У човека, както е видно способността към аклиматизация е изключително висока до толкова, до колкото човекът е успял да се разсели във всички климатични зони на Земята – от екватора до полюсите и на всички надморски височини – от морското ниво до 4500 м. Приспособяването или адаптацията на човешкия организъм към външните условия има две форми: генетична и придобита. Генетичната форма на адаптация е възникнала в процеса на еволюцията, в течение на живота на много поколения. Придобитата форма на адаптация възниква в течение на живота на индивида при преселване в друга климатична зона. В детството аклиматизацията протича по-леко отколкото в зряла възраст, но у децата до една година тя е много ограничена. След десетата година способността към аклиматизация рязко се повишава, като достига своя максимум между 20 и 40 години, а към старостта тя отново се понижава. По-сложно е, когато човек трябва да се адаптира към екстремни климатични условия. Някои хора се оказва, че не са в състояние да се приспособят към такива условия, тоест нивото на екстремност превишава адаптационните възможности на техния организъм. Такъв индивид трябва или да се премести в район с по-подходящи климатични условия, или да се опита да създаде по възможност комфортни изкуствени условия. Да се надява персонално за развитие на по-високи адаптивни способности, не заложени в генетичната програма на дадения човек е безсмислено. Така, в всеки случай, считат специалистите биометеоролози, изучаващи този проблем.