„Изключението потвърждава правилото.“

Разглеждайки въпросите задавани за същността на живота и учението дзен се забелязва, че в тях се пропуска централната, основна точка около която се върти дзен. Ясно е, че трябва да се разкажат някои неща за живота и учението дзен. Може да се каже, че дзен представлява странен предмет – за него може да се говори безкрайно дълго, а съдържанието му остава неизчерпаемо. От друга страна, това съдържание може да бъде демонстрирано по желание и то с повдигането на единия пръст, с покашляне, намигане и дори с безсмислени звуци. Дори всички океани да станат мастило, всички дървета – пера за писане, а света – лист хартия и някой ни помоли да пишем за дзен, то той така и няма да получи пълния смисъл.

Следващата таблица, представляваща “пет стъпки” (го-и) упражнения в дзен, ще облекчи разбирането. “Го” тук означава “пет”, а “и” – “ситуация”, “стъпало” или “стъпка”. Тези пет стъпки се разделят на две групи: поетична и афективна или волева. Първите три се явяват поетични, а следващите две – афективни, или волеви. Третата, средна “стъпка” е точка на преход, където поетичното започва да се променя към волево, а познанието се обръща от живота. Живота става динамичен с поетичното постижение на дзен. “Света” придобива плът, абстрактната идея се трансформира в жива личност, която чувства, желае, надява се, чака, страда и е способна да извърши каквато и да е работа.

На първата от последни две “стъпки” последователя дзен се стреми да реализира това осъзнаване, прозрение, интуиция (инсайта), до предела на възможностите си. Последната “стъпка” е достижение на своето предназначение, което в действителност не се явява предназначение.

Го-и на японски се чете така:

1. Шо чухен “хен в шо”

2. Хен чу шо “шо в хен”

3. Шо чу рай “преход от шо”

4. Кен чу ши “преход в хен”

5. Кен чу то “настаняване в хен”

Шо и хен представляват двойственото, подобно на ин и ян от китайската философия. “Шо” буквално означава “правилен”, “прав”, “справедлив”, “уравновесен”; “хен” – “частичен”, “едностранен”, “неуравновесен”, “изкривен”.

Европейските еквиваленти са следните:

Шо – Абсолютно, Безкрайно, Единно, Бог, Тъмнина (неидентифицирано), Еднаквост, Пустота (шуняша), Мъдрост (лрадгжня), Всеобщо (ди, ли).

Хен – Относително, Крайно, Много, Свят, Светлина (диференциално), Различие, Форма и материя (номарупа), Любов (каруна), Частно (джа, ши), (По-долу ще обозначим “шо” с “А”, а “хен” с “Б”).

Шо чу хен (“хен в шо”) означава, че единното пребивава в многото, Бог в света, безкрайното в крайното и т.н. Когато мислим, шо и хен се намират в непримирима опозиция. Но шо не може да е шо, и хен не е хен, това е в случай, че и шо, и хен се разглеждат сами по себе си. Многото (хен) съществува, доколкото в него е единното, ако единното го няма, то ние не можем да говорим за множество.

Хен чу шо (“шо в хен”) допълва “шо чу хен”. Ако има едно в многото, то и многото трябва да е в единното. Многото прави възможно единното. Бог е света, и света е Бог. Бог и света са обособени и не са тъждествени в смисъл, че Бог не може да съществува извън света, че първият е неотлъчен от втория. Те са единни и в същото време запазват индивидуалността си: Бог може да се дели на части до безкрайност, а света е загнезден в лоното на Бога.

Сега стигаме до третата стъпка в живота на дзен последователя. Това е решаващ момент, тук поетичните качества на първите две стъпки се преобразяват във волеви, а самият той става истински жива, чувстваща и желаеща личност. До сега той беше само с глава, интелект и всякакви други уточнения, които могат да се добавят в това разбиране. Сега се появява допълнението – ствола с цялото му вътрешно съдържание и най-вече ръцете. Техният брой може да достигне хиляди (символизиращи безкрайното), като при Бодхисатва.

Във вътрешния си живот той се чувства дете на Буда, което е произнесло, излизайки от майчиното лоно: ”Небето е горе, земята е долу, само аз съм почитан”. Чувайки горепосочените думи на Буда, хората с научен начин на мислене могат да се присмеят и да кажат: “Що за глупости, как би могло новородено дете да направи такова философско прозрение? Напълно невъзможно!” Прави са. Трябва обаче да помним, че ние не сме само рационални, но и най-рационалните същества, харесват най-абсурдните шеги, наричани чудеса. Нима Христос не е възкръснал и не се е извисил в небето, макар че на нас не ни е напълно ясно, какво са небесата? Нима неговата майка Дева Мария не е извършила същото чудо? Разума ни говори за едно, но съществува нещо, което минава покрай разума и ние охотно приемаме чудесата. Дори ние самите най-обикновените представители на човечеството също творим чудеса във всеки миг от живота си, независимо от религиозните ни убеждения.