„Колкото е по-тъмна нощта, толкова са по-ярки звездите.“

Методи за прогнозиране. И така, всички методи на прогнозиране се основават на не причинните закони. По типа на не причинните закони методите за прогнозиране може да се разделят на два класа. Единият от тях е таксономичния, а другия е функционалния. Към първия се отнасят методите, в които се използват таксономичните закони, това е категория на синоптическите и статистическите прогнози. Към функционалния клас се отнася категорията на хидродинамичното прогнозиране. Прогностичния предел на функционалния клас прогнози е две седмици, а на таксономичния по принцип е неограничен. Професор Хоскинс именно доказва използването на таксономичния клас прогнозиране в метеорологията.

По нататък ще разгледаме само прогнозите, отнасящи се към таксономичния клас. Те притежават голям потенциал за практическа полезност вече поради, което у тях има значително по-голям интервал на прогнозиране, от колкото в функционалните. Но към настоящия момент за оправдаемостта на такива прогнози остава да се желае подобрение. Причина за последното обстоятелство следва да се търси:

а) в свойствата на изменчивост на атмосферата (онтологични причини);

б) в това, как наблюденията отразяват тази изменчивост (епистемологични проблеми);

в) във възприемането на времевата последователност на състоянието на атмосферата (логични проблеми).

Обсъждането ще започнем с логическите проблеми. Метеорологичните наблюдения представляват дискретна по време последователност. При това измененията в атмосферата се познават като последователност на състоянието, подобно на тази, като последователността на кадрите на екрана, което създава впечатлението за движение.

В същото време състоянието на атмосферата се явява система от качества, а не събитие или верига от събития. Всяко състояние се явява резултат от съвкупности от детерминиращи фактори; по-точно казано, значение на параметрите, конкретизиращи го, които се явяват резултат както на вътрешни процеси, така и на външни връзки. Следователно, едно състояние не може да действа на друго състояние като причина; в частност, не могат да бъде причинна връзка нито между състоянието, нито между която и да е друга система от качества.

Състоянието не се явява причина, а просто се явява антецедент за много по-късно състояние. Разглеждайки състоянието като причина означава да се изпадне в логическа грешка: post hoe, ergo propter hoe. „След това – означава по причина на това” – логична уловка, при която причинно следствената връзка се отъждествява с хронологична, времена.

Онтологически проблеми. Очевидно е, че атмосферата се явява цялостно, но не затворено образование. Изменчивостта на атмосферата, освен вътрешните фактори, по съществен начин зависи от външните условия:

– слънчевата;

– геологическата;

– и биологичната активност.

Влиянието на външните условия на еволюцията на атмосферата трябва да се признае за причинно. Съответстващата картина на еволюцията на атмосферата се дава от синтеза на само детерминацията и външната детерминация, в която външна причина се разбира като развиващи вътрешни процеси.

Цялостност на еволюцията на атмосферата се осигурява от кръговрата на веществата и енергията, от взаимодействието на магнитните полета с телурическите токове (електрически токове, които текат по повърхността на земята) и т.н.

Може да се каже, че еволюцията на атмосферата определя взаимодействието на всяко с всичко. Главното в това представяне се явява разбирането на атмосферата като много пластова развиваща се цялостност.

Еволюцията на атмосферата – това е извънредно сложен процес.

Епистемологически проблем. Този проблем е граничен, в него се отразява ролята на метеорологичните наблюдения като свързващо звено между логическия и онтологическия проблем. Метеорологичните наблюдения включват елементи от два сорта: физически (термодинамични) величини, например, температурата и влажността на въздуха, и собствено метеорологични величини, например, количество от типа (род) облачност.

В преобладаващото си мнозинство прогнозите използват и предсказват физическите величини. Това свидетелства, че в измерваните в метеорологията физически величини непосредствено и явно се отразяват законите на еволюцията на атмосферата.

Но еволюцията на атмосферата се определя от кръговрата на веществата и енергията, което в физическите величини не намира явно отражение, а се проявява само опосредствено.

Законите на кръговрата се коренят в физическите закони, но не се свеждат към тях. Законите на кръговрата си остават скрити (латентни) във физическите величини. Освен това, традиционно в прогностичната практика се счита, че напълно е възможно прогнозирането на отделни физически величини, например, температурата на въздуха, и по такъв начин не явно се предполага независимост на физическите величини една от друга. Това не съответства на цялостната еволюция на атмосферата.

В заключение, може да се каже, че логическия проблем трябва просто да се отчита от метеоролозите при разработката на методите за прогнозиране, онтологичния проблем има обективни значение, и да бъде заобиколен е невъзможно, и само епистемологическия проблем може да бъде разрешен.

Епистемологическия проблем може да бъде разрешен, отчитайки това, че атмосферата еволюира като едно цяло. Поради това следва да се счита, че характеристиките на тази еволюция е латентна и трябва да представлява многомерен комплекс от измеряеми физически величини.

Тези комплекси следва да разкрият, да възстановят по тях закономерностите на кръговрата и да се разработят прогностичните схеми. Закономерностите трябва да се отнасят към типа не причинни. Като явно проявяване на закономерностите в кръговрата на атмосферата могат да служат природните (ландшафтните) зони на сушата, в които климатичните условия – температурата, овлажняването, цикличността на тяхното изменение, се явяват като определящи фактори.

Напълно е възможно, като приемлив способ за това могат да служат интервалните метеорологични величини.

По такъв начин, е показано, че е възможно принципно ново направление на разработка на прогнозите, основани на разкриване на латентните не причинни закономерности на кръговрата на веществата и енергията. От това следва разкриването на латентните характеристики на закономерностите, използвайки интервалните комплекси метеорологичните величини.