„Водата, която си пил от детство е целебна, земята – златна.“

Защо е проблем прекаленото ядене?

Натрупването на енергия в мозъка изглежда силно зависи от наличието на захарта. Мозъкът постоянно изтегля глюкоза от кръвта, за да пълни с енергия АТФ и ГТФ – депата. Наскоро беше направено откритието, че човешкият организъм сам произвежда „хидроелектрическа енергия“, когато водата се просмуче в клетъчната мембрана и задвижи няколко твърде специални помпи за производство на енергия, подобно на произвеждането на хидроелектрическа енергия при язовира на някоя река. По този начин мозъкът използва два механизма за задоволяване на нуждата си от енергия. Първо, енергията се придобива от хранителната обмяна на веществата и образуването на захари и второ от снабдяването на организма с вода и преобразуването й в хидроелектрическа енергия. Новите знания потвърждават мнението, че мозъкът зависи преди всичко от енергията, придобивана по „хидроелектрически път“, особено за нуждите на транспортната система, снабдяваща нервите в различните части на тялото.
За да задоволи изискванията на мозъка, човешкото тяло е развило много фина система за уравновесяване, за поддържане на относително постоянна концентрация на кръвната захар. Това става по два различни начина, от една страна се стимулира приемането на протеини и нишестени храни, които се преобразуват в захари освен захарите, съдържащи се в самата храна. От друга страна се преработват скорбялата и протеините от резервите на организма. Последният механизъм се нарича глюконеогенеза. Става дума за ново образуване на захар от други вещества. Този процес на изхранване на мозъка се извършва в черния дроб.
Зависимостта на повечето мозъчни функции от енергията, добивана от захарта, стига дотам, че асоциациите за ситост или наслада се свързват с вкуса на Сладкото. Развила се е специална кодова система, която има за цел координирането на функциите на останалите органи, при която езикът като усети сладък вкус, веднага се възбужда черния дроб. Ако в кръвообращението няма достатъчно захар, черният дроб започва нейното производство и постоянно повишава нивото на захарта в кръвта. Първо се превръща в захар скорбялата, след това протеините и накрая малки количества мазнини, като процесът на преобразуване на мазнините е много бавен.
Тялото трябва да бъде известно време без храна, преди да започне процесът на преобразуване на мазнините. Протеините могат да се разграждат много по-лесно от мазнините. Натрупванията на мазнини се състоят от много отделни единици от свързани помежду си мастни киселини, които трябва да бъдат разградени заради високата си енергийна стойност. Всеки грам мазнина дава девет килокалории енергия, всеки грам протеин или захар само четири килокалории. Това е причината, поради която човек изпитва по-малък глад, когато бъдат преобразувани мазнините.
При децата мастните депа са кафяви и в тях има силна циркулация на кръв. В кафявите мастни депа преобразуването на мазнината става директно и така се създава топлина. С възрастта циркулацията на кръвта в мастните депа става по-бавна и затова те не са така добре достъпни за разграждащите ензими. Ако мускулите не са активни, разграждащите ензими много по-лесно попадат в тях и използват белтъчините им, за да ги превърнат в захари. Ако обаче мускулите са в действие, те започват да използват и да преработват част от натрупаните в тях мазнини като източник на енергия, за да могат да действат, да запазят обема си или дори да го увеличат. За тази цел мускулите активизират един разграждащ мазнините ензим – „зависимата от хормоните липаза“. Когато мускулите използват мазнините, за мозъка остава повече захар.
При повтарящи се разходки активността на изгарящите мазнините ензими е по-силно изразена. Натоварването на мускулите трябва да бъде част от всяка диетична програма, защото то има дълготрайно и непосредствено физиологическо въздействие върху разграждането на мазнините. И точно този ензим прочиства стените на кръвоносните съдове от натрупаните по тях мастни плаки.
Работата в офиса и на бюрото е само една от културните промени, станали съставна част от модерния ни начин на живот. Физиологията на организма още не се е променила достатъчно, за да може да се пригоди в достатъчна степен към това ненормално във функционално отношение използване на човешкото тяло. Организмът все още се нуждае от работа на мускулите, за да функционира нормално. Когато тялото работи нормално, то знае кога и колко трябва да яде, без да се натрупват мазнини. Всяка част от тялото използва своя дял от енергията за достатъчно и добре координирано функциониране. Поне така е замислено.
Но ако повече се натоварва мозъкът, както е в стресови ситуации, а тялото не се движи достатъчно, може да се случи някой по-малко дисциплиниран човек да яде по-често и по-големи количества захар, за да снабдява мозъка си със захар. Положението става още по-драматично, ако не се обърне внимание на сигналите на организма за жажда, в случаите когато то се нуждае от вода за запасите си от енергия, а също и ако вместо да се пие вода, се поема повече храна. При стрес тялото се обезводнява. Защо увеличаваме теглото си е съвсем просто, ядем, за да подсигуряваме мозъка за денонощната му дейност. Но като ядем, само 20% от храната достига до мозъка. Остатъкът непрекъснато се натрупва като запас, особено ако не бъде изразходвана и предназначената за мускулната активност част. Ако източник на енергията е водата, това не може да се случи. Излишната вода се изхвърля под формата на урина.