// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Източните славяни в руските летописи.

„Да живееш, значи да се сражаваш.“

През същия този период от руските летописи научаваме за началото на второто руско движение в Долно дунавските земи, което влиза в тесен контакт с българското население и променя значително етническата карта на този район.

В древната руска летопис „Повесть временных лет” на няколко места се споменава за племената на уличите и тиверците, които първоначално обитавали басейна на река Днепър, а впоследствие се преселили на запад към Днестър. За първи път те се споменават в не датираната част на летописа и по-конкретно във второто географско описание на източно славянските етнически групи: „Дулѣби живяху по Бугу, гдѣ ныне велыняне, а улучи и тиверьци сѣдяху бо до Днѣстру, присѣдяху къ Дунаеви. Бѣ множьство ихъ; сѣдяху бо по Днѣстру оли до моря, и суть гради их и до сего дне, да то ся зваху от грек Великая Скуфь” (Велика Скития)”.

Второто споменаване се отнася към събитията от 885 г. при управлението на киевския княз Олег: „И бѣ обладая Олегъ поляны, и древляны, и сѣверяны, и радимичи, а съ уличи и тѣверци имеяше рать”.

За трети път — тиверците в състава на Олеговата войска в похода срещу Цариград през 907 г.: „Иде Олегъ на греки. . . поя же множество варяг, и словенъ, … и хорваты, и дулѣбы, и тиверци, яже суть толковины: си вси звахуться от грек Великая Скуфь”.

За последен път — тиверците като участници във втория поход на княз Игор срещу Цариград през 944 г.

Тези кратки сведения хвърлят твърде слаба светлина върху историята и съдбата на двете племенни групи, поради което и до днес те си остават една от загадките на древната руска история.

Първият най-важен и не напълно изяснен въпрос е за етническия характер на двете племенни групи: славяни ли са тиверците и уличите, или са от някаква друга народност? В първото етнографско описание на народите на Киевска Русия летописецът ясно разграничава славянските племена от не славянските народи („се бо токмо словѣнескъ языкъ в Руси. . . А се суть инии языци, иже дань дають Руси”). Тук тиверците и уличите не се споменават нито в едната, нито в другата група. Но от самия текст се вижда, че тази географска картина се отнася за времето на Киевска Русия или по-точно за ХI и началото на XII век, когато е бил съставен летописът, тоест когато тиверците и уличите са били вече слезли от историческата сцена или са се слели с останалата източнославянска народност.

Във второто етнографско описание, където за пръв път се споменава за тиверците и уличите, последните са дадени заедно с останалите източно славянски племена — поляни, древляни, радимичи, вятичи и т. п., без да се говори за не славянските народи, подчинени на властта на киевските князе. Самите тиверци и уличи са споменати заедно с дулебите, живеещи по река Буг, като всички заедно били наричани от гърците „Велика Скития”. Следователно текстът на летописа ни навежда на мисълта, че тиверците и уличите са също славяни и по-точно източни славяни. Това е най-правдоподобният отговор на въпроса и това становище е възприето от повечето изследователи и преди всичко от съветските.

Единственото обстоятелство, което поражда известна неяснота, е названието на тиверците. Обикновено се приема, че тяхното название идва от античното име на река Днестър — Тирас. Но това хвърля известна сянка на съмнение върху славянския характер на тиверците, доколкото всички славянски племена носят славянски имена. Ако племенното название на тиверците произхожда от античната Тирас, то това говори, че по своя произход те са тясно свързани с Долно дунавските земи и населението на този район.

Но както знаем част от източните славяни известно време са обитавали този район през антския период, а названието анти не може да бъде обяснено или свързано със славянския език. Следователно в лицето на тиверците и в тяхната историческа съдба намираме големи аналогии с антите, като между едните и другите може да се постави известна генетическа връзка. Освен това тиверците се споменават винаги заедно с уличите. А каквото и тълкувание да се даде на названието уличи, неговият славянски характер не буди никакво съмнение. От друга страна, в Новгородския летопис се споменава за главния град на уличите Пересѣченъ, също безспорно славянско название, при това с типичното източно славянско пълногласие. Следователно поради тяхната обща съдба много трудно е да се предположи, че уличите и тиверците са от различна народност. Трябва да се приеме убеждението на руския летописец, както това личи от самия текст, че двете племена са от източно славянската племенна група.

Друг важен въпрос е, каква територия са заемали тиверците и уличите? Видяхме, че според „Повесть временных лет” (Лаврентиевския препис) „улучи и тиверьци сѣдяху бо по Днѣстру, присѣдяху къ Дунаеви. Бѣ множьство ихъ; сѣдяху бо по Днѣстру оли до моря, и суть гради их и до сего дне”. Но същият този текст в Ипатиевската летопис се чете по друг начин: „Уличи и Тиверци сѣдяху по Бугу, и по Днѣпру, и присѣдяху къ Дунаеви, и бъ множ[ьс]тво ихъ. Сѣдяху бо по Бугу и по Днепру, оли до моря”.

Според М. Тихомиров Ипатиевият летопис допълвал Лаврентиевия в този пункт. Това би могло да се приеме, ако се допусне, че в случая разночетенията отразяват историческата последователност на събитията. Но както е известно, тук имаме един и същ летопис — „Повесть временных лет”, в два различни преписа (редакции). Следователно строго погледнато тук би трябвало да има не допълнение, а противоречие. Това противоречие може да се обясни с обстоятелството, че по времето на първите руски летописци (XI — началото на XII век) тиверците и улиците са били вече слезли от историческата сцена и споменът за тях е бил твърде избледнял.

Наред с това е известно, че те невинаги са живеели на едно и също място. Това са най-южните източнославянски племена, живеещи на границата между степната и полустепна зони, и върху тях често се отразявало бурното движение на номадските народи от Причерноморието. По-специално за уличите в Новгородския летопис имаме изрично сведение, че по времето на киевския княз Игор (912—945 г.) те били принудени ца променят своето местожителство:

„Игорь же сѣдяше в Киевъ княжа, и воюя на Древяны и на Угличѣ. И бѣ у него воевода, именемъ Свѣнделдъ [Свенелд]; и примучи Углъчѣ, възложи на ня дань, и вдасть Свѣньделду. И не вдадяшется един град, именемъ Пересѣченъ; и сѣде около его три лѣта, и едва взя. И бѣша сѣдяще Углицѣ по Днѣпру вънизъ, и посемъ приидоша межи Бъгь и Днѣстръ, и сѣдоша тамо.”

От това място на Новгородския летопис се вижда, че по времето на княз Игор уличите са живеели надолу по Днепър, тоест южно от Киев и поляните, където се е намирал техният град Пересечен. Но желаейки да запазят независимостта си по отношение на киевския княз, те се изтеглили на запад между Южен Буг и Днестър.

Що се отнася до тиверците от приведените места, и по-специално от Ипатиевия летопис, може да се направи изводът, че първоначално те са живеели също по Днепър, западно от уличите, и са се изтеглили на река Днестър малко преди тях.

Тук естествено възниква въпросът, каква е точно територията, която са заемали тиверците, и кога са се появили западно от Днестър? Поради оскъдните данни, с които разполагаме, различните изследователи са отговаряли различно на тези въпроси. Така например, до откриването на славянобългарската материална култура (така наречената балкано-дунавска култура) на територията на Бесарабия, мнозина учени смятаха, че цялата тази територия била заета от тиверците, като в случая се позоваваха на руския летопис. Но в резултат на последните археологически разкопки това схващане бе в значителна степен коригирано. Други считаха, че тиверците обитавали западно от Днестър още от най-ранно време, едва ли не от антския период. Но общият ход на историческото развитие и българският характер на тази територия също опровергават това схващане. Проблемът за загадъчните тиверци, който все още не може да се смята за окончателно решен, трябва да се разглежда в светлината на конкретната историческа обстановка, в която те се проявяват, като се използват максимално прецизно данните, с които разполагаме.

Както видяхме, първото датирано сведение за тиверците се отнася към 885 г., когато княз Олег воюва с тях и с уличите. Това е три години след установяването на Олег в Киев (882 г.), когато се полага началото на Киевска Русия. От този момент той започнал активна дейност за присъединяване на околните източно славянски племена и подчиняването им под негова власт: през 883 г. налага властта си над древляните, 884 г. — над северяните, 885 г. — над радимичите. През същата година започнал борбата с уличите и тиверците, живеещи по Днепър южно от поляните (киевските славяни): „И бѣ обладая Олегъ поляны, и деревляны, и сѣверяны, и радимичи, а съ уличи и тѣверци имяше рать”.

Както видяхме, за уличите имаме изричното свидетелство на Новгородския летопис, че по времето на княз Игор (912—945 г.), наследник на Олег, те все още са живеели по Днепър и в годините на неговото князуване се изтеглили на запад между Южен Буг и Днестър. Следователно в своето движение на запад те са преминали през бившите територии на тиверците.

От съпоставянето на всички тези факти става ясно, че до края на IX век (или поне до 885 г.) тиверците са живеели по Долен Днепър, западно от уличите и южно от поляните. В края на IX или началото на X век под засиления военен натиск на все повече укрепващата се Киевска държава, те се преселват на запад в басейна на река Днестър, като заемат част от Бесарабия. Този нов момент в етническата история на Бесарабия намира потвърждение и в последните археологически открития, според които най-ранните източно славянски паметници се отнасят към края на IX и X век.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар