„Трудностите са най-доброто лекарство против високомерието.“

В свое писмо до Филип Тотю Левски споменава за времето, когато трябва да бъде вдигнато въстанието, като дава подробна мотивировка за това. Също така държи на централизираното ръководство, но никак не смята да запази предводителството за себе си. Левски смята, че водач трябва да е най-сведущия и най-безстрашния. Водителите трябва да дадат пример от искреност и себе отрицание, като не искат непременно да са властници. Ако допуснат грешки нека си ги казват един на друг срещу едничката награда – свободно отечество.

„Сега ида да ви посрещна думата в писмото ви, дето казвате, че с Божията воля през лятото да се развява българският лъв в България. Сега като ви се предлага, докато не е дошла работата и каквото има още да работим, пък и хората с които ще захващаме най-напред, се пръснаха от местата си, където живеят…, остават само старците и жените. Освен и нашата най-сгодна сполука за захващане е зимно време. Размислете зряло, че работата ни не е само на Балкана. Но революцията наместо повсеместно въстание, после идват главните пътища, подир тях селата, а после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата, която ще отегчи пътя на войската, а решително на артилерията и всадниците, които са най-яки и сигурни във време на революция. Без тях султанът е мъртъв и ние сме господари вече.”

По нататък Левски продължава с подробна мотивировка за провеждането на въстанието при зимни условия. „В студено време чадъри не може да разпъне на полето, в обсада град или логор не може да задържи ни ден. Същата смърт е и на пешаците, защото докато се свести войската да пристигне в пет-шест били и десет дни, в това време ние местата, ще бомбардираме, в пет дни, ще можем да ги пренесем в града или на мястото, където сме по-яки, с всичката им потреба, а селото на огън. Тогава в оня студ къде ще намери, хляб, слама, покрив за себе си и за конете, че тия в един ден, ако му се не сполучи, да няма откъде, то им е свършена работа. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не могат употребят, защото ние ще гледаме на благовремие да нападаме! Нам всичките ни нужди са при нас – било в града или на село. Ще бъдем и заякчени с фортофикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материала сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятеля се съвземем. Инак? Много мъчно, може би съвсем напусто.”

За високата отдаденост към Отечеството и скромност на Левски можем да съдим от следния текст: „… да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужава то не му се изгубва; било каквото добро или зло.

Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките, не е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито към днешното ми преследване от полицията, от град на град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български, нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой на готово! Напротив, ако му сече главата повече трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго. Нека е по-долна (служба). Историята ни няма да прикачи заслугите му другиму…. Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.”

Що се отнася до властта Левски казва следното: „Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно? Такова нали ми е предначертано днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа.”

В кореспонденцията си с Филип Тотю Левски коментира въпросът за помощта от Русия като пише за това следното: „Сами или с още някои родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, тоест подписи от всичко българско, и печата за захващане на революцията зимно или лятно време. В тия две главни предложения са за нас в Българско живот или гроб. За първото, което вие ни предлагате и искате по-скоро, та чрез Н. М. Тошков да помолите Негово високо императорско величество за помощ, за което сме уверени, че без друго ще ни помогне, дай Боже да помогне и да подпише поне за нашата република; ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната…. Ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме и предначертание, затова и вие побързайте, както ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към вас с нашето мнение.”

По въпроса за времето за вдигане на въстанието Левски казва следното: „Сега идваме за втория ни предмет (дали зиме или лете трябва да стане въстанието), който не се реши между теб и мен, а остава за следващия ден да се реши по висшегласие от БРЦК в България с вас заедно; зиме или лете?”

По нататък в писмото си Левски пита: „Правилно ли е да решавате сами като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, че не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте идвали на разговор с някои родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли, че били съгласни: защо в 67 и 68-мо (лето) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите хубаво направиха, че не се подлъгаха подир четите обязаността беше не да бунат народа, а да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, та като им се даде знак за революция да бъдат всички готови?”

По отношение на военната подготовка Левски пише следното: „Войнишките правила ги искам преведени на български, но напечатани, Първо, да се сложат да се печатат фортификацията и тактиката с фигурите (образите). Без друго е нужна от всички най-напред, после всички други: полска служба, логорна служба, унотрашна служба, пешачко правило (понятията заимствани от сръбската военна наука). Фортификацията, точно с всички образи, най-добре може да се преведе от руски на български.”