„Красавицата на всички е мила, но съдбата й често е мрачна.“

Какво означава повишени стойности на холестерола?

Повишеното съдържание на холестерол в кръвта е знак, че телесните клетки са изработили защитен механизъм, за да се противопоставят на осмотичната сила на кръвта, чрез която се отнема още вода през клетъчната мембрана. Възможно е също концентрираната кръв да не може да отдава достатъчно вода на клетките през клетъчната мембрана, за да се поддържат нормалните функции на клетките. Холестеролът е един вид естествено „лепило“, което, изливайки се в отворите на клетъчната мембрана, прави стените на клетката непроходими за водата. Свръхпроизводството на холестерол и натрупването му в клетъчната мембрана е природна даденост, за да се предпазят живите клетки от обезводняване. В живите клетки, които имат ядро, холестеролът регулира пропускливостта на клетките за водата. В живите клетки без ядра съединенията от мастни киселини, от които е изградена клетъчната им мембрана, са тези, които правят възможно оцеляването на клетката при обезводняване и изсушаване. Отделянето на холестерол в клетъчната мембрана е част от системата за оцеляване на клетките. Той е необходимо вещество. Наличието на твърде много холестерол показва обезводняване на организма.
Нормално водата е тази, която свързва градивните елементи от въглерод чрез своята адхезионна сила (сила на привличане). В обезводнената мембрана тези свойства на водата са загубени. Докато от една страна водата поддържа здрава структура на мембраната, от друга страна тя същевременно преминава пред отворите на клетката.
Какво е отражението на този процес на изсушаване в ежедневния ни живот? На това има съвсем прост отговор. Представете си, че сте седнали на масата и яденето е донесено. Ако преди да започнете да се храните не сте пили никаква вода, процесът на храносмилане изисква своя дял от вода от останалите клетки на тялото. Върху храната в стомаха трябва да се излее вода, за да могат да бъдат раздробени протеините на техните основни градивни елементи – аминокиселините. Водата е нужна и в червата, за да бъдат преработени съставните части на храната и да се придвижат по-нататък в черния дроб.
В черния дроб специализирани клетки продължават преработката на смлените в червата хранителни вещества. Черният дроб също се нуждае от вода, за да преработи съставките на храната. Кръвта, която е снабдена с нови изграждащи вещества и има необходимия състав, бива изпомпена в дясната сърдечна камера. Едновременно в дясната половина на сърцето от лимфната система постъпват някои от мастните съставки. После тази кръв бива изпомпена в белите дробове, за да бъде обогатена с кислород и за обмен с разтворените в кръвта газове. В белите дробове кръвта допълнително се обезводнява от добавянето на кислород, чрез изпаренията при издишване, които през зимата се виждат като пара от дъха ни.
После силно концентрираната кръв преминава от белите дробове в лявата сърдечна камера и се изпомпва в артериалното кръвообращение. Първите клетки, които влизат в съприкосновение с високо концентрираната осмотична кръв, са клетките, изграждащи големите кръвоносни съдове и капилярите в сърцето и мозъка. Клетките в извивките на артериите също усещат налягането на пристигащата кръв. Тук клетките или сами трябва да се предпазят, или настъпват трайни увреждания. Не забравяйте, че състоянието на клетъчните мембрани зависи пряко от водата, която остава в клетките, а не от водата, която се изтегля от тях чрез осмотичното налягане.
Накрая настъпва момент, когато мозъкът разбира, че недостигът на вода в организма е станал по-голям, и по време на храненето човек изпитва желанието да пие вода. Но вече е твърде късно, клетките, които изграждат кръвоносните съдове, вече са получили уврежданията. И когато обезводняването стане забележимо чрез стомашните оплаквания, ние от глупост предписваме антиациди! Не вода, а антиациди! Не вода, а хистамин – блокери! За нещастие този проблем съществува при всички видове лечение, извършващо се от гледна точка на модела за твърдите вещества. Всички методи за лечение са насочени към отстраняване на симптомите. Те нямат за цел отстраняването на причините за възникване на проблема. Затова болестите не биват излекувани. Те се лекуват в продължение на целия живот.