„Който заповядва, не познава умора.“

Защо БА загуби смисъла на национална институция? От секретна грама, изтекла през сайта „Уикилийкс“, се оказва, че бившият началник на Генералния щаб Никола Колев и шеф на кабинета на президента Първанов е информирал американците в началото на 2003 г. с таен доклад за корупция в Министерството на отбраната, който е даден на висши военни и на президента. Тази информация излиза от грама с гриф „Секретно” от 10 януари 2003 г., озаглавена „Квадратурата на адвокатския кръг – атакувани са водещи фигури от управляващата партия“. Тя е подписана от зам. посланик в София Родерик Мур.

В грамата е отбелязано, че името на Колев трябва да се запази в тайна, което е характерно за ценните информатори на посолството.

След секретна грама на американското посолство, публикувана от „Уикилийкс“, ДАНС започнала проверка с цел да установи, дали бившият началник на Генералния щаб Никола Колев е предал класифицирана информация на САЩ.

Самият ген. Колев дава запомнящо се интервю през юни 2004 за в. „Труд”, в което оплита проблемите на войската със смисъла на нейното съществуване като национална институция. Ген. Колев напомня за моментното състояние на армията, за отговорността на политиците и как всичко това се отразява върху държавността. Вместо да благодарят на генерала, българските политици започват от глупави по-глупави изказвания.

Министърът на външните работи Соломон Паси заявява: „По света няма практика генералите да дават интервюта. Това е една отживелица, която ще бъде преодоляна и у нас. Българската армия не е насочена да защищава страната от нападение отнякъде. Ние не очакваме нападение отникъде. Това, за което са предназначени въоръжените сили на България, е участието в международни мисии “. Ами тогава защо, г-н Паси, влязохме в НАТО, щом сме толкова сигурни и защитени – за да си правим кефа да участваме в мисии ли? Че то и преди да влезем в НАТО си участвахме в мисии. И докато по медиите т.нар. ни държавници продължават да сипят бисери от рода на професионализация на гвардейската част, нашивката с герба на България по униформите и подмяната на калибрите на стрелковото оръжие по стандартите на НАТО, гласът на ген. Колев от едно интервю дадено през 2002 звучи като глас в пустиня: „Ще продължаваме да обучаваме армията по варшавските програми, които са много високи и сложни, няма смисъл да ги занижаваме до стандартите на НАТО “ (в. „Сега“ от 18.12.2002 г.)

Новите братя от другата страна на океана не спестяват желанията си (за ракетите и другото въоръжение вече видяхме). В замяна на покана за членство в НАТО, САЩ очакват България да сключи двустранно споразумение с Вашингтон, което да даде имунитет на американските военни спрямо санкциите на Международния наказателен съд. Иначе няма да ни дадат прочутата помощ от 10 милиона долара. Атлантиците натискат още да се намали старшият офицерски състав и за сметка на него да се увеличи младшият. В тази връзка Георги Първанов изпраща в запас 9, от 53-мата генерали в армията. На военния празник 6 май, президентът лицемерно успокоява, че въоръжените сили на страната са в състояние да гарантират нейната сигурност.

Какво ни струва членството в НАТО? От 2004 г. като страна член на НАТО Република България ще се задължи да изплаща членски внос за членството си в тази организация. Част от разходите ще се изплащат от Министерството на външните работи, а останалата част ще се поема и изплаща от бюджета на Министерството на отбраната. За 2005 г. е предвидена вноска на Република България в НАТО, в частта от бюджета на Министерството на отбраната, в размер на близо 7 милиона лева. Освен това са предвидени средства за членството в Борда на директорите на Организацията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NAMSO) за 80 хил. лв., за Комитета по инфраструктурата в НАТО за 616 хил. лв., за Международната многонационална бригада за Югоизточна Европа и др. Колко е членският внос към момента не е ясно. Може би ще разберем след години колко пари е наливал българският данъкоплатец в организацията, която ни пази от невидимия враг.

Според сключените с НАТО договори ще сме задължени не само да декларираме бройката и местонахождението на военната ни техника, но и да предоставяме достъп на проверяващи до техниката. Секретни остават мобилизационните планове, степента на бойна подготовка, пунктове за развръщане и т.н. (в случая вече няма значение дали са секретни, тъй като мобилизационни ресурс е сведен до смешно ниска численост).

На 30.03.2004 г. България става член на НАТО и това дава повод на Соломон Паси да се разплаче пред репортерските камери. След отшумелите тържества по този повод основен обществен дразнител става „Стратегическият преглед на отбраната“ заедно с неговата политическа рамка, тъй като в тях е визията за Българската армия до 2015 г. Това е рутинен документ, изискван от Брюксел, но у нас му е придаден основополагащ статус, като демонстриращ завършването на „военната реформа“ и окончателното „европеизиране“ на армията. В него се прави опит за противопоставяне на европейската идентичност и интереси на България на геостратегическите трансатлантически намерения, на гърба на националните ни интереси. И като следствие се прокарва тезата, че националната отбрана се жертва за сметка на колективната отбрана.

Главното послание на политическата рамка е: за своята национална сигурност България не разчита на своята армия, а на военен съюз. Армията ще служи за изпълнение на мисии в чужбина в състава на коалиционни сили и тази част от нея е „приоритетна при реализиране на основните цели на отбраната“. В собствената си страна Българската армия „ще поддържа способности за подкрепа на дейности за сдържане на терористични, екстремистки и престъпни групи“. Всеки разбира за какво става дума. С премахването на наборната военна служба Българската армия окончателно отпадна от статуса на национална институция и се превърна в сборище от конкистадори.

Кой е виновен – генералите или политиците? Американски войници на учение в американския полигон на българска територия Ново село, Сливенско.

След НДСВ дойде на власт правителството на тройната коалиция. И се оказва, че за военните отново няма да има прошка, както и за националната сигурност, между впрочем. Това идеално се вписва в концепцията на турския агент Ахмед Доган. Факт е, че България и нейните военни тайни вече не представляват заплаха и стряскащ фактор за никого по света. Закриват се поделение след поделение, унищожават се или запечатват бункери и секретни бази… Армията се е превърнала в циркова арена, на която малодушни генерали лакействат пред политиците в замяна на обещания за високи постове, позволявайки на анти българските политици да забиват пирон след пирон в ковчега на отбраната и националната ни сигурност. В такива моменти започваш да се чудиш, кой е виновен – генералите или политиците?!

След като САЩ ни превеждат „уникалната“ обещана военна помощ в размер на 10 милиона долара за това, че унищожихме цялата си армия, нашите политици решават с тях да закупят 50 джипа „Хамър“. Сделка кон за кокошка – цялата армия с бойната и техника на цената на 50 джипа. Това ако не е гавра с българската държава, с народа и войската – здраве му кажи! Същите тези джипове обаче се нуждаят от допълнително техническо оборудване, което не е родно производство, а наливане на пари в чужди икономики – според нашите експерти ориентацията е основно към американски радиостанции за джиповете. На този етап в армията се ползват изделията на корпорацията „Харис-Рочестър“. Същите радиостанции се оказват изведнъж подходящи и за ВМС. През 2005 г. са представени и едни от най-качествените и най-скъпи радиотехнически средства с марката 1ТТ. Експерти от Гърция презентират част от продуктите в МО и информират, че те са на въоръжение в тяхната войска. Подчертават изрично, за да няма и следа от съмнение, от кого трябва да се закупят, и че „в САЩ военните предимно тях ползват“. Като стана въпрос за поддържане на чужди икономики не трябва да се пропуска и фактът, че джиповете „Мерцедес“ на „Даймлер Крайслер“ са бронирани в чужбина по поръчка на МО – нещо, с което те много се гордеят, въпреки че в България има заводи за това. Междувременно през декември 2005 г. във Военноморска база – Бургас се свалят от въоръжение минни заградители и се обявяват за продажба от МО.

Новото правителство обявява сумите, които ще се въртят в МО – за операции и мисии в чужбина – 74 милиона лева, а във връзка с „модернизацията“ на Българската армия държавата ще гарантира три заема: 350 милиона евро за придобиване на нови вертолети (злополучните „Кугър“-и), 150 милиона евро за придобиване на новите транспортни самолети „Спартан“ и 143 милиона евро за превъоръжаване с автомобилна техника („Даймлер-Крайслер“). Впрочем това са суми, решени още от предишното правителство. Банките кредитори не са посочени в новия проект, но като краен изпълнител е избрана Търговска банка „Сосиете Женерал“ АД. Заемът трябва да се изплати до 2011 г. от военното министерство.

На въпрос за изтичащия ресурс на изтребителите ни новият военен министър Близнаков споделя, че е разтревожен от това състояние на нещата. Той заявява, че се търсят решения съвместно с Министерството на финансите. Доставката на нови изтребители за Българската армия е свързана с разход между 1,5 и 2 милиарда лева. Разчетите се правят за 12 до 20 самолета в зависимост от цената им. Води се кореспонденция с няколко компании, но реалното стартиране на подобен проект или подписването на споразумение не може да стане по-рано от 2 години, тъй като бюджетът на МО не може да си позволи такъв разход. Лесно е да си направим изводите преди колко много време е залегнал този нерешен и до момента проблем със бойната ни авиация. Защо ли обаче никой не го е решил – може би защото никой не се интересува от националната ни сигурност!

Ако трябва да бъдем честни, единствената добра новина за военните дотук е, че през ноември 2005 г. се започва обсъждане с „Аления аеронаутика“ за редуциране на транспортните самолети „Спартан“ от 8 на 5.

 Измамата с офсетовите сделки и истината за „омразните“ кредити. Сделката за хеликоптерите „Кугър“ беше остро критикувана, оспорвана и подлагана на съмнения. Договорът с „Юрокоптер“ е подписан през януари 2005 г. от министър Николай Свинаров. Той е за общо 18 вертолета на обща стойност 358 млн. евро. Сумата не е изцяло изплатена и по време на тройната коалиция.

Като цяло сделките се водят офсетови – споразумение, което предвижда продавачът на определена военна техника да инвестира обратно в страната сума, равна на определен процент от стойността на въоръжението. Например – от безумната сделка с хеликоптерите на „Юрокоптер“ цялата сума е 350 млн. евро. От тази сума 255 млн. евро е т.нар. пряк офсет във военната сфера и за поддръжка на доставената техника, а останалите 105 млн. евро – индустриален. Първата, по-голяма сума ще бъде дадена пряко от компанията доставчик за изграждане на хангар на едно от военните летища в България, обучение на летателен и инженерно-технически състав за поддръжка и експлоатация на машините, гаранционно и извън гаранционно обслужване на вертолетите, доставка на резервни части, тестова апаратура и обслужваща техника. По-малката сума от 105 млн. евро ще бъде инвестирана от компании – партньори на „Юрокоптер“ в цивилната българска индустрия: за изграждане на нов завод за алуминиеви продукти, за инвестиция в химическата промишленост и за създаване на директни канали за износ на български стоки.

Неясен е друг ключов въпрос – как точно се подбирани партньорите от българска страна за проектите по офсета – например в коя община се изграждат заводите и продукти на кои български предприятия се изнасят. За съжаление нито първата част от сделката става реалност, нито втората.

По това време (2005-2006) още три проекта чакат благословията на икономическото министерство, за да стартират: за ремонт на 18-те хеликоптера Ми-17 и Ми-24, за доставка на близо 13 000 единици колесна автомобилна техника и за покупка на транспортните самолети. „В момента работим по офсетните споразумения и за трите сделки и съвсем скоро те ще бъдат също одобрени“, твърди министър Р. Овчаров.

Изпълнител на проекта на стойност 279.7 млн. евро (от тях 143 милиона са заем) за нова транспортна техника за сухопътните сили, както казахме, е германската „Даймлер Крайслер“. Договорът е подписан през 2004 г., а нейната офсетна програма в първоначалния си вариант предвижда само пряк военен офсет. При проекта на италианската „Аления аеронаутика“ за транспортните самолети предложената офсетна програма е насочена в основната си част към изпълнение на проекти на Министерството на икономиката. Неясна е офсетната програма на израелската „Елбит системс“ – компанията, която подписва договор с военното ведомство за ремонт на 6 вертолета Ми-17 и 12 бойни Ми-24. Стойността на договора е 57 млн. евро. Договорът обаче е прекратен едностранно от МО поради неспазване на сроковете от еврейската фирма.

Колко от тези пари са върнати обратно в държавата, можем сами да си отговорим. Целта на всичко това – като се започне от взимането на заем от банки и се стигне до офсета е цялата верига на неолиберализма, очевидно е бърза печалба на някои лица за сметка на изплащане на дългове от държавата, респ. от данъкоплатците.

В световната история подобен тип дългове са наричат омразни. И на няколко пъти (интервенцията на САЩ в Ирак, кризата в Еквадор и пр.) държавите са отказвали да го изплащат. Като причина за отказ се обявява фактът, че заемите са взимани при предишни управления, които са били откровено антидържавни. Дали е така – няма значение, важното е да се прекратяват договорите и заемите, които са в ущърб на държавата на данъкоплатците. “Хубавите работи стават бавно”.

„Българската армия чака вече цяла година 52 нови джипа „Хамър“, които трябваше да пристигнат от Америка още през 2005-а. Министерството на отбраната бе известено през юли м.г., че в резултат на доброто ни представяне в Ирак, САЩ ще отпуснат на България дарение от 15 млн. долара. Тогава по решение на Съвета на началник-щабовете 10 млн. долара от това дарение са отделени за Сухопътни войски, а 5 млн. – за Военновъздушните сили. Генералите решиха със средствата, отпуснати на Сухопътни сили, да бъдат купени хамърите, които основно ще се използват за подразделенията извън територията на страната.
„Явно процедурата е много сложна, тъй като документите за броя и модификацията на джиповете беше връщана неколкократно в конгреса на САЩ“, обясни закъснението пред „Сега“ началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков.“ В. „Сега“ от 4 септември 2006 г.