Опитът няма общо училище, той учи учениците си по-отделно.“

Взаимодействие „среда“ – супер система. Всички елементи на супер системата са автономни (до някаква степен), т.е. в някаква степен са „самостоятелни“, изолирани един от друг:

– и по материален носител (енергиен);

– и по информационно обезпечение.

Автономия (гр. autonomia от гр. autos „сам“ + nomos „закон“):

1. Самоуправление.

2. Право на държавата самостоятелно да осъществява управление в пределите, предвидени в конституцията.

3. Способност на личността за самостоятелни решения и действия.

Автономен (гр. autonomos „самостоятелен“):

1. Самостоятелен, независим.

2. Ползващ се с право на автономия.

Но всички елементи са „заключени“ към супер системата като цяло, тоест влизат в състава й, „подчинени“ са й. А „супер система като цяло“ – също е автономна (до някаква степен). Но по отношение на „средата“ „супер система като цяло“ може да бъде:

– не заключена;

– може да поддържа своето съществуване за сметка на ресурсите на средата;

– може да бъде в обмен със средата (взаимен характер).

А) „Средата“ оказва влияние (въздействие) на супер системата (рис. 12–82):

Рис. 12–82

– въздействието на „средата“ носи колебателен характер (както и всичко в природата);

– честотата на това въздействие на „средата“ е достатъчно ниско в сравнение с минималната честота, с която елементите на супер системата са способни да изменят своето информационно състояние (вж. на рисунката). Действително, процесите в Мирозданието могат да протичат в периоди от милиони и даже милиарди години. За елементите на нижестоящите нива такива продължителни процеси са недостъпни, те протичат много по-бързо.

Б) Благодарение на това всеки от елементите на супер системата е способен устойчиво да взаимодейства със „средата“. А самата супер система е способна в тези условия устойчиво да пребивава в „средата“.

Честотният диапазон на такова устойчиво взаимодействие на „средата“ и супер системата се определя от:

– бързодействието на елементите на супер системата;

– времето на живот на елементите на супер системата и структурата, сформирана на тяхна основа;

– организацията на взаимодействие на елементите вътре в супер системата. При неправилна организация взаимодействие по принцип не може да има:

• устойчиво пребиваване на супер системата в „средата“;

• йерархически висше целево взаимодействие.

– мощността на факторите на „средата“, въздействието на които супер системата може да издържа в честотния диапазон на устойчивото взаимодействие на „средата“ и супер системата. Тази мощност се определя от споменатата малко по-горе организация на взаимодействие на елементите вътре в супер системите.

На това място се препоръчва на читателите да спрат и да по размишляват за казаното при използването му от човешкото общество като цяло, за супер системата „хората в града“, супер системата „хората в областта“, супер системата „хората във фирмата, отрасъла“ и т.н. Замислете се за поддържането на устойчивост на горе посочените „супер системи“, за това, какво трябва да се направи, за да се обезпечи такава устойчивост.

В) От момента на влизане на супер системата във взаимодействие със „средата“: информационното обезпечение на елементите – “тухлички“, съответстващи на адаптационната част. Това информационно обезпечаване се развива на основата на фундаменталната част на „тухличките“ и се развива в процеса на самоуправление на елементите на супер системата, в това число и под въздействието на „Йерархично Най-висше Всичко Обгръщащо Управление“ (ИНВОУ) по отношение на всичко гореописано носи дву равнищен характер:

– 1-во равнище – ИНВОУ включва процесите на самоуправление на супер системата като цяло;

– 2-ро равнище – ИНВОУ оказва обгръщащо (обхващащо) йерархически висше управление по отношение на супер системата като цяло.

И двете равнища са посочени на рисунка 12–83.

Рис. 12–83

Г) При това са възможни конфликти на управление. Такива конфликти на управление могат да бъдат:

– между йерархическите нива в йерархията на Вселената като цяло и йерархията на супер системите. Като пример за това може да служи „конфликта“ между човечеството и Законите на Природата (за атеистите) или Бога (за вярващите). Резултат на „конфликта“ се явява глобалната криза на системата;

– между супер системите, намиращи се вътре в едно ниво на йерархия (рис. 12–85). Като пример затова могат да служат конфликтите между страните и народите.

Рис. 12–85

Графично такива конфликти са изобразени на рисунките.

Д) На това място е необходимо да се уточнят някои определения. За това уточнение ще помага схемата, изобразена на рисунка 12–86.

Рис. 12–86

На нея е показана супер системата „X“. На нея оказва въздействие „средата“ и едно равнищните супер системи „Y“ и „Z“. Освен това на супер системата „X“ оказват въздействие всички йерархически висши равнища на Вселената, чак до Бога (ИНВОУ). Ето така, извеждаме определения:

1. При усредяване на управление – това е управление, което се осъществява по отношение на някаква супер система чрез въздействие на „средата“, в която се намира тази супер система. При усредяване на управлението се явява също така и въздействието на някаква супер система чрез йерархически равното ниво на тази супер система външно по отношение на нея управление.

2. Йерархически Висше Управление (ИВУ) – пряк информационен обмен със супер системата от страна на всички Висши Нива на Йерархия в Мирозданието, чак до Бога (ИНВОУ).

3. Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление (ИНВОУ) – това е цялата съвкупност от управляващи въздействия на супер системата.

Е) „Средата“ – може да бъде фрагментна друга супер система, която обгръща (обхваща) изследваната супер система.

„Средата“ – може да бъде съвкупност от супер системи на едно йерархическо ниво с разглежданата супер система.

„Йерархичност“ на супер системите – определя порядъка на разширяваща се последователност на обгръщащите вложения. За илюстрация на това най-добре подхожда образа на руската матрьошка. А по-точно – това са разгледаните по-рано „матрици-фунии със стъпаловидни краища“. Най-висша йерархия – това е най-голямата „матрьошка“, иначе казано – Най-голямата Матрица-Фуния.

Ж) Разглеждане на супер системата (т.е. нейното изследване, изучаване) – това е неизбежното й отделяне от цялостността на Мирозданието. Такова разглеждане е един от етапите на Пълната Функция на Управления (ПФУ). А това винаги е субективно!

При такова разглеждане на цялостния процес на управление в Мирозданието, при отделянето от него на супер системата по някакъв набор от признаци, също се разпада на:

– управление на „средата“;

– самоуправление на супер системата в „средата“;

– пряко ИВУ;

– о посредствено управление.

Всичко това е необходимо, за да може хората и най-вече, особено ръководителите да включат всичко това „в кръга на своите понятия“, и да използват тези „понятия“ в своята практическа работа и в живота при анализа на събитията и вземането на решения.