// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За „тайните“ на еволюцията и появата на човека.

„Всеки човек е равен на самия себе си.“

През последните няколко години излезе цяла серия трудове по история на човечеството, включваща и произхода на самия човек. Автор на тези книги е Юрий Дмитриевич Петухов. Той е известен не толкова с трудовете си по история, но и със своите романи, повести, разкази, поеми и стихотворения. По разглежданата тема нас ни интересува неговата работа по история: „История на Русите. 5–4 хил. пр.н.е.“, „История на Русите. 4–3 хил. пр.н.е.“, „Русите на Древния Изток“, „Свръх еволюция и Висш Разум на Мирозданието. Супер етнос на русите: от мутанти към бого човечество“. Настоятелно препоръчваме на всички читатели да се запознаят с тези трудове. Те ще забележат това, което напълно се потвърждава от разбирането на Глобалния Еволюционен Процес (ГЕП), изложен в КОБ (концепция за обществена безопасност). При което, за разлика от КОБ, където описанието за ГЕП и ГИП е дадено в най-общ вид, в трудовете на Ю.Д. Петухов описанието за ГЕП и най-ранния начален период на ГИП се съпровождат с богат фактологически материал, опиращ се както на скриваните от нас археологически данни, така и на изследвания и сравнителен анализ на езиците по света.

Да се преразказва цялото съдържание на трудовете на Петухов е безсмислено. Следва да се отбележи главното, което в конспектен, тезисен вид може да се структурира така:

1. Ю.Д. Петухов признава съществуването на Бог – Висшия Разум на Мирозданието и привежда убедителни примери за неговите деяния.

2. Бог е осъществявал и осъществява целенасочено управление на процесите на еволюция.

3. Човек е продукт на разумното и осмислено Творение на Бога, осъществено в резултат на целенасочена каскадна мутация.

4. Бога има цел за всеки човек и за човечеството като цяло. Крайната цел на създаденото от Бог човечество се явява да формира първоначално свой помощник, а в последствие бого човечество за съхранение на разума във Вселената. Във Вселената действа програма на Свръх еволюция. Тази програма обезпечава само възпроизводството на Разума. Процеса на само възпроизводство на Разума е безкраен.

5. По мярата на прехода от най-прости организми към човека механизма на свръх еволюционния процес постоянно се е усложнявал. Програмата включвала всички нови и по-нови механизми. Това, което се нравело на безгръбначните и рептилите било вече далеч недостатъчно за млекопитаещите. При което процеса вървял към нарастване (с ускорение). И ако за млекопитаещите и ранните примати преди 60 млн. години програмата на „биологичната еволюция“ била достатъчна, то с появата на примитивните хуманоиди и късни примати тази програма вече била недостатъчна. Затова на стадиите 10–5 млн. години пр.н.е. на ниво рамапитеци и ранни австралопитеци били включени механизми на ново еволюцията. Именно тези механизми станали определящи в линейно – скокообразното „развъртане“ на свръх еволюционната линия на хуманоидите – палеоантропи.

6. Първи в пълна мяра открили началото на ново еволюцията хуманоидите, Хомо еректус (човек право ходещ – ходещ изправен) и Хомо хабилус (човек умел – умелия човек). Свръх еволюционният процес, управляван от Висшия Разум – Бог, ги създал от избрани питеци (човеко подобни маймуни), при това ги създал без всякакви „преходни звена“.

7. Външното въздействие на Висшия Разум – Бог – това, като правило, е излъчване, влияещо на генетичните структури. В резултат на такова външно въздействие редица питеци (австралопитеци, тоест „южни маймуни“ от Африка) родили мутанти – децата на първите Хомо. Те били съвсем малко на брой.

На това място Ю. Д. Петухов отбелязва мнението на американските генетици, които изхождайки от своите практически изследвания твърдят, че на дадения етап (а това е преди 3–3,5 млн. години) човечеството е имало само една майка. Петухов уверено заявява, че от една страна това потвърждава теорията за Свръх еволюция, но от друга страна това е опит да се представи факта на мутация като някакво чудо“ и с него да се затвърди „стихийността“ на еволюцията. Ако потомството само на една самка не само оцеляло, но и населило цялата планета, то това може да се смята само за „чудо“. Но ние вече познаваме естеството на всички подобни „чудеса“. Чудото е било програмирано.

