„Единението, прави силата.“

Има ли шанс християнска Европа?

И все пак, загубена ли е войната, можем ли да угасим този огън, в който ни поставиха нашите управници, както национални, така и европейски.
Отговорът на този въпрос всеки от нас може да види, ако се огледа внимателно ще забележи, че и в тази сложна обстановка на манипулации, настъпление на исляма, страх от джихадиски атентати има млади хора, които продължават християнския род. Именно тези млади хора все по-ясно виждат и разбират истина за лъжливите управници и измамните медии, което дава надежда за победа над страха.
От отчаянието, от страха на хората, от пълното военизиране и следене на обществения живот от военни и полицаи, предупрежденията за възможен терористичен акт, изплува надеждата. Надеждата, която живее заедно с любовта, с радостта от живота. Оказва се, че в нашият християнски свят има много по-силни неща, които ни разграничават от исляма. Ислямът е като блато, а блатото е по-голяма дупка, пълна със застояла вода. Вода, която никога не се помръдва, никога не тече, никога не се пречиства, никога не е чиста, никога не тече към морето и никога не стига до него. Блатната вода лесно замърсява околността, дори е опасна за животните, ако те пият от нея. Тази вода е отровна, тя убива. Блатото не обича живота. Обича смъртта, както я обичат и майките на терористите – самоубийци. Те празнуват смъртта на синовете си и щастливо викат Аллах е велик.
Историческите събития от хилядолетия показват, че християнския и мюсюлманския свят са несъвместими, както са несъвместими чистия извор и блатото. Християнството е извор, нашата православна вяра е река с жива вода. Тази вода тече и съживява, тя пречиства и се възражда. Тази жива вода обича и се радва на живота. Понякога със своята жизненост разрушава преградите, но тя обича живота с доброто и злото в него. Точно затова нашите майки плачат, когато децата им умират. Затова ние търсим живота навсякъде, дори в Космоса. Ако не намерим живот, ние го създаваме.
Не, ние не можем да загубим, защото по пътя на живота ни води православната вяра, надежда и любов. И казано накратко, това е най-важното.
Тази надежда не идва само от православна Русия, тя живее и във всички православни страни. Днешният пожар не може да се угаси с армии. Войната, която ислямът обяви на християнството с помощта на управниците от ЕС не се води с оръжия, защото това е война на културите. Война, която поразява не тялото, а душата. Война, която поразява нашия начин на живот, нашето разбиране за живота, нашия начин на мислене, действие, обичаи и традиции. И не на последно място нашата свобода.
Не трябва да се заблуждаваме от техните агресия и атентати. Това е само стратегия. Тези любовници на смъртта не ни избиват само заради удоволствието от убиването. Те ни избиват, за да прекършат духа ни, да ни сплашат, да ни обезкуражат и изнудват. Тяхната цел е да убият душите ни, идеите ни, нашите мечти и постижения. Тяхната цел не е САЩ, а Европа. Европа притежава християнска култура и физиономия, християнско културно минало и идентичност. Затова пожарът трябва да бъде угасен преди всичко от християните в Европа. Но какво е днес Европа, тя вече е Еврабия. Християнска Европа днес приветства и обича врага си, дори му дава право да гласува. Тя се продава на врага като блудница и е загубила разума си.
Упадъкът на интелигентността е упадък на разума. Всичко, което днес се случва в Еврабия, е упадък на разума. Упадъкът е морален, но и интелектуален грях. Нашият отказ да признаем, че ислямът е блато, в което се давим, е противоположен на разума. Предаването на нашата земя, нашите домове и деца, нашето достойнство и същност, е противоположно на разума. Нашето примирение, нашето предателство – поради страх или леност, или пък от глупост е противоположно на разума.
Въпросът е разумна ли е християнска Европа? Вероятно пътя за спасението на Европа минава през събуждането й от зимния сън в който са я приспали. Европа трябва да събуди страстта си, защото за да живееш трябва да имаш страст. Да откажеш, да се предадеш, да откажеш да се покориш и подчиниш, значи, че живееш със страст. Европа се предаде и това е самоубийство. Стигнахме до там, че днес за нас е по-важно да оцелеем, отколкото да живеем. Оцеляването има нужда от страст, но повече се нуждаем от разум. Ето защо трябва да си възвърнем страстта. Ние трябва да си върнем разума, за да спасим себе си и вярата си.
И така нека да се запитаме, защо всички най-малодушно мълчат за случващото се, за двойните стандарти на ЕС. Може ли например някой да каже в колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа?
И нашата, българска действителност, ситуацията съвсем не е по-различна. Ислямизирането на Европа не пропусна и България, та нали сме членове на ЕС, каквото при тях, такова и при нас. Само дето България значително изпреварва останалите европейски държави и повече от 20 години си има етническа, религиозна, ислямска партия в парламента. От тази гледна точка държавите от ЕС сериозно изостават в това отношение. Нещо повече, не ни стига една ислямска партия, ами през 2010 г. беше направен опит да бъде учредена още една такава, с звучното име „Отоман”. Провокацията се състоеше в това, че учредяването трябваше да се случи на Разпети петък, с толкова члена, колкото години България е била под турското робство. Спете спокойно уважаеми българи, това вече се случи, имаме си и втора ислямска, турска партия, наречена „ДОСТ“, която беше регистрирана от български съд. На къде ни водят „българските“ управници? Помнете, че истината е в избора.
Може да се твърди със сигурност, че подобни провокации има почти всеки ден и за съжаление ние ги подминаваме с безразличие и “толерантност”. За мюсюлманските стратегии това е голям успех, днес българите сме малцинство, защото когато става въпрос за права и свободи, у нас се зачитат най-вече правата на турци и цигани, а ние българите се чудим как да се спасим от геноцида на управниците си.
Е, както се вижда по нищо не се отличаваме от общия сюжет на случващото се в ЕС, та нали затова сме там. Разбира се тази констатация щеше да е съвсем вярна, ако не бяхме на последно място по доходи и стандарт на живота.
Въпросът е защо всичко това стана възможно? Ами защото се снижи прага на интелигентност на хората, защото станахме единствено консуматори и пасивни граждани, без позиция, без мнение, без никаква инициатива, никакво национално самосъзнание, робска психика и страх, което ни прави играчка в ръцете на власт имащите. Същите тези, получили властта си с купените гласове и чрез фалшифициране на изборни протоколи, управляващи ни не за благото на народа, а за своите интереси. За ситуацията в България съвсем на място е народната поговорка, че каквото не се купува с пари, се купува с много пари, било то и души.
За съжаление това е България, управлявана от продажници и предатели. Изходът от това блато може да бъде само един, а именно, запомнете, вашият избор, истината за сегашното управление е, че ги избираме. Изберете българско управление, с български управляващи, които да са избрали да следват българския интерес. Истината е в избора.