// Вие четете...

Приложни науки

Институт за навигация и хидрография на Русия.

„Целта на всяка борба е победата.“

История на държавния научно – изследователски навигационно – хидрографски институт на МО на РФ. Началото на работата на Института се отнася към 1939 г., когато с заповед на народния комисар на ВМФ от 10.03.1939 г. на базата на научно изследователското бюро на Хидрографското управление на РК на ВМФ бил сформиран Научно – изпитателния хидрографско – щурмански институт на РК на ВМФ (НИГШИ).

Първи началник на Института станал Н.И. Сигачев, в последствие доктор на техническите науки, направил изключително много за развитието на научните изследвания в страната в областта на създаването на нова навигационна техника. От първия ден на образуването на Института той е развърнал на широк фронт научно – изследователските и опитно – конструкторските работи в промишлеността по своята навигационно – хидрографска тематика. В плана за работа на Института били предвидени изследвания, насочени за създаването на прибори за автоматично счисление и прокладка на пътя на кораба, звукосигналната и радио маячната апаратура и други, сложни за това време, технически средства.

В предвоенната си дейност Институтът е позволил снабдяването на корабите на ВМФ с отечествени щурмански прибори и се е отказал от закупуването им от чужбина.

С началото на войната на корабите били въведени противоминни намотки. За компенсация на влиянието на тези намотки на показанията на магнитния компас била предложена система от електромагнитни бубини. За осигуряване на нощните плавания по фарватерите били създадени и усвоени инфрачервени прибори – бинокъл и пеленгатор. За торпедните катери били приспособени серийни авиационни жиромагнитни компаси от типа ГМК, а също така били разработени лагове от типа „Рейс” и „БЛС”.

За малките кораби била завършена разработката и е била започнато серийното производство на малко габаритни жирокомпаси от типа на „Гиря”, а за останалите – ехолот „НЕЛ-3”. Оперативно се решавали и много други задачи в областта на радио маяците, радио пеленгаторите, ремонта на навигационната и маячна апаратура. Много сътрудници на Института били командировани в флота, където те били зачислени на длъжности в подразделенията на Хидрографските служби.

Независимо от трудностите на военния период не се е прекратило създаването на навигационна техника. В промишлеността е била разработена фазова радио навигационна система „Координатор”, която заедно с морския вариант на радио далекомерната система „Рим” в кратки срокове осигурявала следвоенното тралене в отдалечените от бреговете райони. За времето на войната са били приети на въоръжение повече от двадесет и е била завършена разработката на десетки нови образци на корабни навигационни техники.

В последните години Институтът се е занимавал с въпросите за осигуряването на щурманска техника за ново строящите се кораби от различен клас и една от главните задачи – навигационно осигуряване на след военното тралене. Институтът е приемал оперативно участие във възстановяването и развитието на навигационното оборудване на моретата, създаването на класна оптика и кръгови радио маяци. Разширението на фронта на хидрографските работи предизвикало необходимостта от създаването на промерни ехолоти.

Към средата на 50-те години с участието на Института от промишлеността бил създаден и приет на въоръжение автоматичния прокладчик „Път-ч” за крейсери и ескадрени миноносци, били усъвършенствани жирокомпасите „Курс-3” и „Курс-4”, ехолот „НЕЛ-4”, радиопеленгаторите „РПИ”, „АРП”. С започването на втората половина на 50-те години главното усилие на Института са били насочени към осигуряване на строителството на ракетно ядрения флот, чиито основа на боевата им мощ са били подводните лодки. Периодът 1958 – 1963 г се характеризира с разширението на районите на плаване на корабите на ВМФ.

Осигуряването на дейността и плаването на атомните подводни лодки във всеки един район на Световния океан, в това число и в Арктическия басейн без изплуване в надводно положение, поради това е било необходимо да бъдат решени целево редица сложни задачи по тяхното оборудване с принципно нови технически средства по навигация както и морски навигационни карти.

Въоръжението на атомните подводни лодки с навигационни комплекси и други специални технически средства за навигация, разработката от Института на методики и ръководства по осигуряването от 1962 г подводното плаване към Северния полюс и изплаването в ледовете на Арктическия басейн. По време на първия поход към Северния полюс на атомната подводна лодка била организирана научна група от сътрудници на Института и промишлеността, която е направила изпитания на техническите средства за навигация по специална програма.

Научната група е събрала уникални материали за работата на навигационните системи във високите ширини и е оказала помощ на личния състав на подводната лодка в провеждането на отговорния поход.

