// Вие четете...

Истината е в избора

Информация срещу външен контрол.

„Който няма деца, не знае какво е любов.“

Семейството и децата. Насилието над децата, тоталното им пренебрегване или отхвърлянето им далеч не са главната причина, поради която в голяма част от съвременните семейства има неразбирателство и хората са нещастни. Много по-сериозна вина за това тяхно нещастие имат изпълнените с най-добри намерения опити на родителите да принудят децата си да правят неща, които те не искат да правят. Това неминуемо пък кара децата, особено когато поотраснат, да пожелаят да отстояват нуждата си от лична свобода – нещо присъщо на всяко човешко същество – и да се опълчат срещу усилията на родителите си да им налагат външен контрол. Доста по-късно положението се обръща и вече възрастните деца се опитват да принудят остарелите си родители да правят неща, които те не искат да правят – примерно, да престанат да шофират, да се откажат от самостоятелния си живот, като се преместят да живеят при сина / дъщеря си или в старчески дом, където да получават необходимите им грижи.

Това, което прави всички тези неразбирателства и „битки“ особено мъчителни и изпълващи ни с много повече нещастие, отколкото брачните или извън семейните конфликтни взаимоотношения, е, че родителите и децата са завинаги обречени да присъстват едни на други в стойностните си светове. Нямаме отговор на въпроса как е добре да се постъпва по отношение на престарелите родители. Можем единствено да ви уверим, че колкото по-добре се разбират родителите и децата през годините на съвместния си живот, толкова по-безболезнено и удовлетворително за всички може да бъде решен този неминуем проблем.

Вече се чува как някои родители, особено на тинейджъри, питат: „Значи ли това, че трябва да се откажем от родителските си отговорности и задължения? И да оставим децата си да правят каквото си поискат, така ли?“ Не, разбира се. Но всеки, който по един или друг начин е отговорен за възпитанието на деца трябва да познава принципите и границите на между личностното общуване и да прави всичко по силите си, но в рамките на тези ограничения. Защото всеки опит да се наложи нещо повече означава да се постигне по-малко. Обикновено хората, и особено родителите, се смущават най-вече от основната идея на теорията на избора, а именно че можем да контролираме единствено собственото си поведение, и произтичащото от нея стриктно ограничение на това какво можем да направим, когато искаме децата ни или който и да било друг да се държи по различен начин. Това ограничение е валидно и когато става дума за деца, които употребяват наркотични вещества, бягат от училище или започват отрано да водят безразборен полов живот. И точно по същия начин е валидно и когато майките или бащите ни се пропиват, хойкат, не работят и не се грижат за нас, техните деца.

Нека отново повторим кое е стриктното ограничение в между личностните връзки, тъй като на твърде много хора, особено на родителите, им е безкрайно трудно да проумеят, че действително са силно ограничени по отношение на това какво могат да направят, когато са недоволни от начина, по който се държат други хора – примерно техните деца. Ние можем да упражняваме контрол само над собственото си поведение. Именно в това се състои стриктното ограничение. Единственото, което сме в състояние да направим по отношение поведението на другите хора, независимо дали става дума за наши деца, родители, приятели и т. н., е да им дадем информация. Дори когато се опитваме да променим поведението им чрез заплахи, подкупване, бой или дори затвор, това пак е само информация и нищо друго. Психологическата практика на външния контрол не може по никакъв начин да реши проблема с „непоправимите“ тинейджъри например, освен да прибегне до крайната мярка да ги изпрати в изправителни домове или в затвора, с което обаче не променя поведението им, а само ги отстранява от пътя си. А тъй като в съвременното общество разполагаме единствено с този тип психологическа практика, нищо чудно, че тези и други проблеми ни изглеждат нерешими.

Малцина от нас са готови да приемат, че именно собствените ни опити да налагаме външен контрол над децата си разрушава единственото, чрез което бихме могли да упражняваме известен контрол – добрата си и топло сърдечна връзка с тях. Главното правило на теорията на избора при възпитаването на децата е следното: Ако искате децата ви да израснат като щастливи, успяващи в живота хора и винаги да съхранят близостта си с вас, никога не избирайте като възпитателна мярка нещо, което би накърнило доверието между вас и би ви отдалечило и отчуждило. Но за хората, възприели практиката на външния контрол, това е буквално невъзможно, защото означава да не критикуват, да не заплашват, да не натякват, да не принизяват, да не наказват, да не подмамват с подаръци никой, включително и детето, ако искат да останат близки с него.

Това правило е валидно за всяка между личностна връзка и представлява същината на прилагането на теорията на избора в живота. Никога и по отношение на никого не правете каквото и да било, което изглежда, че ви отдалечава един от друг. И при всички положения е много по-лесно да предотвратите разпадането на между личностната си връзка, отколкото впоследствие, когато вече сте силно отчуждени, да се опитвате да оправяте взаимоотношенията си. В много случаи, когато детето порасне, някогашната ви конфликтна връзка с него може да се поуспокои и да стане по-добра, но ако вече сте се отчуждили, тя никога няма да стане толкова близка, топло сърдечна и изпълнена с взаимно доверие, колкото бихте желали да бъде.

Съзнаваме, че мнозина няма да се съгласят с казаното до тук. Защото както при щастливия брак може да се говори и за късмет, така и при възпитанието на децата няма „желязно“ правило, което да ви гарантира стопроцентово, че ако го спазвате, винаги ще се разбирате и ще имате безоблачни връзки с тях. Същото е валидно впрочем и за взаимоотношенията ви с всеки друг член от вашето семейство.

Теорията на избора е много по-ефективна, когато бъде използвана за предотвратяване възникването на проблеми и конфликти, макар че помага и за решаването им. Ако се вгледате откровено в собствения си семеен живот, както и в живота на онези ваши познати, чиито между личностни семейни конфликти продължават с години, неминуемо ще откриете, че малцина от нас са способни да предложат добро решение на който и да било от тези проблеми. И в повечето случаи сякаш се примиряваме с тях и си ги влачим, без изобщо да успеем да ги решим. Постепенно се научаваме да живеем по някакъв начин в нещастните си бракове и семейства, като очакваме все по-малко и по-малко от между личностните връзки с партньорите си. Същото става и с взаимоотношенията ни с децата. Свикваме да потискаме разочарованията си, не ги отхвърляме, но очакваме все по-малко и по-малко от тях, както впрочем и те от нас.

Най-голямата грижа на повечето родители е бъдещето на техните деца: Дали детето ми ще бъде щастливо и ще успее в живота си? Също толкова важен е и следният въпрос: Дали на детето ми и на мен ще ни е приятно и ще искаме да общуваме един с друг и да отделяме време, което да прекарваме заедно? Ако децата ни са щастливи в живота си и с удоволствие общуват с нас, ние като родители сме удовлетворени. Повечето от нас не очакват от децата си чудеса. Всички ние изглежда познаваме поне дотолкова теорията на избора, че да сме наясно, че има предел на това, което сме в състояние да направим за успеха на децата си, в което и да било начинание. Можем да им помагаме и да ги подкрепяме, но в крайна сметка това, което ще стане от и с децата ни не подлежи на контрол от наша страна.

Следвайки третото погрешно убеждение на психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол – а именно че ние знаем кое е правилно и добро за нашите деца, – повечето от нас наказват и награждават, за да накарат детето си да направи онова, което смятаме за правилно. И е възможно да продължим все в същия дух, докато не съсипем окончателно и безвъзвратно връзката си с детето, така и без да успеем да го отведем там, където искаме да стигне. В резултат на нашата настойчивост да го принуждаваме да върви по избрания от нас път детето ни може да преуспее и винаги да прави каквото ние смятаме за правилно, но дори в този случай принудата и натискът, който сме оказвали и оказваме върху него, да разрушат близостта ни, желана и необходима на повечето от нас, за да се чувстваме щастливи и удовлетворени в живота.

Основната идея на теорията на избора при възпитанието на децата: много обич и никакви наказания и насилие. Останалото зависи от вас. Не е необходимо, да ви даваме предписания как трябва да постъпвате всеки път, когато детето ви се държи неприемливо. Но нека само ви кажем, че при малките деца обикновено е предостатъчно – без крясъци и шляпкане, но с категоричен тон – да помолите детето да седне някъде по-далеч от вас, като същевременно му кажете примерно: „Като се успокоиш, ела пак при мен. Сигурно и ти ще искаш да си поговорим за станалото и да измислим заедно какво да направим, за да не се повтаря. Дори да не искаш да говорим, ела и ми го кажи, след като се успокоиш. Това ще ми е предостатъчно. А като ти мине това лошо настроение, пак ще си говорим и ще си играем заедно.“ После се заемете с някаква ваша работа, а когато детето отново дойде успокоено при вас, наистина му предложете нещо приятно, с което да се занимавате заедно, така че да му покажете, че станалото не е накърнило взаимната ви обич и разбирателство.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар