„Ако клетвата беше като трън, не биха се клели така много.“

В една дописка до редактора на в-к „Свобода” Левски изразява своите виждания за политическата свобода и републиката. В тази дописка до Каравелов Левски пише следното: „Ние българите, бяхме честити чак от сега да се сдобием с вестник, напълно свободен, чрез който да се дава право на всеки народ да представи народното си мнение пред света. Че и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни, с пълна свобода замята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония. Пък и от каквато и да е народност, да живее в тоя наш рай, ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република”. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр., да не изостават от нас. В едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братя французи, тоест Млада Франция, Млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби. Брат брата да убие. Сега е време да преварим това зло… Втората борба (сега да дадем толкова жертви за политическа свобода и после да водим втора борба за република). Брат брата, син баща, баща сина си да убие. Сега е лесно и можем лесно с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, което е сто пъти назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в наши ръце. Трябва ни само още мъничко време да поработим години. Но от тогава, бай Каравелов, както ви пиша… и тогава с Божия воля ще съсипем гнилата и страхлива държава. Та да създадем друга, много трайна, по новому изградена. Да съсипем гнилата и беззаконна държава ние, човеците, не жените и децата им. Тогава, ако се покорят само на горните свети закони, равно с българина.”

По нататък в дописката си Левски засяга въпроса за обединяването на българи и сърби срещу общия враг. „Бай редакторе, чрез вестника ви, както знаете по-добре, питаме братята ни сърби дали ще ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не. Нека ни кажат да знаем какво да работим и ние, и те, за да не проливаме много кръв. Срамота е да сравняваме силата си с такива гламици, каквито са турците. Хората отправят топовете и пушките те сами не бият (действат). Когато неприятеля ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.

Питаме? Сега като искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може застана на пътя ни, ако не иска да даде гласа си за доброто? Мисля никой да не смее.”

В дописката си Левски пише следното: „Да дава правото на всеки народ, пък и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените ни все от турчина, всекидневно оплакване пред европейските консули е било с кървави сълзи. На нашия прегракнал глас никакъв отзив, отникъде помощ, а напротив, стават учители против нас. Тогава къде остават тяхното образование и човечност?… А и все така ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи? Не, вместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни на правосъдието или (на) нашите мишници. И ето че идем, г-н редакторе, чрез вестника ви да представим народното мнение пред света.”

Тук е мястото да се види и образеца на клетва, полагана от ново посветените, написана от ръката на Левски. Клетвата е наречена „Народна клетва”. Ето и текста на самата клетва: „Заклевам се в Евангелието, в честта си, и отечеството си, пред Бога и пред Честното събрани на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому и нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам какво полагам за свята тая цел, живот и имот.

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен централен български революционен комитет с временно мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.

Заклевам се!”

Що се отнася за цялата церемония на полагането на клетвата Левски пише следното: „Забележка. Ново оглашения ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие или кръст, един нож, един револвер. Ще сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната ще си вдигне нагоре и ще следва да дума следващите думи, тоест гореизложените.”

А сега нека да видим и писмената клетва на Левски, която той полага при приемането на възложените му длъжности, отговаря по устава и се кълне пред отечеството. Ето я и самата писмена клетва: „Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат чрез упълномощаването ми, дадено от ЦБРК, (като) съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на другите членове на ЦК, които ще разпоредят длъжностите помежду си по способността на всякиго. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето Отечество България, че ще следвам точно длъжността си.”