Колкото повече е науката, толкова са по-умни ръцете.“

Технологичните иновации се разглеждат в качеството на основа за съвременната техническа политика в областта на навигационно хидрографското осигуряване на морските дейности. Важно място в процеса на достигане на стратегическите приоритети и решения на задачите на националната морска политика заема навигационното и хидрографско осигуряване (НХО) на морските дейности.

Обобщено положенията от основните документи, определящи основите на политиката на държавата в областта на военно морските дейности, съставящи правната основа на навигационното и хидрографското осигуряване на морските дейности показват че:

– НХО на морските дейности се отнася към сферата на дейност на министерството на отбраната и е възложено на ВМФ в качеството на една от неговите основни задачи;

– НХО на морските дейности играе водеща роля в осигуряване на безопасността на мореплаването като съставна част от комплекса от мерки за безопасност на морските дейности, свързани с особеностите на водната стихия;

– НХО на морските дейности е насочено към осигуряването на националната безопасност на страната, и на първо място, нейната мобилизационна и ресурсна съставляваща, за охрана на държавната граница и разграничаване на морските пространства.

Указаните положения определят навигационното и хидрографското осигуряване на морските дейности по своето съдържание като дейност по изучаване, усвояване и използване на Световния океан в интересите на създаването на благоприятна навигационна и хидрографска обстановка за действието на субектите на националната морска политика, довеждане до ползвателите на навигационно хидрографска информация за нейното отчитане при вземане на решения, планиране и водене на морските дейности.

С отчитане на съвременната оценка за състоянието на НХО на морските дейности държавата диктува необходимостта от осъществяване на съгласуван комплекс от мероприятия по усъвършенстване на тази система.

При това, усъвършенстването на системата за НХО трябва да бъде насочено към:

– достигане на изискваното ниво на безопасност на мореплаването във вътрешните морски води, в териториалното море, изключителната икономическа зона и на континенталния шелф на страната, а също така в зададени океански райони и морски зони в съответствие с положенията на международните конвенции и съглашения в тази сфера, и положенията на нормативните правни актове на страната;

– осигуряване в навигационно и хидрографско отношение на разчетната ефективност на използването на военния потенциал на страната при решаване на целевите задачи по националната безопасност в мирно и във военно време.

В качеството на научен инструмент, осигуряващ усъвършенстването на системата за НХО, се оформя техническата политика в областта на НХО на отбраната и икономиката на страната.

Техническата политика се основава на научно техническото прогнозиране на пътя за развитие на силите и средствата за определен (зададен) период от време. Техническата политика в областта на НХО на отбраната и икономиката на страната като цяло следва да се разглежда като предметна област, в сферата на разпространението, която обхваща изследванията и реализацията на резултатите от решенията на теоретическите, методологическите и практическите проблеми по изучаването и използването на Световния океан, създаването на сили и средства на системата на НХО, методите за тяхното използване в интересите за повишаване на ефективността на дейностите на флота, общото мореплаване, спасяването на човешкия живот на море.

Методологията за обосноваване на техническата политика в областта на НХО се определя от единни методологически положения и принципи на програмно целево планиране на развитието на морските средства за навигация и океанография (МСН и О), в съответствие с които се предлага съвместно, съгласувано по критерии, методи и срокове за провеждане на работите по обосноваването на перспективите за тяхното развитие. Определящо място в указаните работи трябва да заемат изследванията на възможностите по създаването на перспективни МСН и О на основата на използването на нови физически явления, ефекти и принципи, доколкото резултатите от тези работи съставят основата на базисните или подобряват технологическите иновации в разглежданата област.

Това положение произтича от Закона „За наука и държавна научно техническа политика”, където се отчита, че провеждането на изследвания на проблемите по изучаването и използването на Световния океан, създаването на сили и средства за системата за НХО на отбраната и икономическата дейност на море, методите за тяхното използване трябва да бъде на основата на достиженията на науката, фундаменталните и приложни изследвания и разработки. По такъв начин, търсенето на път за използване на нови физически явления, ефекти и принципи, пригодни за създаване на средства за навигация и хидрография и при разработката на методи за тяхното използване се явяват определящи в техническата политика в областта на НХО.

Ефективността на такъв подход се потвърждава от историята на развитието на навигационното приборостроене, което е неразривно свързано с откритията и достиженията в науката и техниката. Започвайки от средата на миналия век за сравнително не голям исторически период са били открити и изследвани голямо количество нови физически явления, ефекти и принципи, което е осигурило създаването на редица принципиално нови средства за навигация (инерциални навигационни системи, хидроакустични измерители на абсолютната скорост, спътникови навигационни системи и други), значително повишаващи ефективността на използването на корабите и плавателните средства.

През последното десетилетие за решаването на важни държавни задачи по осигуряването на военното строителство, изучаването на Световния океан учените и специалистите от учрежденията на ВМФ и предприятията от промишлеността са проведени теоретически изследвания, фундаментални работи в областта на жироскопите, хидроакустиката, оптиката, изчислителната техника, спътниковата навигация и други области, резултати от което се явяват:

– разработка и внедряване на нови технически средства за навигация на корабите и инерциални комплекси за подводните лодки;

– създаване на карти в квази географска координатна система, разработка на методически препоръки и ръководства за плаване във високите ширини;

– обосноваване на перспективни пътища по създаването на спътникова навигация, разработка на съответната приемна апаратура;

– снимка на геофизическите полета на отделни райони от Световния океан;

– разработка на методи за сбор, систематизация и автоматизирана обработка на материалите от хидрометеорологичните изследвания и други.

Указаните достижения са определили историческия принос на учените и специалистите – щурманите и хидрографите – в решаването на задачите от националната морска политика и са позволили осигуряването на:

– създаването на ракетно ядрен флот;

– разставяне и ефективно използване на силите на флота в отдалечени райони на Световния океан;

– създаване на системи за навигационно и хидрографско осигуряване на безопасността на общото мореплаване;

– провеждане на уникални крупно мащабни работи по уточняване и юридическото закрепване на границите, външните граници на континенталния шелф;

– създаване на системи за информационно осигуряване на органите на държавата и военното управление с данни за обстановката в Световния океан;

– реализация на редица крупни международни икономически проекти с приоритетно участие на държавата в областта на усвояването на минералните и суровинни ресурси на континенталния шелф.

В основата на създаването на автоматизираните инерциални навигационни комплекси, измерители на скоростта и дълбочините, гравиметрични и магнитно метрични прибори, нови типове карти (екранни, фото карти, съставени по материали от аерокосмически снимки и други), включително карти на райони във високите ширини и т.н., били са положени нови за това време физически ефекти, явления и принципи.

През последните години са открити редица нови физически явления и ефекти, представляващи интерес и за усъвършенстването на съществуващите и за създаването на принципно нови средства за навигация и хидрография.

Както показват обобщените резултати от изследванията в дадена област, не във всички направления е възможно да се използват тези явления и ефекти към настоящия момент и да бъдат реализирани в техника и системи за навигация и хидрография. Към настоящо време по отделни открития на физически явления и ефекти има само потвърждения за принципиална възможност за тяхното използване и за създаване на нови или модернизиране на съществуващите технически средства, което е свързано с обективното състояние на съвременното ниво на изследванията.

Изключително широкия диапазон на разделите на науката и техниката, на които могат да се базират средствата за навигация и хидрография, създава определени трудности както при търсенето и избора на нови научни направления, представляващи за разглеждания проблем най-голям интерес, така и за тяхното изучаване, анализ и обобщения.

Осен това, редица нови направления в науката и техниката, използвани в интерес на създаването на технически средства толкова бързо се развиват, че е трудно да бъдат отнесени към „нови”. Поради това, при оценка на възможностите по използване на най-перспективните от тях се налага да се разглеждат достатъчно голям спектър достижения на фундаментални и приложни изследвания и откриването на тези от тях, които могат да представляват интерес, но още не са намерени приложение в такива области. Към настоящия момент в областта на НХО са открити значителен брой такива явления и ефекти, на основата на които вече е предложено създаването на над 40 нови средства за навигация и хидрография, които са защитени с авторски свидетелства и патенти на изобретателя.

По такъв начин, технологичното развитие – това е приоритетно обществена и държавна задача, следователно, за нейната реализация в областта на НХО техническата политика трябва да се основава на технологичните иновации.