН) където САЩ и днес имат господстващо положение. Първоначално те трябвало да координират следвоенното възстановяване на света, а след това да гарантират запазването на могъществото на Федералния резерв.

Възстановяването след Втората световна война струвало много пари и банките печелели от него с широк размах. Ново прикачените към ООН институции определяли коя страна какви суми в национална валута има право да похарчи и по този начин контролирали стопанския растеж на отделните народи. Когато политиците и икономистите осъзнали с какво са влезли в интимни отношения в Бретън Уудс, било вече твърде късно. ФЕД не само бил установил безкомпромисна власт над чуждите валути, но и причинявал значителни вреди на Съединените щати, защото всеки отпечатан и пуснат в обръщение долар задължително трябвало да бъде признат от държавата за неин дълг към банките. Сложната лихва го превръщала във все по-голямо бреме за гражданите, които в края на краищата плащали сметката под формата на непрекъснато растящи данъци…

Какъв е „сюжета“ ли? Не е ли това най-голямата криминална машинация в нашата Нова история?

Защо беше убит Президентът Джон Ф. Кенеди? Защото той потърсил изход от този капан. На 4 юни 1963 г. той подписва без да привлича излишно внимание един президентски указ № 11110, нареждащ емитирането на банкноти, които да бъдат покрити със сребърните резерви на държавното съкровище на САЩ. Иначе казано, той целял да пусне в обръщение един „истински“ американски долар, който щял да се разпространява без участието на Федералния резерв. Това можело да промени всичко. Можело е да промени света! Кенеди е прозрял нещо, което политиците по цял свят умишлено пренебрегвали, че са паднали в клопката на шепа частни банкери!

На доларите на Кенеди от 1963 г. пише United States Note („Банкнота на Съединените щати“), а не както преди и след тях Federal Reserve Note („Банкнота на ФЕД“)

Четири милиарда от тези свободни от лихви и задължения банкноти са били вкарани в паричния оборот. Неочаквано, на 22 ноември 1963 г. Джон Фицджералд Кенеди е убит. Предполагаемият извършител, Лий Харви Осуалд, отричал деянието с буйна емоционалност и два дни след убийството на Кенеди на свой ред е застрелян в полицейското управление, преди още да му е разрешено да си наеме адвокат. Не било протоколирано нито едно показание, дадено от него по време на разпитите.

През 1964 г. новите „Кенеди-банкноти“ веднага са изтеглени от обръщение от следващия президент Линдън Б. Джонсън с обосновката, че „Среброто впрочем е прекалено ценно, за да бъде използвано като пари!“. Оттогава нито един президент повече не се е осмелявал да предприема действия срещу невидимата власт на банкерите, които продължават да печатат своите частни долари. А целият свят пък продължава да ги използва и до днес.

Виетнамската война и свързаните с нея крупни разходи за въоръжение принуждавали американската държава да взема все по-големи кредити от ФЕД. Държавният дълг растял, инфлацията също. Цените се удвоили и направили долара наполовина ценен зад граница, поставяйки в затруднено положение много други страни, които били длъжни да се разплащат само в долари. За да намалят дълга си към банките, САЩ са принудени непрекъснато да продават злато. Освен това „партньорите“ им при всеки удобен случай обменяли излишните си долари за жълтия метал, което водело до бързо свиване на наличностите.

Постепенно съюзниците на Съединените щати започнали да се досещат, че благодарение на умопомрачителните военни разходи и на планината от натрупани задължения американците са неплатежоспособни. Когато френският президент Шарл дьо Гол, който не изпитвал симпатии към ФЕД, пожелал да размени за злато целия доларов резерв на Франция, трябвало да констатира, че вече нямало достатъчно от благородния метал за подобна операция. Последвали го и други държави, но нали не може да се вземе нещо оттам, където няма нищо?!

През 1971 г. златните наличности на ФЕД възлизали приблизително на 9,7 милиарда щатски долара, докато натрупаните парични резерви на чуждите страни били достигнали 60 милиарда долара. Това означава, че само 16% от американската валута зад граница продължавала да бъде обезпечена със злато на САЩ, което е откровено нарушение на обещанието от Бретън Уудс за пълно покритие.

На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън просто анулира задължението за обмяна на долари срещу злато. След това много от участвалите в конференцията държави обявили за продан своите доларови резерви на валутния пазар. Но тъй като почти никой не ги искал, се стигнало до обезценяване и колосален спад на курса на долара. Той преживял най-дълбокото си пропадане в своята досегашна история.

На това място съзнателно съкращаваме хронологията на събитията, тъй като следващите няколко години са преминали в упорита борба между Съединените щати и останалия свят, всички са разбирали, че споразумението от Бретън Уудс е непозволен удар под кръста и че американците вече не разполагат с достатъчно злато. Бил е създаден златен картел, който трябвало още по-грубо да манипулира цената и търсенето, отколкото правел това до момента Златният фиксинг на клана Ротшилд.