„Ухото слуша далечното, окото вижда близкото.“

Зараждане на тропическите циклони.

Изказани са не малко хипотези за условията при които възникват и се структурират по-голямата част от тропическите циклони, но и до момента няма удовлетворителен отговор на този въпрос. С най-голямо признание се ползва хипотезата за вътрешно тропическата зона на конвергенция, в която се срещат североизточните пасати от северното полукълбо с югоизточните от южното полукълбо. В двете полукълба при отсъствие на вихрово движение в началния момент под влияние на дивергенцията на вятъра в вътрешно тропическата зона след някакво време възниква циклоничен вихър с въртене срещу часовата стрелка в северното полукълбо и по часовата в южното.
Но да се обяснява зараждането на тропическите циклони само с дивергенцията като фактор е несъстоятелно, тъй като този фактор във вътрешно тропическата зона той съществува постоянно, а тропически циклони се зараждат сравнително рядко. Като втори по-важност може да се счита бароклиния фактор под влияние на който на някакво отдалечение от екватора възникват в двете полукълба циклонични вихри.
В полза на това заключение е и факта, че тропическите циклони възникват само там, където температурата на водата на повърхността на водата и на въздуха близо до нея не е по-ниска от 26 – 27°С, а относителната и абсолютната влажност са достатъчно високи. Ясно е, че при вливането на въздух, както от северното, така и от южното полукълбо над такава топла постилаща повърхност ще се наблюдава адвекция на студ.
Тропически циклони се зараждат само в тези случаи, когато се наблюдава проникване на студен въздух в средната и връхна тропосфера от север в ниските ширини на Индийския океан. Това нахлуване не е обезателно да обхваща обширна област, то може да бъде достатъчно тясно (от типа езика на студа), в тези случаи разликите в температурите са особено големи (а заедно с това и адвекцията) между проникващия далече на юг студен въздух и топлия влажен въздух, разположен над повърхността на океана. Понижението на температурата, под влияние на адвекцията на студа, на върха способства за термичната неустойчивост и възникването на конвективни движения.
В процеса на движение също протича нахлуване на студен въздух в областта на циклона, предимно в средната и горната тропосфера във вид на струи, за което свидетелствуват спиралообразните облачни полоси и разликите в температурата на въздуха в централната част на циклона и неговата периферия. Тези разлики не са особено големи близо до повърхността на океана и достигат 5 – 15°С на нива от 3 до 13 км.
Под влияние на нахлуването на студа, тропическия циклон се вдълбочава, а също може да придобие допълнително скорост на движение, която се наслагва върху скоростта на водещия поток. Това пък води до много сложна траектория на движение на циклона, вихърът не само се премества по водещия поток, но се премества и спрямо него под влияние на нови образования.