„Който има много професии, гладен не ходи.“

Защо страдаме от свръх тегло?

Въпросът е, защо хората страдат от свръх тегло? А отговор е, заради едно основно заблуждение.
Хората не знаят, кога са жадни, те не могат да направят разлика между „течност“ и „вода“.
Съотношението между човешкия мозък и телесното тегло е около 1/50. Мозъкът притежава около девет билиона нервни клетки („компютърни чипа“), които съдържат 85% вода. Двадесет процента от кръвта в кръвообращението е предназначена за мозъка и се транспортира до него. Това означава, че мозъкът трябва да извлече от циркулиращата кръв това, от което се нуждае, за да функционира нормално. Мозъкът е частта от тялото, която е постоянно активна. Той преработва всички информации от различните части на тялото, а също и тези, които се стичат ежедневно към него от физическата, социалната и електромагнитната околна среда.
За да преработи всички впечатления и да активира всички части на тялото за координиран отговор, мозъкът се нуждае от огромни количества енергия. Същевременно той изразходва енергия за създаването на градивни вещества и за различните химически „доставчици“ (невротрансмитери), които се произвеждат в мозъчните клетки и трябва да бъдат транспортирани до съответните нервни окончания. Транспортната система също се нуждае от енергия. Това голямо изразходване на енергия от мозъка е главната причина той да получава 20% от циркулиращата кръв.
Мозъчните клетки натрупват енергия в две основни форми, като АТФ и като ГТФ депа, подобно на откритите складове за въглища и кокс в електроцентралите. Някои дейности получават енергия от АТФ – депата, намиращи се в различни части на клетките, главно в мембраните. Информацията постъпва в клетъчните мембрани и се преобразува в реакция. Във всяка клетка съществува система за подобряване на енергията. Не всяко дразнение изисква отдаване на енергия от АТФ – депото, за да бъде регистрирана и да се даде отговор.
При някои дразнения не се достига прага на отдаването на енергия. Мозъкът определя кои дразнения заслужават изразходване на енергия и кои не. Ако АТФ – резервът е малък, много дразнения не предизвикват ответна реакция. Тези ограничени АТФ – резерви се тълкуват от някои свръх активни мозъчни клетки като състояние на умора при функционирането, което се контролира от тези клетки. Абсолютно същото се отнася за ГТФ – депата. В някои случаи на крайна необходимост може част от енергията от ГТФ – депата да бъде отклонена, за да се задвижат АТФ – депата и да запазят изпълнението на някои от най-важните функции, които иначе биха страдали от недостиг на енергия.
Централната контролна система в мозъка веднага разбира кога енергийното ниво в организма е твърде ниско. Чувството на жажда или глад също възникват, когато запасът от енергия, който трябва да бъде лесно достъпен, е твърде малък. За да бъде мобилизирана енергията от натрупаната мазнина е необходимо да се задействат хормоналните механизми. Това трае доста дълго (необходима е и известна физическа активност, за да се освободи енергията), за спешните нужди на мозъка. Затова предният мозък получава енергията си или от хидроелектрическите процеси в клетъчната мембрана, или от захарта в кръвообращението. Функционалните му нужди от вода са особено спешни, защото не само доставянето на енергия, но и транспортната система в микро теченията се нуждаят от повече вода.
Следователно, заради нуждите на мозъка, едновременно възникват чувствата за жажда и глад. Ние не разпознаваме чувството за жажда и считаме двата индикатора за желание за ядене. Ядем, когато организмът ни се нуждае от вода. Хората, които са намалили теглото си, са успели да разделят двете чувства на жажда и глад, като преди ядене са пили вода. Затова те не са яли прекалено много, в стремежа си да задоволят жаждата за вода.