Когато реч държи лисицата, нека добре да я обмислят петлите.“

Вслужба на новата пазарна икономика. Всички български мозъчни тръстове посвещават част от дейността си на експертиза в областта на прехода към пазарна икономика. Те внасят теории и икономически модели и изнасят информация и анализи, които предоставят на чуждестранните инвеститори. Техните връзки с националните и чуждестранните икономически среди обаче не се ограничават само до анализите и до изследванията. Проектозаконите, които пишат, лобирането, икономическите мрежи, в които участват, както и медийните кампании, които някои от тях провеждат, особено в областта на борбата против корупцията, ги превръщат в агенти на преобразуването на икономическата среда в страната.

Внос на парадигми, износ на информация. Българските мозъчни тръстове, особено тези, които са специализирани в икономическата област (ЦИД, ЦИР, ИПИ и т.н.), играят важна роля в трансфера на знание и на икономически практики, целящи да преобразуват българската икономика в пазарна икономика, отворена към инвестициите на международните икономически актьори. Техните намеси са и конкретни, диктувани от моментните желания на някои международни икономически актьори, и дългосрочни, въодушевени от философията на международните организации, които насърчават определен тип структуриране на международното икономически поле (USAID, Световната банка и т.н.).

Още от първите години на прехода ЦИД започва да публикува сборници с икономически текстове и да организира семинари и обучения за представителите на българския бизнес. Там се публикуват статии за всички области на икономическия преход, разбран като технология, която трябва да бъде приложена. Сборникът „Икономическите реформи по света“ (София, 1996) е типичен пример за трансфер на икономическо знание чрез избор и превод на статии от списанието на американския мозъчен тръст „Center for International Private Enterprise“. След това подобни издателски дейности се предприемат от всички български мозъчни тръстове.

Но ако тези дейности се надяват да породят резултат в дългосрочен план, то някои медийни кампании, замислени с подкрепата на експертите на мозъчни тръстове, функционират в средно срочен и дори в съвсем кратко срочен план. Те целят например въвеждането на Валутен борд, реформата на данъчната система, приемането на закони против корупцията и т.н., въздействайки на общественото мнение и на политическия контекст в страната.

Понякога се случва също експертите на мозъчни тръстове да се намесват в медиите по съвсем конкретни поводи, за да защитават интересите на дадени икономически актьори било по политически причини, било като платени консултанти (или и двете наведнъж). Така през април 2001 г. директорът на ИРМИ Огнян Минчев (който впрочем не разполага с никаква легитимност на икономически експерт) обвинява министър Петър Жотев, на страниците на Mediapool, в саботаж срещу интересите на американските компании „Energy“ и AES. Според експертa Жотев пречи на фирмите, свързани директно с Дик Чейни (президент на „National Energy Policy Development Group“) да сключи инвестиционен договор за електрическите централи „Марица“ 1 и 3. Според Минчев причината е, че министърът поддържа интересите на руската компания „Атоменерго“, което обрича България на „опасна зависимост“ от Русия и най-вече предизвиква недоволството на Съединените щати (които са обещали да финансират предизборната кампания на СДС, на когото Огнян Минчев е един от привилегированите експерти). В действителност консултантската работа и неформалната помощ за икономическите групировки се практикуват от повечето лидери на мозъчни тръстове, но очевидно достъпът до детайлите е много деликатен и труден.

След като споменахме накратко за намесата на мозъчни тръстове в образованието, медиите и консултантската дейност, важно е да се спрем по-подробно, изследвайки ИПИ, на законодателното лобиране. То е в сърцевината на директния трансфер на икономически практики и показва ролята на медиатори на експертите на мозъчни тръстове.

Писането на проектозакони в икономическата област и лобирането на тези проекти в парламента в действителност са едни от основните дейности на мозъчни тръстове като ЦИД, ЦИР и ИПИ.

Създаването на пазарна икономика, както казва директорът на ИПИ К. Станчев, минава през „намаляването на икономическата роля на държавата“.

Експертите на ИПИ се обявяват за „създатели на новата българска икономика“ (Г. Стоев, ИПИ). Според Красен Станчев фактът, че през 1993 г., не дълго след създаването си, ИПИ „печели състезанието на Световната банка за реализирането на проект за закон за пазара на ценни книжа в България срещу експертна група, работеща към Франкфуртската борса“, му позволява да спечели доверието на българските икономически и политически актьори, както и това на международните организации, които и след това продължават да му поръчват изработването и на други проектозакони.

Много експерти на ИПИ потвърждават, че мозъчния тръст получава поръчки за писане на проектозакони „под формата на проекти, финансирани от чуждестранни донори“ (Асенка Христова, Петя Платиканова, Красен Станчев). Те цитират множество примери: проектозакона за облигациите (поръчан чрез проект, финансиран от „Джърман Маршал Фонд“, реализиран с помощта на българо-американския инвестиционен фонд и защитен в парламента от депутата Шипилов); проектозакона за ипотеките (финансиран от „Джърман Маршал Фонд“); проектозакона за защитата на частната собственост (финансиран от USAID) и т.н.

Случвало се е дори, заради „постигнати успехи“, българският мозъчен тръст да печели подобни проекти в други балкански страни. Такъв е случаят със закона за намаляване на бюрократичните пречки пред създаването и дейността на фирмите. През 2003 г. ИПИ става под изпълнител на консултантската фирма „Bannock“, която е спечелила реализирането на реформа на business registration (създаването на фирми) в Босна и Херцеговина пред Бюрото за развитие към британското правителство (еквивалент на USAID):

„Повикаха ни, защото ние вече реформирахме системата с лицензионните режими за бизнеса в България. Вече сме изследвали системата, а имаме и опит на Балканите, ние сме експерти отвътре. Освен това също сме в страна на преход, каквато е и Босна, и можем да направим по-реалистична преценка. Затова участваме в проекта за Босна заедно с англичаните, поляците, които също имат ноу-хау, и американците, които имат нужния софтуер“. (Йорданка Ганчева, ИПИ).

Според А. Христова, П. Платинакова и Г. Стоев процесът на писането на един закон и на лобирането за него от страна на ИПИ следва определени етапи:

1. Изучаване, сравняване и приспособяване на съществуващите закони в други страни на Европейския съюз (Закона за асоциирането на инвеститорите) например или превод на вече съществуващ в Съединените щати закон, което предполага „да изградиш скеле, към което да добавиш някои специфични за България елементи“ (Закона за банковите депозити).

2. Среща с представители на директно свързания с приемането на този закон български бизнес (в случая със Закона за асоциирането на инвеститорите събираме представители на бизнеса, които желаят да създадат асоциация за пенсионно застраховане, представители на Българо-американската инвестиционна банка и т.н.).

3. Писане на текста с помощта на юристи, „които привеждат всичко във форма“.

4. Лобиране в Българския парламент посредством депутати, които предлагат закона и формират законодателно мнозинство. Много често експертите на ИПИ участват в дискусиите на икономическата или на бюджетната комисия на парламента, която се обръща към тях с искане да направят експертиза (дори и за закони, които не са директно написани от мозъчни тръстове). Редовният бюлетин на ИПИ, който представя икономически анализи и оценки на текущи парламентарни процедури, много често разпространява информациите, добити от експертите си в тези комисии. Това сътрудничество, което в началото е неформално, се вписва в официален меморандум между ИПИ и тези две парламентарни комисии.

5. Понякога мозъчния тръст полага усилия и за лобирането на „по-аналитично ниво“ пред министъра на икономиката, който неотменно участва в писането на законите и „изисква или получава“ помощта на експертите на ИПИ.

Експертите от ИПИ представят писането на законопроекти и законодателното лобиране като един от стълбовете на „цивилизационната мисия“ на мозъчния тръст. Тя понякога се сблъсква с неразбирането на парламента и на хората:

Предложихме на USAID да ни финансира, за да изработим закон за защитата на частната собственост и те веднага приеха, но после се сблъскахме с липса на желание от страна на парламента… Хората в парламента не разбират смисъла на подобен закон, докато бизнесът напълно осъзнава проблема. Ние защитаваме интересите на бизнеса, т.е. лобираме, но това не противоречи на философията на ИПИ, която е по-малко държава и повече пазар…

С други думи, за да бъде преодоляно неразбирането на хората и на парламента по даден законопроект, са необходими медийни кампании (статии във вестниците, телевизионни изказвания и т.н.) и дългосрочно лобиране. Според Йорданка Ганчева такъв е случаят със закона за ипотеките, чието написване е финансирано от „Джърман Маршал Фонд“:

Нашата работа се състои и в това да убеждаваме българското общество, че трябва да се направи нещо в една или друга насока. Ние имаме някаква луда идея и я прилагаме, това е… Понякога стават засечки…

Всъщност според П. П. дори се случва „някои каузи да се окажат обречени“, а други да се харчат „като топъл хляб“:

Например историята с пенсионните фондове. Нямаме никакъв шанс да спечелим в краткосрочен план, инвестираме време и нерви, за да прокараме идеята за закон, благоприятстващ тези фондове, но безуспешно. Няма печеливша формула. Например в случая със закона за обществените поръчки приеха предложението ни, без да се налага лобиране.

ИПИ не е единственият икономически мозъчен тръст на пазара на законопроектите и понякога е принуден да отстъпва част от поръчките на преките си конкуренти ЦИД и ЦИР, както например в случая с големия проект за реформа на осигурителната система, финансиран от USAID:

Те спечелиха проекта, защото имат по-голямо лоби при американците от нас, това е. Не можем да работим по някой законопроект, ако нямаме подкрепата на чуждестранни донори (Й.Г.).

Всъщност ЦИД и в по-малка степен ЦИР са считани за законодателни фабрики, които произвеждат закони в стратегическите икономически области (приватизация, антикорупция, нови технологии, високо технологични паркове и т.н.), докато ЦСП (който има в актива си проектозакона за горите), ЦЛС, ИРМИ и ЕИ са специализирани в писането на закони в политическата и социалната област.

Писането на проекти за икономически закони е пример за начина, по който мозъчните тръстове упражняват ролята на медиатори от вън навътре (идеята за „вътре“ понякога се разраства до целия Балкански регион). Те развиват специфични компетенции и често стават под изпълнители на мозъчни тръстове или консултантски фирми, разполагащи с по-широка компетенция. Разговорите показват амбицията на ИПИ да играе ролята на медиатор между интересите на бизнеса по принцип (в България и в чужбина) и парламента, както и общественото мнение в страната, считайки за даденост, че българският и чуждестранният бизнес имат идентични интереси. Говорейки за отношението между локалното знание и ноу-хау-то, позволяващо им да печелят поръчки и централната програма на донорите, които определят генералната насока на законите, които трябва да бъдат приети, те всъщност определят медиаторската си роля като роля на адаптиране и форматиране, последвано от политическо и медийно лобиране.

Тъкмо локалната информация и локалното знание им позволяват да играят и ролята на медиатори в другата посока, при трансфера на информация от вътре навън. Те пишат доклади, които позволяват да се подхранват индексите за икономическа стабилност, в служба на чуждестранните инвеститори, докато неформално дават политически и икономически информации и анализи на поредица икономически и финансови актьори навън. Не само специализираните мозъчни тръстове се занимават с подобни консултации, а също и ЦЛС, ИРМИ и пр., което показва до каква степен икономическата информация всъщност е политическа информация.

Така ролята на мозъчните тръстове като медиатори в икономическата област се ограничава най-вече до локален превод на международните икономически интереси и до износ на локална информация в служба на международните инвеститори.

Кампаниите за борба с корупцията, водени от българските мозъчни тръстове след края на деветдесетте, особено чрез „Коалиция 2000“, са чудесен пример за начина, по който локалното знание и легитимността, за която тези организации претендират като представители на българското гражданско общество, служат за превеждането на един местен език (желанието за борба срещу мафиотските практики) на езика на структурните икономически мерки на „Вашингтонския консенсус“ в период, когато „шоковите терапии“, налагани отгоре, са вече много непопулярни.