„Където летят орлите, там свраките не достигат.“

В свое писмо до един Карловски чорбаджия Левскиизлага своите разбирания за мизерията и безчестието човешки и народни от робския живот. По този въпрос Левски пише следното: „Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт да му бъде едничката грижа, има и Благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права, от когото му се налага и първата длъжност да мисли за народа си, да го извадят към дадения му път, ако той е налегнат от други, каквото сме ние, българите, най-тежко и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, и на свободата на съвестта!!!”

За тежестта на мъките словото на Левски е изключително показателно. „На кого ли капят сиротни кървави сълзи, които се леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце, които им грабят всеки ден от устата хляба и мрат от глад. Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!! Тия невинни не са ли наши братя и сестри!? … Или ще речете, защо да е така, както ти сега си се заел да ни учиш, а не както Господ го е оставил от векове? Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не!… Никак!… Ние… и най-малко вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас!? На кого ли другиму да се надяват горките – мачкани, насилвани, беззащитни роби!? Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват навеки!… Ако ние техните братя и бащи не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще!? Не сме ли ние техните братя и бащи на които ще оставим вечен помен като пролеем капка кръв за тяхното избавление!? Пък те на нас нямали да вдигнат паметници!?… Няма ли да ни отбележат в Историята, която ние възкресяваме, ние й даваме нов век!? Няма ли да ни споменават във всички черкви в Българско, докато го има името българин!? Затова защото ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с Благословението Божие от Ада в Рай!?… Не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега… Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчина, и за евреина и пр., каквито са за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в нашата България!… Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а гоним царя и неговите закони. С една дума турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин.”

По нататък в писмото си Левски се спира върху устройството на българската държава. „В Българско не ще има цар, а „народно управление” и „секиму своето”. Всеки ще си служи по вярата и законно ще си седи както българинът, така и турчинът, и пр. Свободна и чиста Република.

Тук като ви показваме твърде мъничко от пред начертанието ни от Привременното правителство в Българско, остава ни да свършим чак като видим за колко пари ще оцените горе разказания ни живот. „Умнаму мало довляет.”

Казахме ви по-горе как чорбаджиите спират живота на целия народ; забелязано е от памтивека какво толкова нещо да се извърши (да се създаде нов живот) стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите! Така са и правили народите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно, стои в ръцете на чорбаджиите и те, ако са хора и приемат на драго сърце това свое дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите казваме стои тишината на целия народ. Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред Народа, и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали се казва : Човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и Аз! Ако ти умреш, нали и Аз за теб се разпнах!… Гледайте сега, приятели и братя, ако искате да станете човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство, по определен ред. И оттогава се забелязвате наши братя.

Ако ли вие не искате да чуете това, което ви се казва, тогава ще гледате (зло ще дочакате)!!!… и там ще свършите. Вие с нас, и ние с вас (вие ще унищожавате нас, ние ще унищожаваме вас).

Сега, и всеки път ви свършваме, защото само с вас работата ни не е! Десет години стават откак ви чакаме и жертва на бесила даваме, и в Диарбекир всяка година изпращаме, само и само за вас богатите, да се вземат и ум, и разум, и да свършите това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили отдавна, както и сами разбирате, че без пари не се върши! Пък и да идвате вие нас да търсите, а не ние вас, защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят; пък ние дадохме и двама още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземат, но още гледат на тях хладнокръвно и ги наричат чапкъни??? Пък гледай чудо! От наречените ви чапкъни колкото умрат, повече стават, отколкото страдат, повече се разпалват; и са взели на други ума! На!… Както виждате; повече искат да мрат, но и работата ще свършат.

Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който вече е в крайно тегло! Но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме вече!… Или да ви съберем, или да ви поразим!… Повтарям ви: решили сме се вече!.. и ще принесем веднъж за винаги жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на Чистата свобода.”

В свое писмо до един по-просветен и богат българин във Влашко Левски отново коментира въпроса за равенството и свободите човешки. „Г-не! Днешният век е век на Свободата и равнопоставеността на всички народности. Днес всеки притеснен и потъпкан, всеки комуто робските синджири тежат на врата, и който носи жалостното и срамното име роб, е напънал всичките си сили, нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто и да било начин робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани от себе си далече името Роб, иска свободно да живее и да се наслаждава на природата Божия, иска да бъде Човек. Роби сме и ние, българите, и в нашата татковина върлуват турски зулумкяри и еничари. И нашите долини ечат от робски охтения и въздишки; но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кесиджии, да повдигнем и съберем (съградим) Храм на правата Свобода, и да дадем на всеки своето му.”

До ново оглашени в комитетското дело Левски пише следното: „Братя! Възобновление на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.”