„По-добре свобода, изпълнена с опасности, отколкото спокойно робство.“

В следващите публикации читателят ще се срещне с истинския Апостол на свободата Васил Левски и ще има възможност сам да си направи своите заключения за чистотата и величието на този скромен и високо морален българин. Ще се обърне внимание само на обществено значимите и високо морални оценки на Левски за тогавашната организация на обществените отношения както в поробена България, така и по отношение на европейските страни. Читателят ще се запознае с вижданията на Левски както за организацията на революционната борба, така и за държавното устройство на свободна България.

И така за начало ще използваме, когато войводата Панайот Хитов, който със знанието на Раковски подготвя чета да мине в България и желае да се видят с Левски. През зимата на 1866 г. – преди Панайот да мине през месец април 1867 г. в България, със събраните около него четници е трябвало да се предпазва и да не се застоява на едно място, поради бдителността на румънското правителство. Левски е бил посочен за знаменосец (байрактар) на четата по съгласие между Раковски и Панайот, – първостепенен и главен войвода за всички чети, които е трябвало да минат в българско.

Левски е познат на Раковски още от 1862 г., при бомбардирането на Белград, където се е числял в първата легия. Той пише на Раковски, за да му каже, какво приготвя и какво има още да се готви за предприетото дело. Трябва да се знае, че всичко за което се намеква в писмото с твърдо невидими думи, ще да е било предварително познато на Раковски и поради това писмото е кратко, и все пак ясно. То диша дори с известна свобода и твърдост в скрито иначе откровение, което носи. Чувства се също пламенното тържество на ученика, който получил власт от отец Натанаил да кореспондира с великия свой учител в революцията и да подрежда нови сериозни гласежи. Писмото е подписано от „Дякон Игнатий Левски.

Левски пише до Найден Геров, който е руски консул по онова време в Пловдив като иска да излезе 25 дни преди срока на легията, за да отиде в България и да ускори там приготовленията, и го моли да нареди да го пуснат. Наредено било за общо въстание, но то е работа за хора само като него да го извършат.

В писмо до Панайот Хитов Левски му благодари задето го извадил от болницата, дето би умрял, ако стои още. Иска му една жълтица да се разплати в частната къща, където е лежал. Кани го да се видят и да го пита да започне в България едно намислено от него дело и го моли да одобри намисленото. Ако спечели, печели за цял народ, ако изгуби, губи само себе си.

Левски се опълчва против Тайната комитетска организация, като счита, че всичко трябва да стане явно, за да е силна и да се привлекат в работата богатите българи. В това писмо до в-к „Независимост” Левски пише: „На нас ни се види много чудно, че и у нас, българите, имало партида, която проповядвала, че българите са потомци на Чингис – ханове; но може тя да говори за сръбските училища, където наистина се преподава, че българите са от татарско коляно?! В такъв случай просим прошка. – Но нека оставим и това настрана и да дойдем на точката, където речената дописка говори, че тъй като нашите прадеди изгубили свободата си в бял ден, то и българския народ сега не трябва да се бои, но явно без да го е грижа от никого, да работи в бял ден за достигане на свободата си.

Според тази идея на посочената дописка българския народ трябва явно в бял ден с параходите на Австрийската плавателна компания, да си докара оръжия и друго, което е потребно за един бой. Всичко това явно е бял ден да го извади пред турските скели, да заплати приличното мито на турското правителство; после българите да си поделят оръжието и да излязат от Русенското поле и да направят едно добро военно упражнение с иглените пушке и с витите топове, па тогава да станат да изгонят турците. И тогава България ще стане държава свободна и независима?!!!

Наистина това би било твърде лесно станало, но по-напред речената дописка бъде добра и да свърже всички турци, па не само турците, но и немците, защо в настояще време немците са по-турци и от самите турци.”

В писмо до Любен Каравелов Левски споменава за мнението на Европейското общество за българския народ, който искал правдини, а турското правителство уверявало, че населението е доволно от царя си. „Г-н Редакторе на вестник „Свобода”, обръща се Левски, към Каравелов, питаш ме как вървят работите в България, и на къде сочи? Като ми казваш още, че външните уж свободолюбиви г-да европейци на всяко събрание отхвърляли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и на нас права като на всеки народ! Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на турското правителство. Но не хващали думите им място за това, защото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен?”

В писмо до Данаил Попов Левски го моли да прочете и препрати писмата до Панайот Хитов и Филип Тотю. Д. Попов трябва или да прегърне народното дело, на което те били противни досега, или да скъса с тях. Левски ги е молил и друг път, а те работели по свое знание. В писмото става въпрос и за печата на привременното правителство „Смърт или република”.

„Братовчеде Драгомирчо! Сторете добро и направете така, както ви пиша: прочетете и двете, запечатайте ги, и нека се изпратят на мястото им (едното до Панайот Хитов в Белград, другото до Филип Тотю в Одеса), защото така трябва. С тия последни писма или ще завържем работата ни до тук с тях, или ще следва. Нужно е като на такива хора да им се каже напоследък по-подробно какви са нуждите ни за народа; че и те са били спънка на всичките ни работи, Това ще ни бъде факт пред народа, че ние сме били криви, а тий? Предлагали сме им, молили сме ги, а не са искали, или са работили по свое знание, а не по наше искане.”

Що се отнася до печата по нататък Левски казва следното: „Приели сте да направите печат, нека е голям колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; от устата му смърт или република; наоколо Привременно българско правителство в България. Насърчавам ви че работата ни засега в България е така: да търсим средства да си купим от чисто оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция ще сгромолясаме завинаги и на мястото й да възкръсне България, с пълна свобода.”

Помислено е и за обучението по военно дело, за което Левски казва следното: „Когато бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика и дисциплина.”

По въпроса за военното обучение Левски получава писмо от Филип Тотю, в което го уведомява, че в Одеса се отворило училище, в което се приемали българчета на военно учение, като се споменават и условията за приемане. По този повод Левски пише до частните революционни комитети следното: „Аз вчера приех писмо от Филип Тотю от Одеса, който ми разказва, че там се е отворило правителствено училище и се приемат деца и българчета от 14 до 18 години, които се учат и излизат офицери…. и когато излезе свършен да има пари да си купи дрехи офицерски и после правителството ще му дава заплата месечно по… рубли и ще бъде свободен да отиде където иска и на което място ще е на служба, откакто свърши термина към правителството от пет години.”