„Пасторите броят парите, а не душите.“

Сред най-видните от призованите да изведат църквата от мрака на папството в светлината на една по-чиста вяра е Мартин Лутер. Ревностен, пламенен и посветен, не познаващ страх, освен страха от Бога, и не признаващ нищо друго за основа на религиозна вяра, освен Свещеното писание, Лутер бе човекът на своето време. Чрез него Бог извърши велико дело за реформирането на църквата и просветлението на света.

Лутер видя опасностите от издигането на човешки теории вместо Божието слово. Безстрашно нападаше спекулативното неверие на учените и се противопоставяше на философията и теологията, така дълго влияли на народа. Обявяваше такива науки не само за безполезни, но и за гибелни и се стремеше да отклони умовете на слушателите си от изкривените от философите и теолозите вечни истини, изложени от пророците и апостолите.

Скъпоценна бе вестта, която носеше той на жадните тълпи, стекли се да чуят думите му. Такива учения не бяха стигали до ушите им никога преди това. Радостната новина за любовта на Спасителя, уверението за прощение и мир чрез неговата изкупителна кръв радваше сърцата им и им вдъхваше безсмъртна надежда.

Светлина и мрак не могат да бъдат в хармония. Между истината и заблудата съществува никога нестихващо противоречие. Да се поддържа и защитава едната, означава да се напада и отхвърля другата. Сам нашият Спасител заяви: “Не дойдох да поставя мир, а нож”. Няколко години след началото на Реформацията Лутер каза: “Бог не ме води, Той ме тика напред, увлича ме и ме дърпа напред. Аз не съм господар на себе си. Желая да живея тихо и спокойно, но съм хвърлен посред смутове и революции”. Сега вече навлизаше в началото на борбата.

Римската църква бе направила търговия с Божията благодат. Масите на “сребро менителите” бяха поставени до олтарите й и въздухът ехтеше от виковете на купувачи и продавачи. Под предлог, че се събират средства за изграждане на църквата “Св. Петър”, в Рим публично се продаваха индулгенции за опрощаване на грехове чрез авторитета на папата. С цената на престъпление трябваше да бъде изграден храм за поклонение на Бога – крайъгълният камък, основан на полученото от не честието! Но точно средствата, възприети да увеличат силата и властта на Рим, предизвикаха смъртния удар, нанесен на неговата мощ и величие. Точно те издигнаха най-решителните и действени врагове на папството и доведоха до борбата, раздрусала папския трон и разклатила трикратната корона върху главата на понтифекса.

Богохулния измамник. Чиновникът на име Тецел, назначен да ръководи продажбата на индулгенциите в Германия, бе осъждан за най-долни престъпления срещу обществото и срещу Божия закон; но след като бе избягнал полагащото му се наказание, бе назначен да съдейства за провеждане на користните и безскрупулни проекти на папата. С голяма наглост той повтаряше най-евтини лъжи и разказваше чудновати приказки с цел да измами невежите, лековерните и суеверните. Ако те притежаваха Божието слово, нямаше да се поддадат. Но то им бе отнето, точно за да бъдат държани под контрола на папството, точно за да се увеличават мощта и богатството на неговите амбициозни водачи.

Когато Тецел влизаше в някой град, пред него вървеше пратеник, обявявайки: “Благодатта на Бога и Светия Отец е пред вашите порти”. И народът посрещаше много радушно богохулния измамник, като че сам Бог слизаше от небето. Безсрамната търговия се извършваше в църквата. От амвона Тецел възхваляваше индулгенциите като най-скъп дар от Бога. Заявяваше, че по силата на тези удостоверения за прощение всички грехове, които купувачът желае да извърши след това, ще му бъдат простени и че дори “не е нужно и покаяние”. Нещо повече, той уверяваше слушателите си, че индулгенциите имали силата да спасяват не само живите, но и умрелите; че в момента, когато парите иззвънтят на дъното на неговото ковчеже, душата, за която се плащало, избягва от чистилището и се отправя към небето. Когато магьосникът Симеон предложи да купи от апостолите силата да върши чудеса, Петър му отговори: “Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари”. Но предложението на Тецел се приемаше жадно от хиляди. Злато и сребро течаха в съкровищницата му. Спасение, което би могло да се купи с пари, се придобиваше много по-лесно, от спасение, за което се изискваше покаяние, вяра и прилежни усилия за съпротивяване и побеждаване на греха.

На учението за индулгенциите се противопоставиха решително учени и набожни мъже в римската църква. Имаше много хора, които не вярваха в тези претенции, тъй противни както на разума, така и на откровението. Никой прелат не смееше да издигне глас срещу нечестната търговия; но хората започваха да се тревожат и замислят и мнозина питаха жадно дали Бог чрез някой инструмент няма да очисти църквата Си.

Лутер, макар все още да беше най-праволинеен папски привърженик, остана поразен от богохулната арогантност на търговците на индулгенции. Много хора от собствената му църква си бяха купили удостоверенията за прощение и скоро започнаха да идват при своя пастор, изповядвайки разните си грехове и очаквайки прощение не защото се разкайваха и желаеха да се поправят, а въз основа на индулгенциите. Лутер им отказа опрощение и ги предупреди, че ако не се покаят и не поправят живота си, ще загинат в греховете си. С голямо недоумение те отидоха при Тецел с оплакването, че изповедникът им отказва да признае удостоверенията; а някои се осмелиха да си поискат парите обратно. Калугерът побесня. Той изрече най-ужасни проклятия. Заповяда да се запалят огньове на обществените площади и заяви, че е “получил заповед от папата да изгори всички еретици, осмелили се да се противопоставят на неговите тъй святи индулгенции”.

Сега Лутер смело навлезе в своето дело като борец за истината. Гласът му звучеше от амвона сериозно, с тържествено предупреждение. Излагаше пред народа отвратителния характер на греха и учеше, че е невъзможно човек чрез собствени дела да намали вината или да избегне наказанието си. Нищо друго освен покаяние и вяра в Христос не може да спаси грешника. Неговата благодат не може да бъде купена; тя е свободен дар. Съветваше хората не да купуват индулгенции, а да погледнат с вяра към един разпнат Изкупител. Разказваше им собствената си мъчителна опитност в напразното търсене на спасение чрез смирение и покаяние и уверяваше слушателите си, че е намерил мир и радост само, когато е отклонил поглед от себе си и е повярвал, че единствено в Христос може да намери радост и мир.

Властта да се дарява опрощение на греха и освобождение от наказанието никога не е била поверявана на папата, както и на който и да било друг човек. Цялата тази система бе един фарс – средство да се измъкнат пари, злоупотребявайки със суеверието на народа – сатанинско изобретение за погубване на душите на всички, доверили се на лъжливите претенции на дявола. Евангелието на Христос е най-ценното съкровище на църквата и че разкритата в него Божия благодат е готова да дарява щедро всички, търсещи я с покаяние и вяра.