8. Новата популация се намирала под „опеката“ и контрола на Родителя – Висшия Разум – Бога. Затова тя нямала никакъв шанс да не оцелее. Мутантите били „поместени“ в своята ниша, в своята природна „колиба“. Това още не били хора, но вече не били и маймуни. Това са били палеоантропи. За еволюционното им развитие и за всички видове „естествени отбори“ и „борби“ им били отредени около два милиона години. Примерно за този срок най-добрите от тях, достигнали положителни признаци, раждайки в брънката на Свръх еволюцията поредния мутант – Хомо неандерталенсис (неандерталеца).

9. При неандерталеца мозъка бил със 100 грама повече от съвременния човек. Това бил своеобразен аванс и ресурс, като били превъзходно развити отделите на мозъка, отговарящи за абстрактното мислене (по-добре, от колкото у нас). Тоест теоретично неандерталеца можел да мисли значително по-продуктивно от нас, особено в областта на физиката, математиката, икономиката. Неандерталецът станал първия Хомо сапиенс (човек разумен). На неандерталеца по изчисление на палеоархеолозите и антрополозите били отделени за развитие от шестстотин до двеста хиляди години. Неандерталецът излязъл на своя еволюционен предел към 45–40 хилядолетия пр.н.е., тоест след 500–200 хиляди години от своето появяване. След това той се трансформирал от своя висш тип в кроманьонеца без „преходни звена“.

10. Кроманьонец – „ Хомо сапиенс сапиенс“ („човек разум разумен“). В рамките на биоеволюцията и новоеволюцията кроманьонеца придобил развит речеви апарат, който не съществувал у неандерталеца. У кроманьонеца мозъкът станал по-малък, но надарен с нови свойства. Кроманьонецът загубил пигментацията си – тоест рязко се разграничил от животинския свят на планетата със своята кожа и космено покритие.

Това вече бил човек в пълния смисъл на тази дума и в нашето разбиране. Това бил човек, получил одушевено съзнание, в резултат на което бил включен в програмата на менталната еволюция, включвайки се първоначално (преди 50–40 хиляди години) в „духовната еволюция“ (или „еволюцията на духа“).

11. Дарвиновата версия, че „човека е произлязъл от маймуната“ е невярна затова, че човек е произлязъл от цяла генерация пред хора, първо хора и хора, предшестващи го – палеоантропи, архантропи, неандерталци и неандерталоиди. Вярата в дарвиновата теория за еволюцията малко се отличава от вярата в това, че ако на склада на авио завода изведнъж се вдигне ураган, то от летящите във въздуха резервни части и детайли може сам от само себе си да се сглоби „Боинг-747“.

12. Ако за създаването на тиранозавъра или акулата в общия свръх еволюционен процес стигали „химическа еволюция“ и „биоеволюция“, то на стадия на „развъртане“ вече както на предците на човека, така и на самия човек, били задействани още три типа еволюции:

– ноологически (гр. „noos“ – разум), разумен;

– ментален („манталитет“ – световъзприятие, умонастройка. Например: манталитета на руския народ. „Ментален – отнасящ се към ума, към умствената дейност. Например: ментални способности);

– духовен.

Оттук следва, че Свръх еволюцията е съвкупност от химическа, биологична, ноологическа, ментална и духовна еволюция, протичащи с нарастващо ускорение и периодически избухваща мутагенеза.

13. Неандерталецът имал физическо тяло, имал първична менталност, тоест имал неразвито „спящо“ съзнание (както и болшинството днешни земляни), но нямал духовно тяло, в което влизат понятието „душа“ и „дух“. Тоест Хомо неандерталенсис бил още не „одушевен“ човек, а „заготовка“ за човек, на която й предстояло да еволюира до тогава, докато не узрее, за да приеме в себе си духовно тяло.

Духовната еволюция се извършва на ниво полева (енергетична) връзка на духовната същност на човека и божествения Дух чрез канал между разума и душата на индивидуума и Висшия Разум на Мирозданието. Оттук следва, че задължително условие за свръх еволюционното „развъртане“ наричано мутагенеза се явява порционното скачване (прекачване) на духовната същност на Висшия Разум на Мирозданието – Бог в духовната същност на „пробуждане“ на индивидуумите, притежаващи активно разширено съзнание.

14. Висшият Разум на Мирозданието не само е породил и поетапно създава във Вселената свое подобие (свои „деца“), които с времето ще успеят органично да се влеят в Него, но Той създава за себе си физически и духовни тела, в които Той ще може реално да влезе, в които Той ще може да се въплъти в нашия материален свят. Говорейки на съвременен език, хората – това са „скафандри“, които Висшия Разум на Мирозданието е необходимо да надене на себе си, за да дойде в нашата Вселена. Ето смисъла на съществуването на човека и човечеството: да станат въплъщение на Бога, за да може чрез това да има богочовечество и Бог, продължаващи безкрайния процес на Творение.

15. Оттук може да се стигне до първичното разбиране за същността и природата на Всевишния Разум на Мирозданието – Бога. Това е вечна енергетични – полева Свръх личност, съединяваща в себе си съвкупно множество интелектуално – духовни същности и притежаваща безгранични възможности и способности. Тази Свръх – същност владее възможността за въздействие вътре във Вселената на енергетични – полево (съвкупност от колебания) и свръх еволюционно ниво. Но тази Свръх същност е способна да се въплъщава материално (във „видима материя“) само в обвивките на същества, неразделни от тази Вселена и създавани за тази цел от самата Свръх същност. Другите цели на Бога засега на нас не са ни известни.

16. Човек е създаден като материално – духовна носителна част на Висшия Разум на Мирозданието. В това е смисъла, същността и целта на неговото съществуване.

Оттук следва, че на съвременния етап на развитие (в наше време) далеч не всеки човек е достигнал свръх еволюционния максимум на дадения момент и засега най-високата за човека линия на „развъртане“. Но програмата на Свръх еволюцията, реализуема от Бог, вече настоятелно изисква излизане на такъв максимум. (Съпоставете това, уважаеми читатели, с типовете психика, за които ставаше дума в предишни публикации.) В резултат на това в наше време в редовете на човечеството цари жесток и напълно естествен отбор. Ще отбележим само, че именно тази програма не дава и няма да позволи на човечеството да деградира и да „озверее“ напълно. Бог не само програмира човека, оставяйки му при това свобода на волята и избора, но и му дава възможност постепенно сам да усвоява и включва първите пробни прототипи от програмата на своето „развъртане“. Тоест Бог учи човека да бъде „програмист“, което означава че го обучава за бъдещ творец.

17. В официалната наука съществува мнение, че историята на човечеството трябва да започва от периода, който е фиксиран в писмените източници, но не всички учени го подкрепят. Историята започва с появата на човека. Но не просто човека, пред човека, палеоантропа, архантропа и т.н., а именно човека от съвременен тип, каквото се явява днешното човечество.

Човек в днешния си вид (под вид Хомо сапиенс) се е появил на Земята не толкова отдавна – преди 45–40 хилядолетия.

Почти едновременно с появата на човека (условно наричан „кроманьонец“), в течение на 5–7 хиляди години напълно „измира“ (както преди смяташе и смята и досега официалната наука) неговият предшественик „неандерталеца“. Той е бил под вид, който живял дотогава 300 хилядолетия – силен, оцеляващ, преживял тежките ледникови периоди, приспособен към суровите условия на борбата за оцеляване значително по-добре от кроманьонеца.

18. Достоверно известно е, че съвременният човек няма свързващи звена с нито един от предшестващите го под видове. Той е последния „вариант“ Хомо и в същото време сам по себе си. Това може да се случи само в един случай – свързано образно преобразуване както на самия човек, така и преди всичко, на неговата генна структура. Това означава, че преди 40 хилядолетия живата, пред човешка плът на неандерталците се е поддала на генетични мутации в резултат на насочена обработка със силни космически излъчвания. Иначе казано, в биомасата (в „глината“, от която бил моделиран човека) Бог вдъхнал „душа“. Подобни „актове на творението“ са извършвани и преди: при прехода от хоминида и хомо хабилус, от австралопитека и хомо еректус, и така чак до неандерталеца. Тоест това е бил комплексен акт на творение, разтеглен във времето.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар