„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Защо нестандартни размишления?

В последните години премина вълна, която заля целият свят. На пазара се появиха множество книги на тема невидимата политика и показаха, че не всичко, което ни внушават политиците и масмедиите, отговаря на истината. Някои от които отново бяха забранени, като „Тайните общества и тяхната власт през 20 век или как човек не управлява света“ и „Тайните общества II“. Стана ясно, че десетилетията промиване на мозъци, с помощта на учебни, научни и религиозни писания, са отминали и за казаното повече не трябва да има място в главите ни. Интернет също играе голяма роля в този вид доставка и разпространение на информация.
Пример – 11 септември: едва ли има още някой, който да вярва в разпространената официална версия, която почти хипнотично се внушаваше на хората.
Ако си спомним обяснението на американското правителство за инвазията в Ирак, всички ще се изсмеят, а при споменаване на еврото, лицата ни помръкват…
Хората се пробуждат и все по-рядко се оставят да ги лъжат. Историческите книги се разследват, снимките за кацането на Луната – също, а квантовата физика вече изхвърли зад борда повечето съществуващи клонове на науката – те вече са атавизъм.
Време е за размисъл! Въпреки че все повече хора научават невидимите причини за случващото се, мислят не конвенционално, на принципа – кой има полза, и разследват събитията, а не повтарят като папагали, както преди, трябва да отбележим, че много малко от тях успяха и успяват да вникнат в информациите и в новия ход на нещата, за да ги интегрират в живота си.
И така, вече научихме, че тайните общества силно влияят на световната политика и че нашите политици са малко или повече само марионетки; разбрахме, че човекът не е произлязъл от маймуните (женските човекоподобни горили, орангутани и шимпанзета нямат клитори, техните предци също нямат, съответно и жените нямаше да имат, ако бяха техни наследници…); разбрахме, че „там отвън“ очевидно има живот, който ни е въздействал в миналото и продължава да ни въздейства днес. Научихме, че Коледа и Великден не са свързани с Христос, а с природните циюти (още при древните германци), че Мойсей и Ехнатон са един и същи човек, че на човешкия мозък може да се въздейства с ниско честотни вълни и, и, и…
Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за нас?
Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина, тоест такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища, просто срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели…
Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята…
Не би трябвало да е така, или…?
Още по-лоша е липсата на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.
Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет, не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.
В последствие, един си избира темата данъчна система, друг – свободна енергия, трети – околна среда, четвърти – извънземни, някой друг – германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие. Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст – към злите, защото те самите естествено са добри, но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!
И така, те определено пропускат житейската си цел. Защото: „Нищо не е добро, ако човек не го направи.“ Или: „По плодовете им ще ги познаете!“
Къде е драмата, ами повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение, винаги извън тях. Логично, и решението е някъде навън – държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните…
Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът – двигателят зад материята – любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото, което различава „посветените“ от повърхностните граждани – атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
Съответно тайните механизми на живота могат да бъдат разделени в две категории:
1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и
2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.
В книгата „Смелост за власт“ на Йордис фон Лохаузен откриваме „десет правила“ на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота – в този случай негативните – най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:
1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.
2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.
3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.
4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.
5) Настройвайте млади срещу стари.
6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.
7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и
8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.
9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.
10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви.

Трябва ли някой да ви каже какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина“?
„Десетте правила“ със сигурност са били дар за много владетели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики“, в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469–1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят“ изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии – „леви“ и „десни“ групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Темата ще продължим, когато стане въпрос за Новия световен ред, а положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.