Дейността на Института към края на 50-те и началото на 60-те години се охарактеризира с завършването на съвместните с промишлените НИИ на теоретическите изследвания на принципите по създаването на абсолютните (доплеровите лагове), корабните инерционни системи, спътниковите и наземните радио навигационни системи с различно назначение. През 1958 г са започнали опитно конструкторските работи по създаването на хидроакустичен лаг. Първия отечествен ниско честотен хидроакустичен лаг бил приет на въоръжение на ВМФ в 1966 г. Следва да бъде отбелязано, че този лаг не е имал задграничен аналог и е станал първият образец от навигационни прибори от принципно нов клас.

Историята по създаването на първата корабна навигационна инерционна система е започнала през 1961 г, когато по инициатива на Института при отделянето на техническите науки от АН е бил организиран научен съвет по проблемите на „Научни основи за построяването на системи за навигация и автоматични устройства с използване на нови физически явления”, който е бил оглавен от видния учен на страната академик Б.Н. Петров. В състава на съвета от ВМФ били включени представители на Института. Съветът е изиграл важна роля в координацията на изследванията и в създаването на елементната база на инерционната навигационна система (ИНС). Основните трудности при разработката на корабните ИНС са били в това, че нито един от наличните жироскопи не е отговарял на нужните изисквания, а цифровата изчислителна техника е имала ниска надеждност, както е липсвал и опит по нейното използване в контурите на управлението на жироскопичните прибори.

Първият отечествен навигационен комплекс с инерционна система е бил създаден през 1972 г. Внедряването му на подводните лодки веднага е повишило ефективността на навигационното осигуряване на оръжията.

Сътрудници на Института са проявили голяма изобретателност и настойчивост при създаването на спътниковите навигационни системи. Първата идея по използването на изкуствени спътници на Земята за навигация е била изказана през 1953 г от сътрудниците на Института. Първите проработки по пътя на създаването на такава система е започнала през 1953 г. Научно изследователските работи по този проблем се оценяват като пионерски.

Съвместно с други научни учреждения за две години по същество са били заложени основите на ниско орбиталната спътникова система. Изследователите не са могли да се опрат на някакви аналогични дейности, работили са самостоятелно, проявявайки при това смелост и инициатива. Тези изследвания са заложили в нашата страна научно техническия фундамент и са подготвили към началото на 1960 г. етапа на практическото създаване на ниско орбиталната спътникова навигационна система. Но по редица причини началото на опитно конструкторските работи е било задържано с четири години. Първия отечествен навигационен спътник „Космос-192” бил пуснат на 23 ноември 1967 г. Опитната експлоатация на системата е започнала през 1972 г. В същото време сътрудници на Института съвместно с други учреждения са продължили научните изследвания за по-щателен анализ на навигационните процеси при определяния по спътници.

Създаването на спътниковата навигационна система е било като истинска революция в навигацията. Особено важна е тази система за нашия военно морски флот, тъй като позволява определянето на мястото, използвайки отечествена система, висока точност във всяка точка на Световния океан. Следва да бъде отбелязано, че съветската и американската спътникова система са създадени паралелно, независимо една от друга, на практика по едно и също време. Различията в научните традиции и подходи води до не еднакви технически решения.

Освен посочените главни направления за развитие на техническите средства за навигация, на които Института е отделял основно внимание, интензивно са били разработвани технически задания и е било осъществявано научно техническо съпровождане на разработки за нови навигационни комплекси за подводните лодки и надводните кораби, астронавигационни, радио астронавигационни и радио навигационни системи, системи за курсоуказване и измерване на скоростта, ехолоти и ехоледомери, навигационни хидроакустични системи, електромагнитни системи с водещ кабел, зрителни средства за навигационно оборудване.

Отчитайки особената значимост на Северния Ледовит океан и антарктическите морета, от сътрудници на Института са били обосновани и детайлно пробвани методи за провеждане на хидрографски и геофизични работи в Арктика и Антарктика. За участие в изследванията на Антарктида Институтът е бил награден от Географското общество.

В началото на 60-те години първо в СССР по инициатива на сътрудниците на Института са били разработени теоретичните положения за морската цифрова картография, автоматизация на картосъставянето, а в следващите години и методите на използване на цифровите карти в автоматизираните системи. Резултатите от тези работи са станали внедряването в производството на системи за автоматизирани технически средства за цифровата морска картография.

Основни направления на разработките на Института в областта на хидрографията, геофизиката и картографията са били насочени за създаване на средства и методи за изучаване на параметрите на гравитационното и магнитното поле на Земята в морето, за автоматизацията на хидрографските работи, методите за създаването и използването на морските карти.

Резултатите от изследванията са позволили съвместно с промишлеността през 1964 г. да бъдат създадени и внедрени в практиката на хидрографските работи първи в света много лъчев ехолот ГЕТ-1, хидрографски ехо трал ГЕТ-2; през 1970 – 1977 г. – хидрографски ехолограф със страничен обзор ГЕБО-100, цифров промерен ехолот ПЕЛ-4, първия отечествен три лъчев ехолот с електрона стабилизация на хидроакустичния лъч ГЕЛ-3, разработването на комплекси за площно обследване ГКБО-500 и 2000 и първата хидрографска радио далекомерна автоматизирана система.

За решаване на задачата по осигуряване на картографски материали на трудно достъпни участъци на крайбрежието са били проведени теоретични и експериментални работи по използването за тази цел аероснимки. На основата на тези изследвания в края на 70-те години са били разработени и внедрени методи за определяне на дълбочините в морето по аеро и космически снимки. В тези години е била решена задачата за камерална обработка на хидрографските работи с ЕИМ, а след това в сътрудничество с Военно топографската служба и промишлеността е била създадена специализираната ЕИМ ТЕМ. Модифицирани ЕИМ от този тип са се използвали за повече от 20 години в хидрографските подразделения на флота. На следващ етап са били създадени и внедрени вече корабни автоматизирани комплекси за сбор и обработка на хидрографска геомагнитна информация АССОИ и АКОИ.

Важен резултат от работата на специалистите от Института станали разработките по създаването на високо точни средства и методи за изучаване на гравитационното поле на Земята.

През 1976 – 1980 г. първо в СССР е била разработена комплексна програма за навигационно осигуряване за нуждите на отбраната на страната и народното стопанство до 1990 г. За периода 1981-1985 г Институтът е разработил четири целеви комплексни програми за развитие:

– автономни средства, навигационни комплекси за подводни лодки и надводни кораби;

– високо точни средства за корекция;

– средства за хидрографско осигуряване;

– средства за хидрометеорологично осигуряване.

В този период са били приети на въоръжение във ВМФ принципно нов навигационен комплекс. Създаването на този комплекс е било отбелязано с Държавна премия, а 14 сътрудника на Института са наградени с оредени и медали.

Създаването на нови технически средства за навигация и хидрография, за придобиването на опит по използването на тези средства са били необходими разработките на специални ръководства и методически документи. Сътрудници на Института съвместно с щурмани на кораби и съединения на флота, със специалисти от промишлеността са осигурили разработката и внедряването на тези документи, което е способствало за ефективното използване на новите навигационни комплекси.

Главната цел на научно изследователката работа, провеждана от хидрометеорологичните подразделения на Института в течение на целия период за тяхното съществуване е била повишаване на ефективността на хидрометеорологичното осигуряване на ВМФ. Най-голяма последователност за изминалите години (започвайки от 1947 г.) са били проведени изследвания по изучаването на влиянието на хидрометеорологичните фактори на техническите средства на ВМФ. Забележими резултати от тези изследвания са съставянето и издаването през 1960 г. на „Справочник за влиянието на хидрометеорологичните фактори на техническите средства и личния състав на ВМФ”. С началото на 70-те години Институтът е започнал да се занимава с автоматизацията на технологията за хидрометеорологично осигуряване. Към настоящия момент са изпълнени редица работи, позволяващи, от една страна, автоматизирането на процеса за постъпване на хидрометеорологична информация в АСУ, а от друга, – решаването на методическите и техническите въпроси по автоматизацията на приемането и обработката на данните в хидрометеорологичните части на флота. Едновременно с това систематично са били усъвършенствани методите за прогноза на хидрометеорологичната обстановка, способите за сбора на океанографски данни и тяхното обобщение за описание на климата в океана и моретата. В резултат на това са били пуснати няколко хидрометеорологични пособия за флота.

В началото на 70-те години е възникнала необходимостта за провеждането на изследване за пространствено времевата изменчивост на геофизичните полета с използването на експедиционни кораби и буйкови станции. Разработените за решаване на тази задача методи са били реализирани в хода на експлоатационни изследвания на Световния океан, изпълнявани от научно изследователските кораби на ВМФ, Академията на науките и Държавния комитет по хидрометеорологично осигуряване.

