// Вие четете...

Чувства и власт

Електронен еквивалент на парите.

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.“ Матея, 6:12

При температура трийсе градуса под нулата, независимо дали по Целзий или Фаренхайт, плътта замръзва за броени минути; плюнката става на лед, преди да падне на земята; гумата се пръска като стъкло, ударено в камък. Въглеродният окис от ауспухите на колите застива във вид на черен лед по повърхността на шосето, а езерата замръзват и тежки камиони се движат по повърхността им, сякаш е от бетон. Но колкото и да е мразовито навън, дори дърво и камък да се пукат от студ в лютата зима на щата Минесота, термометърът в покрития търговски комплекс „Мол ъф Америка“ край Блумингтън — най-големият в Съединените щати — не помръдва от 21°С. По водната пързалка се спускат деца, дванайсе метрови палми по махват с листа под стъкления покрив, а цъфнали цветя ухаят през цялата година.

Над серпантините на водната пързалка се вие лека мъглица, по-скоро воден прах, от който в централната зона на гигантския комплекс постоянно витае остра, макар и не много силна миризма на хлор. Всеки от десетките магазини, бутици, универсални магазини, всяка от количките на амбулантните търговци издава своя собствена миризма — на цветни листенца от ароматизаторите на въздуха в универсалния магазин; на изискан парфюм от козметичния; на естествена кожа от обувния; на дърво от мебелния; на шоколад и печени фъстъци от щанда за бонбони; на пуканки от киносалона; на тежък мускусен одеколон от магазина за мъжка конфекция. Всеки от четирийсете и петте ресторанта и заведения за бърза закуска също изпуска свой неповторим аромат — на сирене и риган от италианската пицария; на бамя и подправки от креолския ресторант; на пържени ролца от оризово тесто от китайския; на пресен хляб от павилиона за сандвичи; на канела от пекарната; на пържени картофи, кетчуп и хамбургери от „Макдоналдс“; на прясно изпечено кафе от кафенето.

През обикновен работен ден от „Мол ъф Америка“ пазаруват средно около 100 000 души. През почивните дни и по важни празници като Коледа броят на посетителите, които преминават за един ден през сводестите коридори, надхвърля 200 000. От сутринта прииждат автомобили от Средния запад и от Централна Канада. Някои от най-богатите купувачи пристигат през близкото летище, където още рано сутрин кацат чартърни полети от цялата територия на Съединените щати и Канада, за да отпътуват същата вечер с багажни отделения, претоварени с покупки. От международното летище Минеаполис — Сейнт Пол се отбиват транзитни пътници по далечните маршрути за Европа и Япония, за да си напазаруват за няколко часа или ако много им хареса, за няколко дни. За нуждите на всички тези летящи купувачи „Мол ъф Америка“ не само поддържа специални автобуси совалки до летищата, но и в самия него има зони, наподобяващи международно летище с компютъризирани информационни табла, върху които се изписват кодовете и дестинациите на полетите, часовете на кацане и излитане и дори номерата на изходите. Дори пациентите на световноизвестната сърдечна клиника „Мейо“, която се намира в близкия град Рочестър, прескачат до комплекса за покупки между две изследвания.

Строителните предприемачи и собствениците на „Мол ъф Америка“ избират да го построят само на няколко мили по автострадата от първия покрит търговски комплекс в Съединените щати — Саутдейл Сентър, открит край близкия градец Една през 1956 г. Към средата на 90-те в Америка има изградени вече 37 000 подобни комплекса, които днес привличат 175 милиона посетители месечно.

При откриването му през 1992 г. „Мол ъф Америка“ представлява върхът на търговската естетика на двайсти век. Проектиран е във форма на огромен квадрат, на всеки ъгъл на който има по един голям универсален магазин. Заради покритите аркади с дължина по 400 метра едната, съединяващи всеки от тези универсални магазини с двата съседни, коридорите на комплекса са назовани с имена на улици като Бродуей. Между четирите големи магазина на три нива са поместени още около четиристотин по-малки. Търговският център представлява каре на три етажа, всеки от които се състои от покрити коридори с обща дължина 1600 метра, от двете страни с две непрекъснати редици магазини. Във вътрешността на карето е поместен лунапарк с живи дървета, с влакче на ужасите и водна пързалка, по която децата се спускат с лодки във формата на дървесни трупи. На височина четири етажа над всичко това има гигантски стъклен купол, който предпазва посетителите от лютата зима на Минесота. Допълнителният, четвърти етаж — над трите с магазините — е предвиден за развлечения за възрастни; там посетителите могат да намерят всевъзможни ресторанти, спортни зали, четиринадесет киносалони, огромно разнообразие от видеоигри и танцувален салон, където се изпълнява на живо кънтри музика.

В търговския комплекс работят около 12 000 служители, а общото количество на продажбите възлиза на около 2 милиона долара дневно. Това е един цял град, който наред с обичайните банки, туристически агенции и медицински център има свой собствен полицейски участък и дори собствено училище, където наред с традиционните учебни предмети се изучават дисциплини като пред приемачество и бизнес мениджмънт. Докато служителите в търговския център са на работа, техните деца ходят на училище. След приключване на занятията всички ученици обядват на някой от многобройните щандове за бърза закуска, след което по-големите поемат към стотиците магазинчета и кафенета в комплекса, където работят на половин длъжност, за да си помагат при обучението.

При целия оборот на центъра най-големи количества пари в брой се събират сякаш в многобройните басейнчета и декоративни фонтани, където посетителите хвърлят дребни монети за късмет. Млада майка държи ръката на детето си и му помага да пусне лъскавата монета във фонтана, после и двамата се заливат от смях, когато монетата цамбурне в прозрачната вода. Четиригодишен малчуган моли баща си за едно пени, засилва се, мята го далеч навътре в басейна и се връща при бащата за още. Двама непълнолетни влюбени, стиснали заедно една монета между дланите си, я хвърлят през рамо с гръб към водата, после се обръщат, за да видят дали ще им се изпълни желанието, което само те си знаят какво е. Постепенно във водата се натрупват купчинки от пенита, петачета, десетачета и монети по двадесет и пет цента, които служители по поддръжката избутват с дълги метли към центъра на басейна, за да не се изкуши някой да си вземе. В края на седмицата басейнът се източва, монетите се изгребват, после служителите ги изсипват в машината за сортиране, която ги претегля и опакова на равни по големина фишеци за благотворителните организации.

Освен по размерите си „Мол ъф Америка“ не се различава особено нито по форма, нито по предмет на дейност от древните пазарища на Сардес, Рим, Малака или средновековен Лондон. Търговията си е търговия. Но ако сравним по-внимателно ежедневните дейности в „Мол ъф Америка“ с тези на едновремешните пазарни площади, ще открием една твърде съществена разлика: въпреки грамадните количества пакети, с които са натоварени купувачите на изхода, и въпреки непрестанното подрънкване на касовите апарати в действителност твърде малко пари в брой преминават от ръка в ръка. Освен монетите, които хвърлят във фонтана, посетителите носят пари в брой само за вестник, някоя дребна закуска, пликче бонбони, кутийка портокалов сок или за жетони за многобройните видеоигри. Дори в лунапарка парите в брой отдавна са изместени от техния електронен еквивалент. Децата заплащат люлките, влакчето на ужасите или входа на скаутския лагер с електронни дебитни карти от различен формат, които родителите им купуват при пристигане в центъра. Не е нужно детето да познава парите, за да може да различи петаче от десетаче или пет доларова от десет доларова банкнота; още по-малко се налага да владее събиране и изваждане, таблицата за умножение или да може да пресмята ресто. Достатъчно е да пъхне картата в съответния процеп и компютърът си взема дължимата сума — вратата се разтваря, бариерата се вдига, влакчето потегля, въртележката започва да се върти. След като електронните пари свършат, картата просто спира да работи и детето без колебание я захвърля в най-близкото кошче за боклук.

За по-големи покупки, както и за храна в многобройните ресторанти, възрастните заплащат с чек или с електронни карти от най-различен вид. Те могат да платят с кредитна карта, при което стойността на всяка покупка се прибавя към сумата, дължима на кредитната компания; или с дебитна карта, с която сумата незабавно се превежда от банковата сметка на купувача в тази на продавача. Ако им потрябват пари в брой, те могат да изтеглят със същата карта нужната сума от всяко от многобройните електронни гишета на различни банки, разпръснати из търговския комплекс. Ако купувачът заплаща с чек, наличието на пари в сметката му или на действаща кредитна линия се проверява по електронен път, преди чекът да бъде приет. Всеки купувач, който има достатъчно кредит пред съответната компания, но в момента не му достигат електронни пари в текущата сметка, може да поиска допълнителна кредитна линия по телефона или да инструктира банката да му прехвърли нужните суми от една сметка в друга.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар