„Да кажеш и да обещаеш са две различни неща.“

Следните думи на Левски са изключително показателни за решителността му да докара делото до край. „Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам което виждам, че не е за него. Изпитвам човека в работата и така го пускам за по-нататък. По-право да кажа: ако вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажете, че нямате доверие в мен, то аз съм готов да ви докажа фактично, да докажа не само за мене, но и за всекиго, който е влязъл макар два дена с мен в работа. Това да стане трябва да се спре народната работа за известно време и (онзи), пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака уж пусто и върло по-големи работи!…

На Д. Общи засега да му се каже: „Иди свърши еди кое си.” И като го свърши, тогава да му се каже пак за друго. Затова е Д., за друго не е! А за Бай Атанас, ще видим. И друго стигна до ушите ми, което е изречено от един негов приятел… но не казвам, докато не разбера добре. Братя отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскарлъци, защото дето не се е очистил х. Иванчо ефенди и нямаме още пара да се поддържат работници колкото трябват, че и времето се простира без това, причината е в такива празни писма и в интригантски разправии, което мога да спра и да не се дотолкова, но както ви казвам по-горе: вие които сте от толкова време в работата с мен, давали сте ми и пари, препоръчайте ме и на другите и докажете им в нещо досега намерили ли сте ми шартанлък, и неблагоразумно извършено нещо? Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна, каквото на Д. Той е още от 62-ро (лето) с мен в работата, той най-добре може да каже за мен, имали безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Атанас. Байовци, пак да повторя: в тая работа добре да се отварят очите! И работа трябва, работа! Не да се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат при такива неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе си за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излиза друго. А пред когото е говорено, става лъжа. И така на хората им сака да не вярват вече на другиго. Къде какво е говорено не мога да ви напиша, защото книгите са с пари.

Бай Азисе! Докато свършвах, пристигна и другото ви писмо от 8 септември в което ми казваш: „Решил си да убият в Оряхово Т. Начева неправедно. Лъжа е! Писмено за това още не съм нито взел, нито дал да се извърши. Но както ми се донесоха думи, ако се докаже, че е така, трябва да умрат. Затова ти казвам: такива думи могат да се случат и в мен, и в теб. Затова ти казвам: пред вашите очи всичко е истино, което се изрече! За нас няма шега, пазете се ви казвам…, защото и моите шеги да ги вземате за работа.

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако искаш (дай гаранция) и за Тома Младенов, учителя! и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си.”

Към предателите и предателствата Левски се отнася изключително строго. Това се вижда от писмото му до господина Трайкович. В това писмо Левски пише следното: „Байо! Всичките станали работи във вашия град от турското правителство върху нашите хора, причината си бил ти. Така казват мнозина и нарочно сме изпращали хора преди тазя случка, за да видим как стоите в нашите работи, които потвърждават, че вие сте казали пред пашата, че в София съществувал комитет. А именно показал си даскалите ни! За такова предателство, ако и да ми са казали наши чисти хора, пак не съм им повярвал, за да не би били излъгани. Ето, днес всеки българин се вика на работа да изкаже родолюбието си, защото се определя часът на свободата. А до кой предел е дошла работата ни, не ща да ви кажа, защото пред много наши лица оставате съмнителни. На Вас за сега не ви остава нищо друго, а точно да дадете описание на приносящия на всичките станали работи в града ви. Как се е предала работата най-напред, кой кого е предал, кому какъв е бил инстиндакът (разпит). Имено затворените кои са, откъде са, под какъв затвор са и съдбата им за какво сочи?… Действията на тая работа точно да опишете от първия ден досега, кога как се е осъждало в конака. Писмено за всичко ще дадете на приносящия това писмо. Вашето трябва да му го дадете извън града, като излезе да си върви. Всичко това по чиста съвест трябва да направиш, тоест твоите и другите кривици (да изложиш), защото на признателния донейде се опрощава, ако той в незнанието е извършил. Ако се докаже, че ти излезеш чист, тогава ще вземаш и даваш за по нататък от онова място, откъдето ти си е дала червената книжка (уставът).

Аз съм тоя, който ви се бях представил с турски дрехи у вас в стаята, с печатно писмо към вас.

П.П. От противната твоя страна (х. Ману), за когото казваш, че бил черна душа, днес мнозина потвърждават за него, че бил и добър човек, и народен, а от Вас се боял, за да не го предадете!”

Що се отнася до всеотдайността на Левски към делото, може да се види в негово писмо до орханийци. Левски пламенно насърчава своите братя като пише следното: „Напред и не се бойте. Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките да дрипавия читак. Ето времето вече наближава да докажем на душманина, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не припознае нашите закони и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел.”

За решителността и всеотдайността на Левски може да се съди и от писмото което той пише до ЦК в Ловеч. Те му писали да не идва в града им, но малко след това председателят от свое име му писал да дойде. Известили му, че има подхвърлено писмо с подправен почерк на Левски. По този повод Левски пише следното: „Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане… (че имало опасност властта да тръгне по претърсвания и да не би да го хванат). А председателя ви в писмо по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши. Защото както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателя оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти.” По отношение на подхвърленото писмо Левски изисква следното: „Писмено да ми дадете за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била.”

Ако всички откажат, Левски знае автора на подправеното писмо. Това е предателство от страх. В председателя има пари от други комитети. Левски по-преди му ги искал, а той с писмо отговорил, че ги бил употребил за късо време в своя работа. Всичко да се вземе от председателя, и всичко друго да се прехвърли в Николчо Сирков. Левски ще дойде сам, или ще изпрати човек да ги прибере. Никой от комитета не може вече да се меси в работата на Сирков. За това Левски пише: „Какво да правя като сами се показвате неспособни пред другите, които вчера са захванали. Днешната случка ви се е предсказвала сто пъти, че може да бъде, срещу което изповядвахте, че ще постоянствате. Къде вие постоянството? И за това не сте ли вие причината да страдат и други хора., като ви казах пред Димитър Общи пред очите му какво той не е за своя глава да се отрежда на работа! Толкова думи не ви ли стигнаха, дето ви изговорих при него, та да си съставите (мнение) и за по нататък?… След ясни думи не разбрахте ли , че аз само от препоръката му, отдето се изпраща до мен не му се доверявам, Както и на Ангел, докато аз сам не ги изпитам както си знам.”

Д. Общи и Ангел Кънчев наричали Левски привелегист, искали да ги остави да действат на своя глава. Не го послушали и пострадали и двамата. По нататък от писмото става ясно, че Левски искал да нападне и освободи арестуваните, но се е въздържал и за това той пише следното: „Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава. Като са попаднали тия братя в затвора, може да ги изпратят и на заточение, помагате ли им, както пише в устава; че всеки от другарите му е длъжен да му помага, кога изпадне в беда! Аз можех да ги отърва веднага, щом научих, но ще се развали голямата работа, която вече е дошла да се види на светло. Освен това извести се, че ще ги пуснат всичките, освен обирачите на пощата. Затова и възпрях работата назад, че ще бъде по-добре. Пък ако те останат в затвора, скоро с революцията заедно ще си ги вземем невредими.”