// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Елементи на схемата за управление. Част 2

„Угодничеството създава приятели, истината – неприятели.“

Нека да разгледаме всички елементи, общи за всички случаи в схемите за управление.

Обект и субект. Най-общ и достъпен за разбиране от всички хора е примера с управлението на автомобила. По научному автомобила в тази схема се нарича обект на управление, а водача се нарича субект на управление.

Обект на управление – това е онова нещо, което го управляват. Обект на управление могат да бъдат кон, завод, рота хора, град, област, страна, цялото човечество…

Субект на управление – това е този (това нещо), който (което) управлява обекта. Най-лесно е да си представим за субект на управление човек. Водачът управлява автомобила – това е понятно. Каруцарят управлява кобилата (помните песента на Л. Утьосов:

„Каруцар?“ „Аз не съм каруцар, … Аз съм шофьор на кобила!“) – това също е понятно за всички. Малко по-трудно е да се разбере, че субект на управление се явява командира на рота. Той управлява рота войници. Субект на управление се явява директора на завода. Той управлява работниците и всички производствени процеси.

А кой, какъв „субект“ управлява ракетата в полет, когато тя извежда спътника в орбита? В този случай субекта на управление се явява „системата за управление“ на ракетата. Вече няма човек, а набор от технически устройства. Ракетата е обекта на управление, а нейната система за управление е субекта на управление, който управлява ракетата в полет.

Същото се отнася за самолета, когато той лети под управлението на автопилота. Летецът спи, а автопилота работи. Тук обект на управление е самолета, а субект на управление – автопилота.

Държавните органи (президент, правителство, парламент, съдии) управляват страната. В този случай страната, а това са милиони хора, отрасли на производството, икономиката, армията, образованието и т.н.,– всичко това заедно е обект на управление. А държавните органи – субект на управление на страната.

А сега да помислим заедно. Ето на Слънцето станало мощно изригване. Излъчването му достигнало Земята и при множество хора „изгърмяла“ сърдечно – съдовата система, вдигнало се (или паднало) кръвното налягане. А у електрончиците „изгърмели“ средствата за свръзка, различните електронни датчици и т.н. Ден – нощ. Слънцето изгряло – хората се събудили, тръгнали на работа, на училище… или на почивка. Слънцето залязло – нормалните хора легнали да спят. Слънцето изгряло – цветята се отворили. Слънцето залязло – и цветята „заспали“. Слънцето напекло – засушаване, не урожай. Денят станал по-кратък – зима – хората обличат топли дрехи, автомобилите ги „обуват“ в зимни гуми, започват да палят печки, пускат парното… Излиза, че Слънцето управлява и хората, и природата на Земята, и системите на жизнено обезпечение на хората (техно сферата)!

Земята се върти около Слънцето, като кълбо прежда. Слънцето не пуска Земята от себе си. А представете си, че Слънцето утре не изгрее! Тогава и живота на Земята ще се прекрати! Нашият живот зависи от Слънцето. Ето и се получава, че Слънцето в огромна степен управлява и Земята и произхождащите на нея глобални еволюционни процеси. Тоест Слънцето е субект на управление, а Земята – обект на управление.

Управляващо въздействие (пряка връзка). Но и Слънцето, и цялата наша галактика са изложени на влияние от страна на други галактики! Излиза, че и целия огромен Космос оказва своето управляващо въздействие на нас! (А може би това въздействие е и това, което хората наричат Бог? Засега това е „информация за размишление“. За това ще поговорим по-нататък в следващите публикации.)

Ето ние и стигнахме до следващия елемент от схемата на управление – управляващото въздействие. Какво е това?

Благодарение на какво субекта може да удържа обектите „в подчинение“, тоест да ги „заставя“ да правят това, което иска субекта? Това може да се прави за сметка на издаването на „команди“. Например, каруцарят мълчейки плеснал своята кобила с камшика, и тя побягнала по-бързо. Така каруцаря се сдобил с това, което му е било нужно от кобилата. Ударът с камшик – това е управляващо въздействие, което е донесло до кобилата съответстващата информация: „трябва да се бяга по-бързо“.

Но може да се въздейства на обект и „чисто“ „информационно“.

„Дийй… мила…“, викнал каруцаря (субекта), а резултата се оказал същия – кобилата побягнала по-бързо. В този случай звука (колебанието) с определен смисъл механически въздействал на тъпанчетата в ушите на кобилата, а от ушите на мозъка.

„Ходом марш!“ – изкомандвал командира на рота, и сто човека дружно, под строй, в крак, тръгнали на стрелбището.

„Утре ще е дъждовно времето“ – обявил диктора по радиото. И почти всички жители на града „N“, отивайки утре на работа, ще вземат със себе си чадъри.

Внимателният читател вече е обърнал внимание на това, че във всички случаи за управление на обекта субектът използва определена информация. Ето къде на нас сега ще ни послужи разбирането за триединството материя – информация – мяра!

Гледайте, какво става! Петър говори на приятеля си Васил:

„Слушай, Васе! Аз вчера по телевизора видях, че на Запад сега е модно да се носят много къси прически.!“. След това Васко бързичко си подстригва дългата коса. При предаването на информация от човек към човек става следното: Предаваното съобщение носи в себе си някакъв смисъл (информация). Това съобщение (информация) е натоварено със съответстващата мяра, то е размерено, тоест, изложено с думи, състоящи се от букви. (А всяка дума – това е определен код, т.е. определена мяра.)

И тази размерена информация „се държи“ на материален носител – на хартия (книга, вестник), „във въздуха“ (звуци – думи – това са колебания, звуците във вакума не се разпространяват, звуците се разпространяват във въздуха, във водата, в метала…), на екрана на телевизора, на екрана на компютъра и т.н.

Сега, внимание!: Когато един човек предава информация на друг, то тази нова „попаднала в мозъка на човека“ информация за някакъв образ неизбежно изменя целия онзи обем информация, който е „седял“ в неговата глава от по-рано, „дотогава“. Един път изменилата се информацията, „седяща“ в човека, то това изменение неизбежно и в напълно определен ред води до изменение на неговата мяра (в най-общ смисъл – към изменение на мярата на разбиране за някакво явление, предмет, мнение и т.н.). А един път изменят ли се информацията и мярата, то неизбежно ще се измени и „материалния носител“, тоест изменението ще се материализира. (Васко се подстригал гола глава!).

Ето къде на нас сега много ни помогна разбирането за триединството „материя –информация – мяра“! Именно то позволява да се разбере смисъла на всеки процес на управление. Процесът на предаване на каквато и да е информация от един елемент към друг е процес на управление, тъй като предадената информация изменя информационното състояние на този друг елемент (приемник), което неизбежно води до изменение на неговата мяра, а това на свой ред привежда към изменение на материалното състояние на този друг елемент (приемник).

В такъв вид, управляващото въздействие – това е предаване на информация (натоварена с мяра и качена на определен материален носител) от субекта на управление към обекта на управление. В резултат на такова управляващо въздействие се изменя състоянието на обекта на управление (изменя се неговото триединство „материя – информация – мяра“, което е било в него до момента на получаване на управляващото въздействие).

Управляващото въздействие се нарича по научному „пряка връзка“: връзка от субекта към обекта.

Обратна връзка. Има и „обратни връзки“. Приборите на автомобила (обекта) дават информация на водача (субекта) за скоростта, наличието на масло, бензин и т.н.: „Гледай, водачо! Бензина свършва!“. Войниците падат при тренировка, Обратната връзка е: „Не ни пришпорвай, командире! Уморихме се!“. Никой не ходи в магазините, откакто се е намалила покупателната способност на гражданите, обратната връзка тук е: „Ей, премиере (или президенте), ние сме в нищета!“. Всичко това е информация за това, че трябва да се коригира управлението: да се сипе бензин, да се обяви почивка, да се намалят цените. Ако това „субекта“ на управление не го направи, то „обекта“ на управление ще стане негоден, ще се „счупи“. Сигналите от обекта на управление към субекта са обратната връзка. За да може процесът на управление да протича без сривове, да бъде устойчив, обратната връзка от обекта към субекта трябва да я има задължително. А сега кажете: интересуват ли се нашите управници от това, как живее болшинството хора? И до какво може да доведе това?

Среда. Но „субекта“ и „обекта“ съществуват не изолирано от всичко, което ги обкръжава, което става около тях. Същия водач, шофиращ своята кола, се сблъсква с множество за него както хубави, така и опасни ситуации. Светофарът му мига ту зелено, ту червено, деца претичват през пътя (играят си), бабичка се завлачила през шосето не на определеното за пресичане място, работници ремонтират пътя – трябва да се заобикаля, завалял дъжд или град на пътя и т.н. Всичко това по научному се нарича среда. Т.е. средата – това е един вид субект на управление по отношение на водача на колата (субекта на управление на колата). А информацията, получавана от водача от средата, от една страна се явява за него информация, а от друга страна такава информация може да се смята за информация на обратната връзка, тъй като тя има следствие върху резултата на управление на колата от водача. Но тази информация не е за състоянието на обекта на управление (което ние разгледахме по-горе), а за състоянието на това, което става около обекта и субекта.

Сега на читателите трябва да им е станало понятно, че направеното от древно египетското жречество, е скриване от хората на правилната представа за заобикалящия ги свят (среда). Давайки на хората лъжлива представа за Мирозданието (а това също е „среда“), древно египетското жречество скрило от хората разбирането за процесите на управление, разбирането за това, че всички процеси в Мирозданието носят управляем характер, че няма на света такива процеси, които са с нищо и никак не управляеми, а си вървят „от само себе си, като метлата на баба Яга“! Скривайки от хората обективното съществуване в Мирозданието на „информации“ и „мяри“, древно египетското жречество е скрило от хората и това, благодарение на което се осъществява управлението.

Веднага щом човек признае обективното съществуване на „информацията“, като първична категория, то веднага всичко си идва по местата. Същото се отнася и за категорията „мяра“.

Обаче при материалистите – марксисти цялата философска база си остава древно египетска, т.е. материалистическа. „Информацията“ у материалистите не се явява начална философска категория, не се явява една от трите първоначални тухлички, с които се строи цялото Мироздание.

А при „идеалистите“ – църковници макар и да я има „информацията“, като начална категория, я няма категорията „мяра“, която размерява информацията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар