„Кожата на предателя е подкупна, а душата – продадена.“

Да се бърза разумно в делото съветва Левски, защото са тръгнали безчет шпиони на властта. Освен това в кореспонденцията си до членовете на ЧБРК се казва да не се доверяват само на комитетския печат, докато не видят саморъчния подпис на Левски. По този повод в свое писмо до сливенци Левски пише следното: „Според времето трябва бързане!… Но и твърде умно, защото има цяла орда шпиони, пръснати по всичко Българско, и то учени магарета. Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и нищо няма намерено у него. Изпратихме човек и разбрахме повече: просто нещо! Страхът му е причинил да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт! Без подписката ми да не вярвате и на печата! Попада в ръце и се преработва! Нито на вчерашния работник, защото от тая проклета шпионска орда лесно може би ще се излъже, без да знае. Ставало е и става! За Ангеловото така искам да повярвам. Не бойте се братя български синове, от такава смърт! Защото е най-сладка, честна и правата смърт днес за всеки българин. Дързост! И постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.”

В свое писмо до Троянския частен революционен комитет Левски по отношение на сигурността и доверието пише следното: „Братя, побързайте и направете пълномощното си за Ловчанския представител, за да не се харчат повече пари и представителите да не се събират много, та работата ни да стане подозрителна. Или пък, ако нямате точно доверие във всичко на Ловчанския, то и за вашия трябва да стане пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книжка да гласоподава за нас и едно, две и пр. села, с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни за войводи; и във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери и пр.; и толкова има за първо повикване. От кого и кога ви е подадена най-напред работата и вие как сте му приели; досега някакви бележки имате ли в него, от Централния комитет кога какво ви е било писано, срещали ли сте нещо не добро по ваше мнение. С една дума засега какви сте.

В пълномощното си на представителя няма да бележите нито името му, нито мястото, откъде идва. А за уверение на това откъде и къде е представител, ще носи в себе си одраното късче книга и аз, като му го поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина, ще знам….

Съветвайте се добре за представителя, защото то е най-деликатната и важната работа, да няма след това някои да останат със съмнение за представителя…

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо, в което е написана неговата сигурност. Докато отиде и се върне, друг не трябва да знае.”

Наказанието за предателите е „да се убие”. Това се вижда в писмото на Левски до Димитър Общи по отношение на противокомитетската агитация на Дякон Паисий. „Известният на тебе и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко (Етрополе) отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И.Н. Правчанов заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убий, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, тоест нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, тоест след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.”

За отношението на Левски и по отношение на стратегията на Каравелов разбираме от писмото му до Киряк Цанков в което той пише следното: „Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мене отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работа, защото им казах, че главния център е в Българско. Повечето души мразят (постъпката) на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния Комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние (са) доста да помогнат материално и…Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие.”

По отношение работата и доверието към Димитър Общи Левски дава следната оценка: „Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособността му. По ония места, където беше отреден, с готови съставени частни комитети, само да (ги) наглежда и подканя в работата им, и от време на време да дава сметка. Той излязъл от границите си. И както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи, пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: „Ей братя! Купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска ще има нещо!” Тук-там е и лъгал, че пренесъл хиляда хиляди иглинячки пушки. И от дума на дума разбрало и правителството узнало и името му, и с какъв кон ходи, та по цялото онова окръжие се търси под листо. Правителството облякло хора с български дрехи и се показват тук-там, че са народни. Казват, че били изпратени от Влашко да се срещнат с Д. Общи и пр. Дойдоха и някои други от ония страни членове на народната работа и казват: „Д. Общи от нашите места да го махнете и писаря му! Защото инак не сме вече в работа.” Но няколко по вишегласие казаха да остане на работа.”

По нататък Левски в писмото си изразява мнение за полезност в работата на поп Кръстьо. „Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в България. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работата….

Пак да ви напомня: ако дойде някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите. И без знак, ако ще и брат ти да е, да не му вярваш Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу (убит след това по комитетско решение). Възпрятаме ръкави си и както ми се чини ще се почне от черната глава (става въпрос за дякон Паисий).”

Интересна и строга е оценката на Левски за работата и качествата на Д. Общи, дадена в писмо до Данаил Попов. За спазването на устава и изпълнение на заповедите Левски пише следното: „Той е работник от онова окръжие, задето бях упълномощил и Д. Общи, комуто Д. Общи не заслужава нито от цървула му относително, за точните изпълнения в устава и да слуша заповедите, които му се дават. Бай Д., че е заслужил в много неща за смърт, така е, но му се прощава досега поради простотията. Ако беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да изпълня. Бай Димитър не е предател, но не разбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знае къде водят… И колкото (пъти) е позаслужил, хиляди пъти да не е било, защото той е причината да се породи недоверие между някои от съучастниците – задавал им е думи да мислят различно, пък на мене казва, че те така мислели и го запитвали. И това ме принуди по скоро да обиколя онова окръжие, където той ходи, без да показвам на Частните комитети, че той ми е говорил така.”