Към края на 80-те и началото на 90-те години се е появила голяма необходимост от използването на изкуствени спътници на Земята за ХМО и изучаването на океаните, която е предизвикала обосновката за състава на техническите средства за ХМО. Методологията за такъв подход успешно се усъвършенства и в настоящия момент.

Една от важните страни на дейността на хидрометеорологичните подразделения на Института е била разработената съвместно с промишлеността океанографска изследователска апаратура, установявана на дълбоководни апарати, подводни и надводни буйове. За последните десетилетия те се сдобили с значителни достижения в решаването на такива въпроси като:

– разработка на методология и методи за оценка на ефективността на хидрометеорологично осигуряване на ВМФ;

– изучаване влиянието на хидрометеорологичните фактори на техническите средства за навигация;

– усъвършенстване на технологиите за получаване на хидрометеорологична информация и автоматизация.

През 1991 – 1993 г. във връзка с политическите и икономическите явления в страната Институтът е разширил сферата на дейност към чисто гражданско приложение на методите и средствата за навигация, хидрография и хидрометеорология.

Едно от тези направления е била работата, насочена към създаването на единно радио навигационно поле (ЕРНП) в интерес не само на Министерството на отбраната, но и към гражданските министерства и ведомства, включително и всички видове транспорт. В рамките на тази работа Института в качеството си на главна научна организация е подготвил проект на Федерален Руски радио навигационен план до 2000 г.

През 1992 г. от Института е организирана и проведена първата Всерусийска конференция по проблемите на морската и въздушна навигация, на която са приели участие представители на министерства, ведомства и научни организации в Руската федерация.

Научните изследвания, проведени в Института съвместно с други научни учреждения, са позволили да се обоснове създаването на единна средно орбитална спътникова навигационна система за употреба с различно предназначение. С усилията на нашата отечествена промишленост била създадена такава система, наречена ГЛОНАСС и веднага е била сдадена за експлоатация през 1993 г. Научните изследвания са я съпровождали на всички етапи от създаването й и продължават след сдаването на системата за експлоатация.

Внедряването на тази система позволява на всички движещи се обекти, където и те да се намират – на сушата, в морето или въздуха – непрекъснато автоматично с висока точност (60 м и по-точно) и надеждност да получават своето място в единна координатно времева система. Обединяването на тази система с американската система НАВСТАР ще позволи още по надеждно решаването на всички проблеми, свързани с навигацията на подвижните обекти.

Официалното признание на статута на Института като главна научно изследователска организация, отговаряща за обосновките и разработките на техническата политика в областта на навигацията, хидрографията, морската картография, океанографското осигуряване на отбраната и икономиката на страната, е намерило отражение в специално постановление на Правителството на РФ от 19.06.94 г. № 711 „За усъвършенстване на научните изследване в областта на навигацията, хидрографията и океанографското осигуряване”. Вследствие повишението на статуса на Института до общо държавен е бил осъществен преход от публикуването на вътрешно ведомствени институтски трудове към издаването на периодично научно техническо списание (журнал) „Навигация и хидрография”, което е имало за цел привеждането в съответствие с новото положение за Гос. НИНГИ, чийто ранг на печатен орган го е преобразувал в общо русийска трибуна по въпросите на навигацията и хидрографията. В определена степен е способствала за това и организирането от Института през ноември 1995 г. Втора Руска научно техническа конференция „Съвременното състояние, проблеми на навигацията и океанографията”.

В заключение може да се отбележи, създаването на перспективни технически средства за навигация, хидрография и хидрометеорология е станало възможно само на основата на фундаменталните изследвания в областта на жироскопната, лазерната и изчислителната техника. Такива изследвания са се провеждали, както в академичните, така и в приложните институти и които са позволили да бъдат извършени редица революционни придвижвания напред в развитието на навигацията и хидрографията.

В резултат на Института, съвместно с промишлеността се отдала възможност да обоснове и реши редица крупни научно технически проблеми. Към тях се отнасят:

– създаването на корабни навигационни инерционни системи и построяването на тяхна основа навигационни комплекси;

– разработка и създаване на спътникова навигационна система, което е позволило построяването на концепция за единно радио навигационно поле и преминаването към нейната реализация;

– разработка и създаване на абсолютни доплерови хидроакустични лагове;

– начало на планомерна снимка на геофизичните полета на Земята, което е станало възможно в резултат на разработката на прецизна снимачна апаратура, а също така на глобални високо точни средства за определяне на мястото;

– разработка и внедряване на технически средства и методи, позволяващи представянето, съхраняването и обработката на картографската информация в цифров вид.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар