„Последната миля е най-дълга.“

Използване на електронните карти в морските интегрирани геоинформационни системи.

Към настоящия момент е станала разбираема необходимостта от широкото внедряване на цифровите морски карти във всички органи на управление на ВМС, Но специалното програмно осигуряване за използването на тези карти и цифровите бази от навигационно хидрографска информация при решаване на задачите в управлението на силите отсъства. Към основните направления на развитието на морските интегрирани ГИС се отнасят:

• формализация на изходната картографска информация;

• създаването на цифрови модели на картографирани обекти;

• разработка на методи за преобразуване и представяне на цифрова картографска информация.

Към края на 80-те години един от продуктите от дейността на националните хидрографски служби (ХС) са били хартиените морски карти. Развитието на информационните технологии е довело до появяването на цифровите морски карти, които сега широко се използват в системите за изобразяване на електронните карти и в различните ГИС. Счита се, че електронните карти се явяват спомагателен продукт при внедряването на ГИС, а към основен, в епохата на бурното развитие на информационните технологии, следва да се отнесе цифровата картографска информация във вид на съвкупност от разнообразни елементи от съдържанието на картите (бази данни от навигационно хидрографска информация). Доколкото в средите на специалистите хидрографи още не се е установила точна система от понятия в областта на електронната картография и геоинформационните технологии се предлага вариант от тълкования на някои от тях.

Основно понятие за електронна картография се явява информацията. Под това понятие ще разбираме съвкупността от сведения (данни), носещи определен смисъл и предоставяйки на ползвателя последваща обработка.

Изходна картографска информация (ИКИ) – това са подлежащи на изобразяване на карта сведения за количествените и качествените характеристики на пространствено разпределени обекти и тяхната взаимна свързаност. Традиционно за изобразяване на такава информация се използват системи от картографски условни знаци и специални математически методи.

Традиционни карти (ТрК) – това е модел на земната повърхност, построен в зададена проекция, мащаб, система от координати и височини с използването на определена система от картографски условни знаци.

Цифров модел на повърхността (ЦМП) – това е представяне в цифрова форма на количествените и качествени характеристики за пространственото разпределение на обектите и тяхната взаимна свързаност в определена система от координати без привързване към системата от картографски условни знаци. На основата на цифровите модели на повърхността се създава картографска база от данни в ГИС и цифрови карти.

Цифровата морска карта (ЦМК) – това е цифров модел на морската повърхност, записана на машинен носител в установени структури и кодове, в приета проекция, разграфка, система от координати и височини, по точност и съдържание, съответстващи на морска карта в определен мащаб.

Електронна карта от произволен тип (ЕК-Пр) – това е въведена на електронен дисплей пространствена и съдържателна информация за картографирани обекти в зададен обем, проекция, система от координати и височини, а също и система от картографски условни знаци.

Схемата на взаимодействие по различни направления за развитие на морската електронна картография е представена на рисунка. От което следва, че най-краткия път за получаване на електрона карта, съответстваща на исканията на ползвателя (ЕК-Пр), се явява: изходна картографска информация – цифров модел на повърхността – електронна карта от произволен тип (на рисунката е показано със стрелки с тройна линия). А такъв път не е нищо друго, освен като използването на геоинформационна технология.

В органите на управление на ВМС се използват произведени електронни карти и се осъществява по следните три направления.

1. В хода на създаване на автоматизирани работни места с различно назначение програмистите работят с помощта на разпространени графични редактори „карта – рисунка”, а след това на такава подложка решават специалните задачи. Очевиден недостатък на такъв подход е почти пълното отсъствие на математическата картография като такава, използването на подобни „карти” е в единични екземпляри и т.н.

2. Редица комерсиални и държавни организации създават така наречените „електронни еквиваленти на хартиените карти” за системи за изобразяване на електронните карти и информации. От проблемите в даденото направление се отбелязва, преди всичко, следното: решаването на тесен кръг от специални задачи, основно по осигуряването на безопасността на корабоводенето; практически на пълна зависимост на ползвателя от разработчиците на програмното осигуряване и, като следствие, – отсъствието на концепция за създаване на единно програмно средство за работа с електронна карта в органите за управление на ВМС.

3. Най-настоятелни са ползвателите към възможностите за свободен достъп към цифровите морски карти – техните бази от данни – с цел използване на последните по свое усмотрение с помощта на собствени програмни средства. В това направление при очевидна изгода за отделни ползватели възниква въпросът по защита на интелектуалната собственост, затваряне на информацията, разработката на единни стандарти за обмяна на данни и други.

Анализът на горе посочените направления позволяват да се направи извода за необходимостта от обобщаването на целия положителен опит с максимално изключване на недостатъците.

Очевидно е, че без картографски бази от данни няма и ГИС. Поради това не случайно, гражданските специалисти по хидрометеорология, картография, корабоводене, хидротехника и др., а също ВМС на водещите морски държави са тръгнали по пътя на създаването на специализирани ГИС, в които значителна роля играе цифровата картография.