// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Йерархия на управлението.

„Ти управляваш, но и теб те управляват“.

След това, което беше изложено би трябвало да е очевидно, че всеки процес в Мирозданието може да се представи през управление. Всички процеси във Вселената носят колебателен характер. Електронът обикаля (т.е. колебае се) около ядрото на атома. Атомите се колебаят в молекулата. Луната се върти около Земята. Земята се върти около себе си и около Слънцето, а Слънцето се върти около второто ни Слънце – Сириус (слънчевата система е бинарна) и в Галактиката… Света е колебания, магнитните вълни – колебания, звука – колебания, радиоактивните вълни – колебания: А всички колебания носят в себе си информация, заредена с определена мяра. Тези колебания „пренасят“ информацията от един фрагмент на Вселената на друг. А какво значи „пренасят“? Това значи предават! А предаването на информация от един на друг е процес на управление! Ние вече разсъждавахме за това какво въздействие оказва Слънцето на процесите, протичащи на Земята. Но и Земята със своето „присъствие“ влияе на Слънцето.

Ако сега разпрострем тази схема на управление в цялата Вселена, то Вселената ще стане някакъв супер – супер – супер … компютър, само че информацията от „чип“ към „чип“ се предава във Вселената не по проводници, а благодарение на колебанията, излъчвани и приема от всички ни на фрагменти („чипове“ и „микро – чипове“) на Вселената. Wi-Fi…

Както е известно, всички колебания във Вселената носят информация, притежаващи определена мяра, намираща се на определени материални носители: твърди (планети, комети), газообразни (мъглявини), плазмени (звезди), всевъзможни частици и полета (динамични и статични). И при това Луната не пада на Земята, Земята на Слънцето и т.н…. Тоест във Вселената всичко е подредено. „Ти не виждаш в творението на Милосърдния никаква не съразмерност“ (Корана). Закона за всемирното притегляне действал ли е във Вселената преди Нютон? Да. А законите на Кирхоф? Да. Излиза, че всички Закони, които ние знаем и всички, които още не сме познали, всички известни сведения и засега още неведоми на науката се съдържат в информацията на Вселената! Излиза, че Вселената притежава интелект, тя е разумна! Вселената притежава разум! Ето това обективно явление на управление на всички процеси, което го има в Мирозданието, хората нарекли Бог. И това управление е подредено йерархически.

Човек управлявал коня. Той отивал към набелязаната цел. Разразила се буря. Гръм, мълнии! Човекът прекратил пътуването си, скрил се. Тоест бурята започнала да „управлява“ човека. Но бурята се появила не от само себе си. Тя възникнала от съвкупност причини в атмосферата на Земята – от земетресение в района на Японските острови, тайфун в Тихия океан, жегата и засушаването в Приморието и т.н. Но на появата на всички тези явления повлияла слънчевата активност, която била предизвикана от цяла съвкупност причини от космически мащаб. Излиза, че във Вселената има някаква йерархия на управление. Излиза, че в тази йерархия най най-висшето, най най-силното и разумно управление принадлежи на Бога. Тоест Бог е Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо (обгръщащо) Управление (ИНВОУ).

В общата схема на управление за социалните процеси, протичащи в човешкото общество, също има йерархия. Същият водач управлява автомобила. Управлява го сам, но той само изпълнява заръките на жена си: да купи от пазара продукти. А защо неговата жена е взела такова решение? Затова, че у дома продуктите са се свършили! А защо тя не ги е купила по-рано? Затова, че нямала пари. А защо нямала пари? Защото са му забавили заплатата. А защо са му забавили заплатата? Защото фирмата не могла да реализира изкараната продукция. А защо не е могла да я реализира? Защото у нас купуват вносни стоки, те са по-добри. А защо?… Следвайки такава верига, ние ще стигнем до концепцията за управление на цялото човечество, която действа в обществото. По-високо от тази концепция по йерархия стои само ИНВОУ (Бог). И действащата в обществото на хората концепция за управление може или да съвпада с стремленията на Бога (тогава това е Божия концепция) или да не съвпада (тогава това е сатанинска концепция).

Управление и самоуправление. Задачи на управлението и задачи на самоуправлението.

„Маслото е поскъпнало …“ – тъжно съобщава една жена на своята приятелка.

„Курса на долара падна!“ – панически звъни по телефона един от нашите „бизнесмени“ на друг такъв „бизнесмен“.

„СССР се разпадна“ – твърдят по телевизията, радиото и във вестниците „аналитици“, политици и политолози.

Сега аз ще ви кажа тези три фрази малко по иначе.

„Прекупвачът Иванов вдигнал цената на подсоленото масло“.

„Световната финансова мафия е свалила курса на долара“.

„СССР е раздробен от световното задкулисие за заграбване на неговите ресурси и територии“.

Както виждате, разликата в смисъла, същността на изказаните думи стана съвсем друга.

И действително, може ли маслото да поскъпне от само себе си или така също курсът на долара да падне сам от себе си. Разбира се, че не! Изказаните фрази разкриват управлението на процесите на „поскъпването“, „падането“ и „разпадането“. В Мирозданието няма неуправляеми процеси. И още повече, такива няма в човешкото общество.

Изхождайки от обективно съществуващата както в Мирозданието, така и в обществото на хората йерархия на управление, всички задачи на управление трябва да се разглеждат като:

– задачи на управлението,

– задачи на самоуправлението.

Задачите на управлението – това са задачи, решавани по отношение на йерархически по-низши системи. Така Слънцето „решава задачите“ на управление на Земята. Земята и нейната биосфера „решават задачите“ за управление на хората, животните и растителния свят. Органите на управление на страната (президент, правителство и т.н.) решават задачите на управление в своята страна. Предприемачът решава задачите на управление на своята фирма. Ето ви в най-примитивна и опростена форма йерархията за решаване на задачите за управление. И ако някой не разбира това и не отчита в своята дейност влиянията от по-високо ниво на йерархия, то рано или късно такъв човек го чакат неприятности.

Предприемачът мисли, че всичко зависи само от него. „Искаш да живееш, умей да се въртиш!“, “Въртене трябва!“. Но той действа в рамките на съществуващите закони и кредитно финансовата система. И ако депутатите са „изфабрикували“ нови закони, а с КФС се е „случил“ „внезапно“ дефолт по образеца на 1996 година, то фирмата даже може да фалира. Да не говорим за влиянието на войните и революциите на съдбите на милиони хора, които, както си мислят някои глупци, стават „от само себе си, като с метлата на баба Яга“.

Може би, някои след прочитането на това ще разберат какво означават такива понятия, които съществуват в човечеството от хилядолетия, като „знаменията“ („Божие знамение“, „Божий знак“, „знак Свише“) и „пророчествата“. А те означават следното: Бог (или Висшия Разум), бидейки Йерархически Най-висше Всичко Обгръщащо Управление, при което ние „не виждаме в Творението на Милосърдния никаква несъразмерност“ (Корана) (или иначе „Бог е Любов“), Бог няма зли и недобри намерения по отношение на всичко, което е в Мирозданието, в това число и по отношението както към всеки човек, така и към човечеството в цяло. Затова когато хората от своето обсебване създават ситуации, които могат да доведат до сериозни последствия, Бог дава на хората предупреждения (както на всички заедно, така и на всеки поотделно). Трябва само да умеете да разпознавате тези предупреждения. Тези предупреждения Бог дава както чрез природните явления (а сега и технологичните аварии), така и изпраща откровения чрез различни хора (пророци). За тези хора, които отхвърлят всичко това, или го смятат за нелепост, се получава както казва Блок: „за тях била нелепа приказка разрухата на Лисабон и Месина …“. За пророчествата и тяхната същност ще стане дума по-нататък.

Задачите на самоуправлението – това са задачи, решавани на своето ниво на йерархия, но с отчитане на въздействията на йерархически по-висшето ниво на управление, т.е. в пределите на неговото разрешаване („допускане“). На рис. 12–4 условно е изобразена планетата Земя (система „n“). Процесите на нея (тектонични, биосферни и т.н.) носят само управляем характер.

Рис. 12–4

Всички те протичат в рамките, допускани от ИНВОУ. Най-прост пример от обикновения живот: Ако в семейството е „матриархат“ (т.е. жената управлява всичко), то тя „йерархически е по-високо“, отколкото мъжа. Изпращайки своя мъж – шофьор на пазара за продукти, тя е изчислила всичко, което трябва да се купи и му е казала кога трябва да се върне вкъщи. А по нататък мъжът вече сам решава поставените задачи. Той сам определя времето за отиване, сам определя пазара, където ще пазарува, сам определя маршрута, по който ще стигне, сам определя реда на покупките (кое да купи първо, кое после) и т.н. Т.е. той се „самоуправлява“. При това вкъщи той трябва да се върне навреме и да купи това, което му е казано. Даже от този най-прост пример е видно, че самоуправлението не става от само себе си. Него трябва да го организираш.

От разглеждането на общата схема на управление следва, че решението на задачите на управление и самоуправление изглеждат така:

– Управление – това е когато някой иска да управлява обекта сам. Командирът на полка е строил войниците на плаца и сам провежда занятия по строева подготовка. Той управлява обекта сам! Летецът зад щурвала сам управлява самолета. Главата на държавата и правителството се намесват и дават команди на ръководителите на региони, ръководителите на всички ведомства, отрасли, предприятия по всеки въпрос: какво, как, колко трябва да се прави („Всички да сеят царевица!“ Н. С. Хрушчов). Такъв начин на ръководство се нарича „командно -административен“;

– Самоуправление – това е когато някакъв управленец не иска да управлява обекта сам, но той иска, управляемия от него обект, сам да прави това, което е нужно на управленеца!

Командирът на полка разработил методика за провеждане на занятия по строева подготовка, раздал я на командирите на батальони, които започнали да провеждат занятия по строева подготовка на плаца без командира на полка, който в това време се занимавал с други дела. Летецът разработил система за автопилот, включил я, и … самолета лети там, накъдето трябва. А летецът през това време си почива. Главата на държавата и правителството разработили и внедрили такава система на управление на всички региони, отрасли, ведомства, при което във всички региони всички ръководители сами знаят какво, как и колко трябва да правят. А ръководителите на страната и правителството само поставят необходимите задачи и, когато трябва, коригират решаването на някакви проблеми от ръководителите на регионално ниво.

Малко по-късно пак ще се върнем към режима на „автопилота“ (т.е. самоуправление), когато говорим за религията, идеологията, пазара.

Как смятате вие, какъв режим е по-добър, по-ефективен: управление или самоуправление? Представете си, че вие сте „голям началник“. Как ще ви е по-удобно да управлявате огромни маси хора? Да крещите на един – „пили“, на друг – „режи“, на трети – „стържи“, на четвърти – „забивай“ …? Или ще им организирате работата така, че всеки САМ да прави това, което ви трябва? Отговорът е очевиден.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар