Наистина ли е това, което човек вижда или е това, което си мисли. Мисълта е сила с която човек разполага, но не винаги я използва по най-добрия начин. За да използваш силата на мисълта, не е задължително да познаваш природните закони или да разбираш, какво мислят другите около теб, но се оказва, че е задължително да си наясно със същността на действителността.
Естеството на действителността на практика е онова нещо, което нашият разум създава, тоест своя собствена реалност. Оказва се, че всеки има своя, при това единствена и най-вече „истинска” реалност. Така се раждат представите ни за реалността, която пък се оказва неточна по отношение на истинската действителност. Не са много случаите, когато нашите представи за действителността съвпадат с истинската. Ние сме свикнали за потвърждение на нашата представа за действителността да я проверяваме с ”проба – грешка” или пък да се доверяваме на представата за нея на други хора.
Много често, при това голяма част от хората предпочитат да се доверят на чуждите представи за действителността, но това не е правилното решение, тоест хората предпочитат да се доверят на чуждите представи, без да направят и най-малките усилия за анализ и преценка.
Анализ и преценка, обаче може да се направи единствено, ако човек притежава определени познания и опит. Така малкото дете се доверява на своите родители и не пипа горещи предмети за да не се опари, но все пак представа за това то може да получи единствено, ако провери твърдението на родителите си. Даже родителите му полагат и допълнителни усилия, като хващат детската ръчичка и я доближават, според тяхната представа толкова близко до горещия предмет, че то само да почувства топлината, но без да пострада. Така детето получава по най-безопасния начин представа за реалната действителност. Но, ако продължим да разсъждаваме в тази посока, как да си обясним нестинарския танц върху жарава, какво чувстват тези хора, каква е тяхната представа за реалната действителност при това доста гореща.
Ще се окаже, че реалната действителност е наистина само в нашето съзнание, но за да може да си я представим все пак на нас ни е необходимо да познаваме действителността такава, каквато тя е наистина.
Какъв е начинът по който нашият разум създава своя собствена реалност, защо пораждането на представи в ума не е само мечта, защо тази представа се превръща в творчески процес, това са все въпроси при които търсенето на отговори, помагат на човека да контролира и насочва своята енергия за да успее да разбере единството на нещата.
Осъзнаването на същността на нещата ще ни позволи да разберем действието на мозъка и ще видим, че вдъхновението, мотивацията и интуицията не са нещо свръх естествено, а се подчиняват на модели и закони, които могат да бъдат открити и използвани според нашата воля.
Но въпросът е, докъде може да се стигне, ако не разбираме същността на истинската действителност и следваме определени модели на поведение, тоест чужди модели.
Винаги ли следването на определен чужд модел на поведение, довел неговия собственик до успех ще ни позволи и ние да се доберем до същия резултат. Ами, ако реалната действителност не е това, за каквато ни се представя, ако резултата е само в нашата представа, ако резултатът ни е представен за добър преднамерено, тоест прилагането на чужд модел може в реалния живот да ни води към загуби за нас и извличане на ползи за собственика на модела.
Вярната представа за реалната действителност е в основата за правилния избор на поведение, а от там и за вземане на решение. Ако се следва сляпо определен модел на поведение, това може да се окаже жестока заблуда за нашия разум, тоест заблудата ще се окаже съзнателно приета, и затова е необходимо човек да се научи да изследва и анализира видимата действителност, да направи своите изводи и ако предложения ни модел не ни застрашава, тогава да се прилага.
Всичко във вселената се управлява от определени закони, на които се подчиняват разумът и мисълта. Разглеждайки вселената, като безгранична и неделима система от взаимнозависими активности, тя е жива и постоянно променяща се, тоест действителността постоянно се променя, няма нищо определено. Всичко е в нашата представа за действителността, намираща се обаче в определен времеви момент.
Човешкият разум е в състояние да актуализира вече създадения модел за определена действителност, но нашата представа е винаги с някакъв момент на закъснение и колкото по-близък е момента на актуализация до действителната реалност, толкова по-точно ще е нашето решение за действие или бездействие. На практика всичко зависи от избора, от нашия избор на модела и вземането на решение. Вземането на решение е сложен процес и той зависи от възможностите за избор. Колкото повече възможности за избор, толкова по-трудно ще бъде вземането на решение.