„В тъмна нощ и малкият огън свети надалеч.“

Височинната геодезична основа на хидрографската снимка на релефа на дъното се явява съществуващата или развърната мрежа от нивелачни постове (НП). Мрежата осигурява фиксирането в района на снимката отчетна повърхност за дълбочините – нула на дълбочините и отчетна повърхност за височините – нула на височините за бреговите средства за навигационно оборудване (СНО), навигационните ориентири, а също за определяне на бреговата линия и височината на препятствията над акваторията (просвет на мостовите, електропреносните линии и други подобни обекти).

Точността на положението на отчетната повърхност, наречена нулата на дълбочините по цялата площ на снимката, трябва да осигурява получаването на изправени дълбочини и положението на бреговата линия, височината на препятствията над акваторията с неопределеност, не превишаващи величината, установена от 5-та редакция на Стандарта S-44 на Международната хидрографска организация (МХО), (виж таблицата по-долу).

За нула на дълбочините се приема:

а) за акватории без приливи или със средна величина на прилива по-малка от 50 см – средното многогодишно ниво;

б) за акватории със средна величина на прилива равна или по-голяма от 50 см – най-ниското теоретично ниво (НТН). За акватории, където се срещат няколко типа приливи, в качеството на нула на дълбочините може да бъде използвано условно прието единно ниво;

в) За Каспийско море – средното ниво за последните 10 години.

Изисквания към точността и подробността на снимката на релефа на дъното, установени от 5-та редакция на Стандарт S-44 на МХО.

Положението на най-ниското теоретично (НТН) и средното ниво на пълните сизигийни води на всеки постоянен ниво мерен пост (НП) по препоръка на МХО се изчислява от измерените височини на прилива не по-малко от за 19 годишен период. НТН се привързва към репер от държавната нивелачна система, от който данните могат да бъдат предадени на допълнителни и временни НП, установени в района на снимката. На приливните участъци от реките в качеството на нула на дълбочините (НД) се приема условния наклонен профил на нивото на повърхностите между НТН и НД на реката. Нулата на дълбочините се определя на горната граница на приливния участък, в място, където величината на приливните колебания на нивото не превишава 50 см.

Височината на НД на морските НП се предава от бреговите НП с неопределеност не по-голяма от 0,2 м (с доверителна вероятност Р=0,95). При това точността на предаване трябва да осигурява получаването на поправените дълбочини за всеки клас на снимката, с неопределеност, не превишаваща указаните значения в таблицата.

При снимка в крайбрежната зона на акваторията за определяне на височината на нивото над НД, с помощта на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), на всеки брегови НП се определя геодезичната височина на НД – височина над общо земния елипсоид. За нула на височините за обекти, имащи навигационно значение (бреговата линия, бреговите СНО, ориентири, препятствия над акваторията) се приема:

– в морета без приливи – средно многогодишно ниво на морето;

– в морета с приливи – средно ниво при пълни сизигийни води.

За нула на височините за бреговите обекти в Русия, нямащи навигационно значение (релеф на сушата), се приема нулата на Кронщадтския футщок в Балтийска система на височините от 1977 г.

При снимка, измерените дълбочини се привеждат към приетата НД с въвеждане на поправка за височина на нивото. Определянето на поправките за измерените дълбочини в диапазона от 0 до 200 м се осъществява по данни от измерванията на височините на нивото на НП, синхронно със снимката. Измерванията на височините на нивото за привеждане на измерените дълбочини към нулата на дълбочините трябва да се изпълняват в течение на времето на цялата снимка.

При наличие на район за снимка с модел на геодезични височини на точките от повърхността на НД, привеждането на измерените дълбочини към НД може да се извърши по пътя на измерванията на геодезичните височини на нивото с корабните приемници от глобалната навигационна спътникова система (ГНСС).

Продължаващите аварии с кораби в морето (около 3500 в година), увеличаването на размерите и газенето на корабите, оставят актуален проблема за повишаване на достоверността на навигационно хидрографската информация, предоставяна на корабоводителите във вид на цифрови и хартиени навигационни морски карти (НМК), а също във вид на данни за навигационно хидрографските условия в районите. Получаването и постоянното уточнение на данните за навигационно хидрографските условия се достигат по пътя на извършването на снимка на релефа на дъното, със съставянето по данните от снимката на морски навигационни и специални морски хартиени и цифрови карти, а също и цифровите модели на релефа на дъното при различни дейности. При това измерените дълбочини се привеждат към приетата НД, установяването на височинното положение на които е за цялата акватория, подлежаща на заснемане, представлява комплексна научно техническа задача, точността на решението на която на съвременния етап си остава все още недостатъчна за осигуряване на задачата за безопасност на мореплаването. Това е свързано, преди всичко, с недостатъчната точност на съвременните методи за определяне на височинното положение на отчетната повърхност и височината на фактическото ниво на морето над тази повърхност. Поради това един от пътищата за повишаване на точността на данните от снимката е по рационалното определяне и по-точния отчет на положението на отчетната повърхност на дълбочините и височините на моментното ниво над НД.

За това за хидрографа е важно да приведе измерените дълбочини, независимо от стадия на прилива или нивото на водата, към общата отчетна повърхност, наречена НД, вертикалната отметка или отметката за нивото на водата (ОНВ) по термините на Международната хидрографска организация (МХО). ОНВ, към която са отнесени дълбочините на морските навигационни карти, която е още известна като „нула на картата”. Болшинството ОНВ, използвани за представяне на информацията за навигационни цели, са изчислени или са отнесени към определен 19 годишен период, който отчита модулацията на лунните съставляващи на прилива, предизвикани от дългосрочните изменения на орбитата на Луната, вследствие регресията на възлите в нейната орбита. При това е необходимо да се има в предвид, че използването даже на 19 годишните цикли на наблюдение не винаги могат да се определят най-съществените изменения за височината на прилива.

ОНВ се определя като височина на нивото при определена фаза на прилива над средното ниво на морето (СНМ).

МХО е препоръчала за международно използване в качеството на НД най-ниския астрономически прилив (LAT), определян като най-ниско ниво на пред изчисления прилив за 19 годишен период.

На приливните морета в Русия в качеството на ОНВ е прието най-ниското ниво на водата на астрономическия прилив – най-ниската теоретична нула на дълбочините (НТН), изведени от многогодишните наблюдения на НП. На без приливните морета в Русия в качеството на ОНВ е прието средното многогодишно ниво на морето. Положението на средното многогодишно ниво на Балтийско море съвпада с нулата на височините на Балтийската система.

В устията на приливните реки се използват голямо количество местни НД.

ОНВ – местна отчетна плоскост, имаща установено превишение над средното многогодишно ниво на морето (СНМ), приложима само в не голяма област, прилежаща към НП, на който са били направени измерванията на нивото на водата за нейното установяване. За установяване на връзката с геодезичната отчетна повърхност отчета на отметката на нивото на водата (ОНВ) относно нулата на поста по пътя на нивелирането се предава на бреговия репер от височината мрежа с известното превишение на репера над СНМ. ОНВ е напълно различна от геодезичната нула на височините. Фактически е невъзможно да се предаде НД от едно място към друго с геодезично нивелиране, не отчитайки местните приливно отливни условия.

Височинното положение указано по-горе на отчетната повърхност на дълбочините се фиксира от мрежата от постоянни НП на службата по хидрометеорология и мониторинг на обкръжаващата среда, включваща 25 основни пункта за водите от Европейската част и 23 основни пункта за водите от азиатската част на Русия, на които се водят наблюдения за нивото на водата постоянно. Нивото на Каспийско море се определя по четири поста за наблюдение. Освен основните пунктове за наблюдение, в европейската част са определени 138, а в азиатски води – 149 допълнителни пункта, за които са изчислени поправки за височините на пълни и малки води и моментите на тяхното настъпване. Изчисляването на НД и пред изчисляването на височините на прилива над НД по данни на наблюдението на причислените НП се извършва по методика на Държавния океанографски институт.

Сложността на определяне на височинното положение на НД за пределите на действието на бреговите НП затруднява изпълнението на точна снимка на релефа на дъното в отдалечени райони от бреговата зона, което е особено съществено за моретата на Северния Ледовит океан, където изобатата от 200 м може да бъде отдалечена от най-близкия бряг на 900 км. Имайки в предвид голямата неопределеност на положението на отчетната повърхност в общата величина допустимата грешка за приведената дълбочина с тази погрешност има най-голяма величина и съставлява от 0,2 до 0,5 м.