„Лесно е да се научат хиляда начина, трудно е да се постигне един резултат.“

Лунни зодиакални деления.

За възстановяването на първобългарския лунен зодиак заедно с неговите 10 зодиакални деления е необходимо да отъждествим поне една от звездите, която е материализирала границата между две зодиакални деления. За такава звезда избираме α Virginis (Spica), идентична на китайската Кио, начало на китайския лунен зодиак. Тя е тъждествена и близка по име на вавилонската Ки. 
Този избор ни напомня, че при откриването на прецесията на точката на пролетното равноденствие великия древногръцки астроном Хипарх се позовава на наблюденията на неговия предшественик Тимохар, извършени предимно над α Virginis (Spica) в Александрия.
Първобългарската година Дилом Твирем, с която започва и завършва периодът от 300 първобългарски години на промеждутъка Авихотел – Ирник, прави възможно отъждествяването на α Virginis (Spica) с границите между деветото (Твирем) и десетото (следващото в ретроградана посока) деление на първобългарския лунен зодиак. Относно същата граница е образувана таблица в която са посочени ретроградните (отрицателните) дължини L на лунните зодиакални деления.

Дължини на Слънцето, Луната и планетите.

Всички посочени по-преди сидерични и синодични периоди на Слънцето, на Луната, и на планетите заедно с периодите на лунния перигей и лунния възел са изведени от техните средни дължини. Това са линейни – от първа степен функции на времето t=0,01T и могат да служат за неговото измерване.
Елиминирането на t, респективно на T, между два от посочените периода води до установяването на директна зависимост между тях. С известно приближение тези зависимости са също така линейни. Те са били установени още от дълбока древност посредством проследяване и сравняване на последователните положения на същите небесни тела относно зодиака. Те са били извършвани предимно около техните съединения (конюнкции) и противостояния (опозиции).
Отнася се до съединения и противостояния в дължини. В първия случай две избрани светила се намират в противоположни зодиакални съзвездия и техните геоцентрични дължини са равни. Във втория случай същите светила се намират в противоположни зодиакални съзвездия (деления) и техните геоцентрични дължини се различават ± 0с,5 (± 180º). Да припомним, че новолунията са съединения, а пълнолунията – противостояния на Луната със Слънцето. Именно Луната, най-яркото светило на нощта е дала възможност да се установяват периодичните връзки Луна – Слънце, Луна – планети и планети – Слънце.
След различни и известни изчисления можем да извлечем следните средни дължини на Слънцето, Луната и разликата от средните сидерични дължини на Луната и Слънцето: Lл – Lс-=11сτ – 0с,074 561 4035τ, Lс=0с=883 333 3333τ, където с τ е обозначено време, изразено в средни първобългарски години.
Тези дължини са определени с приближение до една добавъчна (адитивна ) постоянна, която може да бъде определена за всяко избрано начало на епохата τ = 0. При това не е никак трудно да се види, че коефициентите пред τ на последните членове от десните им части са съответно тъждествени на десните части на определенията за β – точната дължина на най-малкото зодиакално деление и γ – точната дължина на най-голямото деление на окръжността, където единствения правилен извод остава в полза на точността и верността на приложения анализ. Ето защо съобразно с тези определения дробните (нумерични) коефициенти могат да бъдат заменени с α, β, γ – дължините на дъгите от зодиака (еклиптиката), които поделят зодиака на 10 части. Тогава Lл+Lс-=11сτ-17/19βτ и Lс=[10α-(2α-β)]τ или Lс=(1- γ)τ.
Изведените дължини са геоцентрични. До същите се достига след изследванията за десеторното деление на зодиака едновременно с дванадесеторното деление и с определението на приблизителната средната първобългарска година a=323d=17.19d=19.17d.