„Страхът винаги избликва от невежеството.”

Духове, призраци и невидимият свят.

Нищо не е по-неправилно разбрано и обгърнато от повече страх и митове от идеята за духовете. Всяко общество има свои учения за духове и същества, по-нереални от нас. От ангели, феи и духове на животни до призраци, ядосани предци, дори демони – мистичните преживявания с духовното измерение се срещат навсякъде. Когато следваме дадено учение, което е универсално, то би трябвало да накара малките камбани, биещи тревога, да зазвънят, казвайки ни, че нещо става, нещо, на което трябва да обърнем внимание, дори ако не разбираме точно какво е.
Проблемът е, че повечето от онова, което хората знаят за реалността на духовете, е достигнало до тях от развлекателната индустрия: филми, телевизия и книги. През изминалото десетилетие се направиха големи пари в метафизиката и сферата на психичното, на базата на човешкото невежество. Днес на повечето метафизични панаири и изложения за психични явления често можем да открием хора, които се рекламират като „ловци на духове“.
Психичното измерение поражда асоциации с думи като лов на духове, екзорсизъм, астрални същества и обсебени от духове. Подобни теми често се разискват наляво и надясно. Повечето от тези термини се разбират неправилно от широката публика и са неприемливи за работещите в областта на метафизиката и психичното. Тези термини по-скоро предизвикват страх и страхови реакции и точно това поражда проблеми. Често страхът се използва, за да се влияе върху другите.
Явлението дух.
Когато става въпрос за реалността на духовете и свързаните с тях явления, повечето хора попадат в една от следните няколко категории. Някои хора приемат, че контактуването с духове е нещо лошо, което задължително ще им създаде много проблеми. Доста често тези хора вярват, че контактуването с духове трябва да се избягва, защото причинява вреда и последствията са фатални за човека. Винаги има хора, които се страхуват да контактуват с каквото и да е същество или явление извън физическото измерение. Често, тъй като не разбират, те се колебаят и страхуват да изследват или да се докоснат до други възможности.
От друга страна, има хора, които вярват, че няма нищо страшно в света на духовете и ако човек мисли позитивно и запази връзката си с бялата светлина, нищо не може да му навреди. Истината, както е при повечето неща, е някъде по средата.
Преживяванията с духове не се ограничават до стаите за сеанси, старите замъци и отминалите времена. Повечето хора са имали или ще имат някаква среща с това явление. Ще им се стори, че виждат нещо, когато там няма нищо. Ще дочуят глас, когато са сами. Ще се появи усещане, че някой стои зад или до нас. Лицето на любим човек, който е починал, може да бъде видяно в огледало. Лицето на починал роднина може да се появи на наскоро правена снимка.
Как духът показва присъствието си?
Духовете показват присъствието си по различни начини, но ние основно го усещаме чрез петте сетива. За съжаление, различните явления с духове често минават незабелязани или се интерпретират погрешно. Тъй като тези явления могат да имат и други обяснения, много е важно да не се правят прибързани изводи.
Често пъти енергията на даден дух е толкова силна, че предизвиква физиологична реакция в тялото, покачвайки адреналина. Адреналинът е източник на телесната реакция, която задвижва механизма: „Борба или бягство“ в моменти на стрес и опасност. Ако не знаем, че присъствието на дух може да предизвика подобна реакция, когато почувстваме приток на адреналин, може лесно да го сбъркаме с реакция към някакво отрицателно или зло въздействие.
Енергията на духовете, срещани в природата, често попада в тази категория. Те лесно предизвикват подобни физиологични реакции. Не че са отрицателни или зли. Те просто притежават силна енергия.