// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Елементи на схемата за управление. Част 1

„Ако цялата Вселена се превърне в една държава, то как да не установи навсякъде еднакви закони.“ (К. Прутков)

И така, ние се убедихме, че глобалната пирамида се руши. При което рушенето става обективно, по Закона на Времето. Това означава разбиване на сатанинската концепция за управление на човечеството. Такава ситуация изправя мислещите хора пред два въпроса:

1. За сметка на какво „световното задкулисие“ – глобалният предиктор – паразит е успявал да удържа в подчинение милиони и милиарди хора в течение на хилядолетия? Харесва ли ни или не ГП, ние сме длъжни да признаем мощта на неговата концепция на управление, която е позволявала да поддържа устойчиво управление и да осъществява глобална политика по своя план много и много столетия. А оттук следва, че ние трябва да си изясним онова, благодарение на което това е достигнато, какви са методите и начините на такова управление, какви са силните и слабите страни на методите на ГП.

2. Какво е необходимо да се направи, за да се противостои на методите и начините на ГП и устойчиво да се управляват всички процеси на Земята в новото информационно състояние, в което се е оказало цялото човечество? Как да се управлява, с какви методи и начини в условия, когато у хората се е изменила логиката им на социално поведение?

Ще започнем с разглеждане на всичко това с отговора на първия въпрос. За това на нас ще ни се наложи да вникнем и разберем такива понятия, като „власт“, „управление“, „устойчивост“ и т.н. На всички тези и други въпроси вие ще намерите отговори в (ДОТУ) Достатъчно Обща Теория на Управление – най-важната част на концепция за обществена безопасност (КОБ). И вие ще се запознаете, драги читатели, с главните положения, стоящи в основата на ДОТУ, необходими за разбиране на тайните на глобализацията.

На съвременния управленец неизбежно ще му се налага да се сблъсква с множество сведения от различни отрасли на производството и сфери на науката. И така неизбежно ще му се налага да съотнася към това множество сведения и да взема решения:

„Нужна ли е тази фирма (семейство, страна) или не е нужна?“, „ще има ли от това полза или няма да има?“, „вярно ли е, правилно ли е това, което ми говорят, или това е измама?“ и т.н.

Очевидно, че е невъзможно да се знае „всичко на света“. За това свидетелства известния афоризъм на Кузма Прутков: „Не може да се обхване необятното“. Но как управленецът да взема решения по своя служебен дълг даже в такава ситуация на неопределеност? Оказва се, че има изход. Именно знанието на основите на ДОТУ ще позволи на съвременния управленец да „изчисти полезния сигнал на фона на шумовете“ и да определи, какво му е нужно, а какво не, какво е правилно, а какво неправилно и т.н.

Затова ще способства и друг много важен фактор. Терминологическия апарат на ДОТУ позволява на този, който го е усвоил, да се справи с всички отрасли на знанието тогава, когато за това възниква необходимост. Сега се срещат другар с другаря на конференции и симпозиуми, учени от даже близки и родствени сфери на знанието не могат да се разберат един друг по една проста причина – че имат различна терминология, различни терминологични апарати. Знанието на основите на ДОТУ позволява да се свали тази преграда. Тъй като всички процеси, произхождащи не само в социалната сфера, но и във физическия свят, в химическите и биологични процеси, а и във всички процеси, протичащи във Вселената носят управляем характер, което убедително е показано в ДОТУ, то значи, че е възможно да се опишат тези процеси в единна терминология. Именно това и е осъществено в ДОТУ. Нашата практика показа, че човек, усвоил ДОТУ, бързо намира общ език и с химика, и с физика, и с лирика, и с политика, и с всички други „тесни специалисти“. Именно това и трябва на управленеца. Той става „специалист по общия ход на нещата“. Така че да „обхванеш необятното“ все пак е възможно, разбира се в определена мяра.

За съжаление, нашата академична наука е много консервативна и бавно се разгръща в посока на всичко ново и напредничаво. Такова положение на нещата се явява отглас от брежневския „застой“. От начало реформата за младежта стана „бизнес“, а в сферата на науката останаха старите кадри, които седят там и досега. И макар ДОТУ да я преподават вече в някои ВУЗове в Русия (а има сведения, че и зад граница), нашата завързана академична наука и министерство на образованието все още не им се отдава да вникнат и разберат новия пробив на знанието за управление и да пристъпят към неговото масово внедряване в сферата на образованието, а следователно и в живота на страната и обществото.

Именно по тази причина, както заради слабостите на западната школа на „мениджмънта“, така и на отечествената „академична наука за управление“ В. В. Путин преди години стигна до извода за необходимостта от създаването на своя нова руска Висша школа за управленчески кадри, в отливане на фундамента на която в Сколково под Москва той взе в 2006 година лично участие. Според изказаното на това мероприятие от Путин мнение, тази нова Висша Школа по подготовка на млади перспективни управленци е длъжна за в бъдеще да надмине Харвардската школа за подготовка на кадри. И да я надмине тя е длъжна не на архитектурно ниво, а на първо място по темите на знания, които ще дава между своите стени. Негласно самият факт на откриване на такава школа и участието в това на В. В. Путин означава признание на не съответствието на съвременните изисквания на „Академията за управление на държавните служби към президента на РФ“, която се намира в Москва до метростанция „Юго-Западна“.

На нас ни предстои да се запознаем с доста много неща, на пръв поглед нямащи отношение към управлението. На всеки ръководител му се налага да се сблъсква с всички процеси, които стават в обществото. И ако той пренебрегва нещо, смята, че някакъв процес на него не му е интересен, то той в това дълбоко греши. Всички процеси са взаимнозависими и взаимно обусловени. И ако „нещо“ си пренебрегнал и не си го отчел, то това „нещо“ все едно действа на твоята работа, семейство или фирма, и тогава резултатът от такова въздействие ще бъде за теб не само неочакван, а много скоро просто пагубен.

Такъв пренебрежителен подход и отношение към много от произхождащото наоколо е много характерен за нашите отечествени бизнесмени и ръководители. И когато техните дела се оказват лоши, едва тогава те започват да се замислят за причините. Те не включват в своите глави своите вътрешни предиктори предсказатели. Затова е необходимо да разбират не само от всичко, което е прието да се смята за управлението, но и да разбират от психология, религия, философия, история, екология, разбира се от политика и икономика, и от много друго. Погледнете внимателно всяка от схемите, изобразени на рис.12–1а, 12–1б. Всяка схема илюстрира процеса на управление на нещо (някой): кон, автомобил, дете, област, страна, човечество… Вие навярно сте забелязали, че всички схеми много си приличат помежду си. А ако те си приличат, значи, процеса на управление може да се изобрази с една схема, която може да се взема за всеки един случай. Такава обща схема на управление е изобразена най-последна на рис. 12–1а, а по-детайлно е представена на рис. 12–2.

Рис. 12–1а

Рис. 12–1б

Рис. 12–2

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар