„Човекът е ненаситен до гроба си. На алчния и гробът е тесен.“

Защо нещата се повтарят?

„Защо човечеството се спъва отново и отново в един и същи камък“, на какво или по-точно защо ни се случват неща, които вече сме преживели, а не сме се поучили никак от последствията, от миналото, та нали човекът е най, най от всичко живо на тази планета.
Всъщност това, което се наблюдава понастоящем, нашето съвремие, въпреки че изглежда никой не е наясно, как точно е било постигнато, не е трудно да се досетим, че в основата е именно добрия баланс на всички необходими фактори за просперитета на човешкото ни общество. Лошото е, че този баланс е изключително деликатен и той зависи пряко от възпирането на нещо, което никой и никога в човешката история не е успявал да озапти за по-продължително време, нещо, което е присъщо и неделимо от бизнеса и политиката, и което е провалило просперитета на всички познати ни общества, а именно човешката алчност.
Защо светът е пълен с алчни хора, които мислят само за себе си и дори не се опитват да разберат колко крехко нещо е общественият просперитет. Някои искат по-ниски данъци, други пък искат по-високи заплати. Има и такива, които смятат, че бюджетните средства за въоръжените ни сили трябва да бъдат увеличени, други пък са сигурни, че трябва да бъдат намалени. Изключително популярно е искането за намаляване на правителствената администрация, но пък мнението на управляващите е, че тя е ограничена до опасен минимум. Ако исканията на всяка от тези и много други групи бъдат удовлетворени, крехкото равновесие, в което изглежда сме попаднали, неминуемо ще бъде нарушено. И без лупа се вижда, че историята се преповтаря, идват криза след криза, някои стават все по-богати, а други все по-бедни, а с това опасността от рухване на просперитета и нарушаването на крехкия баланс става все по-голяма.
Какво става в Америка, в Европа, ами в нашата страна, как станахме най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС? Едно е ясно, финансовите институции може би са в състояние да регулират лихвите, но съвсем не са в състояние да отразят потенциала за алчност, заложен в човешките гени. Съчетали в себе си генетично заложена силна нужда от власт с измамното трето убеждение на нагласа за външен контрол, във варианта „мое право е да имам повече“, в своя стойностен модел алчните и властолюбиви хора се виждат като по-достойни същества от останалите, а следователно и заслужаващи да имат много повече от тях. Техните представи за собствената им стойност никога не могат да намерят достатъчно удовлетворително покритие в реалността. Те никак не са съгласни и не могат да се примирят с мисълта, че има някой, някъде по света, който има повече от тях.
Страшно е, дори да си го помислим, ако користното властолюбие и алчността завладеят света, то краят на просперитета и мира са в изключителна опасност. За съжаление доказателствата за това са навсякъде, революции, умиротворителни войни, наказателни акции за не демократични управления и всичко това се повтаря и повтаря, зад което стои неизменно огромната алчност на уж разумните човеци.