// Вие четете...

Управлението

За кого са не смъртоносните оръжия?

„Който сменя веслото с меч, от меч загива.“

На 22 април 1993 година вечерните новини на телевизия Би Би Си излъчват материал за една нова американска разработка – не смъртоносно оръжие. Дейвид Шукмън, кореспондент в МО, интервюира о.з. полковник Джон Б. Александър от СВ и Джанет Морис, двама от главните защитници на идеята за дезориентиране и обезсилване на врага, без да му се нанасят действителни физически увреждания.

Не смъртоносното оръжие не е нещо ново. Разузнавателните служби, полицията и отбраната отдавна използват средства за объркване на врага. По време на женския протест във военна база Грийнъм Камън в Бъркшир американските военни използваха така наречените „оръжия с нов ефект“ като микровълни срещу протестиращите.

Не смъртоносните оръжия имат широк обхват на приложение – от разрушаване на техника, транспортни средства или сгради до деморализиране и объркване на персонала. През декември 1980 година Джон Александър публикува статия със заглавие „Новото умствено бойно поле“ в журнала на американските СВ, „Милитъри Ривю“. В нея става дума за твърденията, че телепатията може да се използва за разстройване електрическата активност на мозъка. Това привлича вниманието на генералите от СВ, които го насърчават да продължава с проучванията на така наречените от тях технологии за „нежно унищожение“ и така се ражда нов вид водене на война. След като през 1988 година се пенсионира от СВ, Александър постъпва в Национални лаборатории Лос Аламос и започва да работи с Джанет Морис, научен директор на Американския съвет за глобални стратегии (АСГС), чийто председател е д-р Рей Клайн, бивш заместник-директор на ЦРУ. Съвсем естествено Съветът започва да се интересува от военните приложения на различни научни проекти.

През цялата 1990 година АСГС провежда консултации с главните национални лаборатории, главните контрагенти и индустрии на отбраната и пенсионирани висши офицери от армията и разузнаването. С подкрепата на сенатор Сам Нън, председател на Сенатската комисия за въоръжените сили, е сформирана Група за разглеждане политиката за използване на не смъртоносни оръжия, оглавявана от генерал-майор Крис С. Адамс, СВ на САЩ (пенсиониран), бивш началник-щаб, Стратегическо авиационно командване.

През 1991 година Джанет Морис написва няколко труда и Командването за обучение и доктрини във Форт Монро, Вирджиния, публикува подробен проектодоклад със заглавие „Операционна концепция за обезвреждащи мерки“. В него са включени над 20 проекта, проведени в Национални лаборатории Лос Аламос, в които Александър е участвал.

В меморандум от 10 април 1991 година със заглавие „Нуждаем ли се от инициатива за не смъртоносна отбрана?“ Пол Волфиц, заместник-министър на отбраната по политическата част, пише на министъра на отбраната Дик Чейни: „Една водеща позиция на САЩ в не смъртоносните технологии ще увеличи възможностите и укрепи позициите ни в света след Студената война. Научно-развойната ни дейност трябва да бъде засилена.“

Морис вече изтъква, че макар „войната винаги да е нещо ужасно, една световна сила, заслужаваща репутацията си на хуманна, трябва да стане пионер в принципите на не смъртоносната отбрана.“ Дефинирайки тази стратегия, тя оправдава харченето на парите на данъкоплатците въз основа на това, че е нужна доктрина за използване на не смъртоносни оръжия от САЩ в случай на криза „в страната или чужбина с цел запазване на живота“.

Почти никакво внимание не се обръща на офанзивното приложение на въпросните оръжия или на злоупотребата с тях, ако попаднат в ръцете на „пакостливи“ нации. Морис казва, че не смъртоносните оръжия ще обслужват интересите на нацията „в страната или чужбина, като упражняват сила, без да отнемат безразборно живот или да рушат собственост“. След това обаче признава, че „жертвите не могат да бъдат напълно избегнати“.

Според нейната теза областите, в които могат да бъдат полезни не смъртоносните оръжия, са „регионални или тясно мащабни конфликти (авантюризъм, метежи, етническо насилие, тероризъм, наркотрафик, битови престъпления)“. Тя смята, че „с определяне на тактиките и стратегическо планиране“ САЩ биха могли да променят военните си възможности „в съответствие с вече познати заплахи“, с които биха могли да се сблъскат в един многополюсен свят „с глобализирани американски интереси и широко американско присъствие“.

В доклада на Морис се препоръчват „два типа животозапазваща технология“. Изброени са и техники „за поражение върху материалната част“ с цел обезвреждане инфраструктурата на врага. Едната от тях е унищожаване или повреждане на електронните системи на врага или с други думи – спиране функциите на механичните системи. Това може да се постигне с използване на:

– Химически и биологични оръжия с вещества за поражение върху материалната част, „които не застрашават сериозно човешкия живот или околната среда, или вещества за поражение на личния състав без трайни ефекти“.

– Лазерни заслепяващи системи за обезвреждане на електронни сензори или оптически устройства, т.е. за откриване на светлина или определяне на разстояние. В Пехотното училище на СВ вече са разработили преносимо лазерно оръжие, известно под името Система за самозащита на пехотата. Центърът за изследване, разработка и проектиране на въоръжението (ЦИРПВ) на СВ също са ангажирани в разработването на не смъртоносни оръжия чрез своята програма „Боеприпаси за ниски съпътстващи разрушения“ (БНСР). БНСР има за задача да разработи технологии за оръжия, способни да заслепяват и временно да изваждат от строя ракети, бронирани транспортни средства и личен състав.

– Не смъртоносни електромагнитни технологии.

– Не ядрени електромагнитни импулсни оръжия.

Генерал Норман Шварцкопф, командващ съюзническите сили по време на Войната в Залива, е казал пред Обединения комитет на началник-щабовете, че едно такова оръжие, разположено в Космоса и с „импулсен капацитет за големи територии“, е в състояние да изпържи вражеската електроника. По-малко известна обаче е съдбата на личния състав при подобен сценарий. В един съвместен проект с Национални лаборатории Лос Аламос и с техническата подкрепа на лаборатории „Хари Даймънд“ на СВ, ЦИРПВ е разработвало микровълнови „снаряди“ с висока мощност. Според ЦИРПВ лаборатория „Даймънд“ вече е „завършила анализ на радиочестотното въздействие върху представителен обект“ за микровълни с висока мощност.

– От химичните бойни вещества така наречените „свръх разяждащи“, „милиони пъти по-силно разяждащи от флуороводородната киселина“, бяха главните кандидати. Един артилерийски снаряд би могъл да разпръсне желирани свръх силни киселини, които да разрушат оптическите прибори/ стъклата на бронирани транспортни средства и да „унищожат тихо ключови оръжейни системи.“ Морис споменава и за телени мрежи, които да забавят транспортните средства, или за метални лодки тип „стелт“ с ниска радарна сигнатура „за нощни акции или всякакви морски или брегови потайни операции“. Друг на пръв поглед ексцентричен начин за унищожаване на вражеското оборудване от разстояние е „трошене с химикали или течен метал“ и „полимери за поразяване на материалната част“. Те можели да се използват с помощта на аерозолни системи за разпръскване на химически лепила или смазочни вещества (в които да има тефлон).

Втората категория според документите са „не смъртоносните технологии за унищожаване на личния състав“:

– Ръчни лазери за „заслепяване“, които обаче биха могли да пръснат очната ябълка и да ослепят мишената.

– Изотропи и излъчватели, т.е. задвижвани от експлозия муниции, способни да генерират много ярка светлина във всички посоки, с въздействие, подобно на това на ръчния лазер.

– Високочестотни микровълни, използвани по гореописания начин. Командването за специални операции на САЩ вече разполагат с това средство във вид на портативно микровълново оръжие. Както заявява Майрън Л. Уолбаршт, офталмолог и специалист по лазерните оръжия от университета „Дюк“ „Специалните части на САЩ могат без шум да прекъснат комуникациите на врага, но и да изпържат вътрешните им органи.“

– Друг кандидат е „Инфразвук“ с акустични лъчи. Заедно със „Сайънтифик апликейшънс енд рисърч асоушиитс“ (САРА) от Хънтингтън, Калифорния, ЦИРПВ и Лаборатории Лос Аламос са се занимавали сериозно с „разработването на свръхмощно МНЧ акустично-лъчево оръжие.“ Също така са търсили начини за изстрелване на не пречупващи се (т.е. не проникващи) високочестотни акустични куршуми. Някои правителства вече са използвали инфразвук като средство за борба с безредиците, например във Франция. Учените на ЦИРПВ се стремят да стигнат по-далеч, като разработят методи за използване на импулсни химически лазери. Те биха могли да изстрелват „гореща плазма под налягане високо във въздуха пред повърхността на обекта, създавайки взривна вълна, която би оказала променливо, но контролируемо въздействие върху материалната част и личния състав“.

– Звукът с много ниска честота (20–35 Khz) или нискочестотните РЧ модулации могат да причинят гадене, повръщане и коремни болки. „Някои много ниско честотни звукови генератори в определен честотен обхват могат да причинят увреждане на човешките органи, а при по-високи нива, да изронят мазилката по сградите.“

През 1978 година ЦРУ има подобна програма, наречена Операция „Пик“, която е включвала отразяване на радио или микровълнови сигнали в йоносферата, очевидно с цел засягане умствените функции на хората от набелязаните територии, включително източноевропейски ядрени инсталации.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар