„Ангелът помага, а беса подстрекава“.

При четенето на тези публикации трябва обезателно да помните и, четейки, мислено да се връщате към всичко, което беше разгледано в по-предишни публикации, тоест да си припомните за триединството на „материя – информация – мяра“.

Какъв е смисъла на думата „егрегор“? В речника на чуждите думи намираме думата „агрегат“ (фр. agregat):

1. Механично съединение на няколко части в едно цяло.

2. Съединение на няколко машини за работа в комплекс.

А фр.д. „agregat“ произлиза от фр.д. „agreger“ (съответстваща на лат.д. „aggregare“), която означава „съединение“ (единение).

В предишни публикации казахме, че всички процеси във Вселената носят колебателен характер. Звука е колебание, светлината е колебание, магнитното поле е колебание, всякакви излъчвания са колебание, тоест „всяка вещ“ в природата излъчва съответното „вибрационно поле“. Всички тези полета се наричат – общо природни полета. Всяко такова поле има свои особености, по научному – характеристики: характер на колебания („плавни“, „резки“, „зигзагообразни“ и др.), честота на колебания, амплитуда на колебания и т.н.

Полета излъчват и растенията, насекомите, рибите, животните, при което всяко – свое поле. При това някои такива полета се състоят от определена съвкупност от честоти (може да се каже определен „набор честоти“). Това става в тези случаи, когато органите, съставляващи някакъв цялостен организъм, излъчват всеки свои колебания (така у човека черния дроб „излъчва“ едни колебания, бъбреците – други и т.н.). Но в съвкупността на тези „отделни полета“ се образува единно поле на организма като цяло. И характеристиките на всяко „отделно поле“ се изменят (зависят) при изменение характеристиките на всички други „отделни полета“. Цялата съвкупност полета на биосферно-органическия произход е прието да се нарича биополе.

Живият човек също така излъчва определена съвкупност колебания, която образува съответстващото поле колебания – биополето на човека.

В 30-те години на 20 век руските учени съпрузи Симеон и Валентина Кирлиан експериментирали с електромагнитните полета и първи в света за фиксирали светлеенето на органичните и не органичните обекти. Особено интересно тогава било това, че източник на странното (в това време) светлеене бил и човека. Учените успели да фотографират загадъчното явление (рис. 13–1).

Сравнявайки снимките, те забелязали, че в зависимост от психическото и физическото състояние на човека характера на светлеене се изменя. Откритият ефект бил наречен „ефекта на Кирлиан“. Но тогава той не получил развитие и практическо прилагане.

През 1978 година под егидата на Академията на Науките на Русия започнали изследвания на „ефекта на Кирлиан“. Оказало се, че около всеки човек съществува слабо електромагнитно поле. Намиращите се във въздуха електрони, попадайки в това поле, започват да се ускоряват и йонизират молекулите на въздуха. Те, на свой ред, започват да изпускат фотони, основно в дълбоката и виолетовата части на спектъра. В резултат всеки човек е обкръжен от присъща само на него невидима за абсолютното болшинство хора светлинна обвивка – със свое биополе. Има хора със способността да виждат биополето на човека. Тези хора в народа ги наричат „ясновидци“. Но способността да виждат „аурата“ около Човека – това е само една от „свръх способностите“ на такива хора. Някои могат да „виждат“ и вътрешните органи на човека. Практически всеки човек може да овладее способността да вижда „аурата“. За това трябва само малко да се по тренира. За съществуването на „аура“ около човека е известно от древни времена. Доказателство за това се явяват иконите, на които около главите на светците се изобразява светещ нимб – това е „аурата“ им или биополето.

Ние сега няма подробно и до тънкости да разглеждаме всички тези процеси. Имаме сега друга цел. Сега е важно читателя да знае, че съвременната официална наука вече признава съществуването у всеки човек на негово биополе, макар и не докрай да разбира какво е това. Сега се провеждат съответните изследвания. А по-рано официалната материалистическа наука (в това число и медицинската) не се е занимавала с това, защото не е признавала съществуването у човека на биополе.

И така, в наше време достоверно се установи, че всеки човек излъчва определено биополе, присъщо само на него.

Биополето – това е съвкупност от колебания, имащи напълно определени характеристики (честоти, амплитуди, вид и т.н.). Тези характеристики на първо място ще се определят от тази информация, която „носят“ тези колебания, и тази мяра, с която тази информация е размерена. (По-подробно за това надолу).

От позиция на триединството това изглежда така. Човек излъчва енергия. („Чувствате ли, каква енергия извира от този човек?!“ – такава фраза може честичко да се чуе на събранията от някои „езотерично настроени хора“, когато излиза някакъв „авторитет“).

Но ние вече знаем, че „енергия“ – това е само преходна форма на съществуване на материята. („Той толкова енергия загуби за времето на своето излизане на митинга!“ – това сигурно сте го чували).

В разглеждания от нас случай този „преход“ на материята от едно състояние (телесно състояние на човека) в друго състояние (полево) се осъществява по пътя на излъчване на колебания. А ние вече знаем, че всички колебания носят (съдържат) в себе си напълно определена информация, която на свой ред обезателно се оказва разМЕРена, т.оест натоварена с определена мяра. Информация, не натоварена с никаква мяра, не може да съществува по принцип.

В такъв вид, човек не завършва в своята телесна обвивка. „Продължението“ на човека в заобикалящия свят е неговото биополе (рис. 13–3).

И макар колебателните процеси в това биополе да не са така „силни“ и мощни, както, например, в някоя предаваща радиостанция, тези колебания съществуват. Има ги! И тези колебания могат да се разпространяват далече-далече (подобно сигнала на радиостанция). Разбира се, колкото са по-далече от човека – източника на колебания, толкова тези колебания стават по-слаби, те „затихват“. Но, взаимодействайки с други колебания, които съществуват във Вселената, те могат да се „натоварват“ на тях (да ги „яхват“) и за сметка на това се предават на огромни разстояния. В резултат това означава, че тези колебания, излъчвани от човека, присъстват (съществуват) във всички ъгли на необятната Вселена.

Освен това, когато тялото на човека умира, то излъчваните от него равни колебания продължават да съществуват и да се разпространяват. Това е като светлината на угаснала звезда: звездата във Вселената вече отдавна е угаснала, нея я няма, а светлината от нея продължава да се движи в продължение на милиони години.

И този, който се намира на голямо разстояние от излизащия на митинга „авторитет“ с „голяма енергия“, ще се побои и няма да посмее да каже: „Чувствате ли, каква енергия излиза от този човек!“, но това съвсем не означава, че мощните колебания, изходящи от този човек (биополето), не достигат на големи разстояния. Достигат! Просто се изисква много чувствителен „приемник“, за да се уловят тези много слаби колебания на огромно разстояние.

Веднага щом човек признае факта на съществуване на биополето, а и към това има разбиране за триединство, то тогава много известни от историята „загадъчни“ и „чудни“ явления за такъв човек стават понятни.

Всичко горе казано трябва да се спрегне с торсионните полета, които са били открити от нашите физици през 90-те години. Названието „торсионни полета“ произхожда от английската дума „torsion“, която означава „въртене“. Оказва се, че физическия вакум – това не е празно вместилище на цялото мироздание на Вселената, а една от формите на материята.

Във вакума в цялото мироздание протича непрекъснат процес на „раждане“ и „смърт“ на частиците с много кратки срокове на живот. За сметка на този вакум вечната и безкрайна Вселена живее и диша. При това даже от училищните учебници е известно, че всяка елементарна частица притежава спин – (инг). „Спин“ (англ. „spin“ – „въртя“) – характеристиката на въртене на елементарната частица или атомното ядро, е определяща за техните свойства.

„Въртенето“ на всяка елементарна частица образува свое отделно поле, а „въртенето“ на всички такива елементарни частици образува Единното Поле на Вселената. А тъй като всички колебателни процеси, така или иначе, влияят един на друг, то това означава, че всички колебания намират своето отражение в Единното Поле на Вселената, в това число и колебанията на биополето на човека.

В своята работа „Теория на физическия вакум“ нейният автор Г. И. Шипов пише: „Скоростта на торсионните вълни може да се изменя в пределите на скоростта на светлината до безкрайност. Това не се явява нещо неочаквано. Във физиката отдавна се разглеждат теоретичните обекти със свръх светлинни скорости – тахиони. В една от публикациите беше указано голямо число астрофизически обекти, движещи се със скорости по-големи от скоростта на светлината… Високата групова скорост на торсионните вълни сваля проблема за закъсняване на сигналите не само в пределите на нашата Галактика, но и в мащабите на Вселената“.

Това означава, че Единното Поле на Вселената позволява практически мигновено да се предава всякаква информация от една точка на Вселената в друга и обратното. Това поле е като огромен, пре огромен мозък, който пази в себе си всичката информация за всичко и всички, за миналото, за настоящето, за бъдещето.

„Аллах – няма божество освен Него, живия, истинския; не Го овладява ни дрямка, ни сън; на Него принадлежи това, което е в небесата и на земята. Който се изправи пред Него, иначе как с Негово позволение? Той знае това, което е било допреди тях, и това, което ще бъде след тях, а те не постигат нищо от Неговото знание, освен това, което Той пожелае. Трона Му обхваща небесата и земята, и не Му тежи охраната им, наистина, Той е висок, велик!“ (Коран Сура 2 аят 256). Такова „определение на Бога“ (ако може така да се каже) дава Корана. Съпоставете това с Единното Поле на Вселената и описанието на Общо вселенската „матрица – матрьошка“ – многомерна вероятностна матрица на възможните състояния на материята. Отговорът се натрапва сам. Връзката на човека с Единното Поле на Вселената (Световния Разум, Бог) съществува.

Съществува такава връзка и с различните егрегори. А сега да си спомним явлението на резонанса, което ние всички сме „минали“ в училище. Да си спомним какво става, когато честотите съвпадат? Настъпва резонанс, когато една честота усилва друга и обратно. Ето така, ако някакви колебания на биополето на един човек (от цялата съвкупност колебания, излъчвани от човек) съвпадат по характеристики с такива колебания на биополето на друг човек, трети човек, четвърти и т.н., то всички тези колебания влизат в състояние на резонанс, образувайки при това някакво „общо биополе“, състоящо се от цялото множество много сходни помежду си колебания.

Тоест био полевите излъчвания на много хора, съдържащи една и съща еднакво разМЕРена информация, пораждат енергоинформационна система на полевия носител (материята се явява общо биополе). Такава енергоинформационна система се нарича егрегор.

Погледнете рисунките. На едната (рис. 13–5) е изобразено множество хора и условното разпространение на техните биополета, които влизат в резонанс. А на другата (рис. 13–6) е изобразена условна схема на егрегор.

Тя е удобна за това, че позволява да обясним процесите, произходящи в егрегорите, и тяхната връзка с хората. Много читатели, навярно, са чували фразата: „Отвори му се канала!“, „имаме включване“, „Тя го е включила!“ и т.н.

На рисунка (рис. 13–6) този „канал“ е добре виден. И макар в действителност всички хора, изобразени на рисунката, да се намират вътре в „дирижабъла-егрегор“, за простота на изложението и обяснението на процесите, произходящи както между хората и егрегорите, така и между хората чрез егрегора, по-нататък ние ще използваме именно такава нагледна схема.